Проф. Веселин Заяков — LZ3CQ (sk) / LZ3A
Хобито, което обикнах за цял живот
Един истински Radio-Ham: Спомените на проф. Веселин Заяков (LZ3CQ – sk / ex LZ2WC, LZ2CQ)
В памет на проф. Веселин Заяков (LZ3CQ – sk), оставил дълбока следа и изключителен принос в българското и световното радиолюбителско движение.
Роден съм в София през 1943 г., но детството ми премина в Търново. Живеехме в къщата на дядо ми, на мястото на днешния северен крило на Интерхотел „Велико Търново“. Там направих първите си стъпки в радиото.
Баща ми, Стоян Заяков, беше учител и редовно абонираше списание „Радио“. Четенето запали интереса ми. Една от лелите ми ми подари радиолампа 6К7, с която сглобих първия си приемник.
1. Първи стъпки на Царевец и излизане в ефир (1956–1957 г.)
През 1956 г. в Двореца на пионерите на Царевец се сформира първата група по радиотелеграфия. Преподаваше ни Сийка Янчева. С Николай Писаров (по-късно LZ2JF) бяхме първенци в курса.
На 7 януари 1957 г. направихме първите си радиовръзки в ефир. За да упражнявам морза, бях си направил 50Hz бръмчилка с електромагнит, а по-късно и генератор от телефонна слушалка и микрофон.
Скоро Бончо Василев ни въведе в Окръжния радиоклуб във Търново. На разположение имаше английски военен приемник тип BC и предавател с лампа RL6P35 (35W) на AM и антена Windom. Наш инструктор стана Кирил Несторов („бате Киро“).
2. Окръжният радиоклуб LZ2KBA и военната авиация
С Николай Писаров сформирахме отбор и участвахме във всички КВ състезания. Постепенно модернизирахме предавателя на LZ2KBA, като монтирахме крайна лампа ГУ-81 за по-силен сигнал.
Помагахме и за изграждането на предаватели в окръга. През 1958 г. бе максимумът на слънчевата активност. С 50 вата работехме с целия свят на АМ и CW.
През 1961 г. постъпих във Военновъздушното училище за летец. Въпреки обучението, с Николай (LZ2JF) спечелихме Републиканския шампионат и бяхме удостоени със званието „Майстор на спорта“.
3. Лични повиквателни знаци: LZ2WC, LZ2CQ и трансиверно строителство
След завършването си през 1966 г. открих лична радиостанция с първи повиквателен знак LZ2WC. Служех в Толбухин (Добрич), където с Димитър Галмадиев (LZ2FA) спечелихме III място на републиканско КВ състезание и I място отборно по радиозасичане („Лов на лисици“).
През 1967 г. станам преподавател във ВНВУ и конструирах първия си собствен КВ трансивър с две лампи PL500. През 1972 г. започнах аспирантура и временно закрих станцията.
През 1976 г. поднових работа с нов повиквателен знак — LZ2CQ (сменен от Климент Кожухаров LZ1CQ). Построих нов хибриден UW3DI, усилвател с три лампи ГУ-50 и 3-елементен монобандер за 20 метра.
4. Професионално развитие, УКВ и международният проект C4I в Кипър
През 1982 г. станах доцент, а през 1984 г. — ръководител на катедра. През 1987 г. се преместих в София. След 1998 г. с колегите LZ2HM и LZ1VDR започнахме активна УКВ дейност с мощни усилватели и състезания от Витоша и Стара планина.
През 2006 г. с Андрей (LZ2HM) и Норман (5B4AIF) започнахме мащабен контест проект в Кипър. Изградихме суперстанция с инициал C4I с логопериодични антени от АКОМ, Moxon за 40m и задвижващи системи.
През 2010 г. постигахме по 28 милиона точки и спечелихме два от най-големите световни контести. Станцията остана в историята като един от най-успешните български проекти зад граница.
Автор на автобиографичните бележки: проф. Веселин Заяков, LZ3CQ (sk) (ex LZ2WC, LZ2CQ, 5B4AIV, LZ3A) — 2012 г.
