Един истински Radio-Ham: Спомените на Йордан Гайдаров (LZ1UC)
Първият ми досег с Морзовата азбука бе в осми клас в Горна Оряховица. Записах се на курс по радиотелеграфия, воден повече от любопитство.
Радиозалата бе в центъра на града. Тя разполагаше с 4 маси, десетина ключа и зумер. Инструктор ни беше Петко Николов — радист в ТАБСО. Усвоявах материала бързо. Николов забеляза това и почна да ме води в клубната радиостанция.
Тя се помещаваше в таванска стая на ДОСО. Разполагаше с 25-ватов предавател и антена Windom. Скоро вече правех първите си радиовръзки на телеграфия под негово наблюдение.
1. Преместване в Димитровград и първи стъпки с LZ1KRA
След време семейството ми се пресели в Димитровград. Веднага потърсих местния радиоклуб. Началник бе Младен (LZ2MC – sk), който ме прие радушно.
В клуба имаше тренировъчна машина за телеграфия. Започнах упорити тренировки и бързо достигнах скорост от 100 знака в минута. Издържах изпита за клас „С“ и започнах легална работа от клубната радиостанция LZ1KRA.
По време на казармата бях сред най-добрите радисти. Затова веднага ме включиха в дежурните разчети на поделението.
2. Радиоклубът в Лясковец (LZ2KLC) и планинските контести
По-късно семейството ми се премести в Лясковец. Там открих радиоклуб LZ2KLC. Появата ми бе приета с радост, защото станцията бе останала без оператори.
Предавателят бе дело на радиотехника Стоян Златев и работеше с лампа ГУ-50. Използвахме антена „Дълга жица“ (80 метра). Единият ѝ край бе закрепен за кубето на местната църква. С тази антена се чувахме отлично в целия свят.
През 1966 г. за Републиканския шампионат се изнесохме на платото над Лясковец. Разположихме се до телевизионния ретранслатор и опънахме антена G5RV. Завоевахме престижното III-то място в България.
Към екипа на LZ2KLC се присъединиха Стефан Кръстев (LZ2DB – sk), Тодор Папазов (LZ1WR), Павлина Джипова, както и Пепа, Дора и Елена. Станцията стана една от най-активните в страната, а аз поех отговорността за нея.
3. Велико Търново (LZ2KBA) и личен повиквателен знак (LZ1UC)
Като студент във Великотърновския университет се включих и в екипа на LZ2KBA. Началник бе Христо Девджиев, а по-късно Иван Попов (LZ2SA).
Базата на LZ2KBA разполагаше с 1 kW предавател. По време на състезания аз работех от LZ2KLC в Лясковец. От В. Търново поддържаха фронта операторите Николай Писаров (LZ2JF) и Ангел Личев (LZ2UG).
През 1971 г. започнах работа в Радио Стара Загора. Там се приобщих към LZ1KSZ и LZ1KWT. През 1988 г. получих разрешение за работа с личен повиквателен знак — LZ1UC.
Спомени на Йордан Гайдаров (LZ1UC)
