Радиолюбителското село: Историята на радиоклубовете в с. Поликраище
На 10 октомври 1966 г. няколко ентусиазирани младежи поставят началото на радиолюбителството в село Поликраище. Всичко започва в малка стая на селския площад.
Основатели са Бончо Василев (LZ2AS – sk), Боян Аджаров (sk) от Г. Оряховица и Милко Пендов (LZ2UC). На маса от читалището те поставят преработен приемник „Орфей“, морзов ключ и зумер. Така започват първите курсове по радиотелеграфия за местните ученици.
Паралелно с това започва строежът на първия предавател. Частите са предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA във Велико Търново с началник Иван Попов (LZ2SA).
На 15 януари 1968 г. клубната станция LZ2KPK официално излиза в ефир. Тя работи с мощност около 50 W (с лампа ГУ-50) и антена VS1AA.
1. Развитие на материалната база и антените
Първоначалният приемник „Орфей“ е заменен с военния КВ-М. По-късно клубът получава и българския приемник „Сигнал“.
Дейността среща пълна подкрепа от кметството и училището. Местното АПК (ТКЗС) оказва ключова финансова помощ.
Върху сградата на АПК е издигнат 10-метров стоманен стълб. Върху него операторите монтират 4-елементна квадратна антена (Quad) с 9-метров бум. За обхват 3.5 MHz е изградена Делта рамка.
2. Обучение, втори клуб (LZ2KAB) и национални прояви
Учебната дейност се развива бързо. Всяка година се организират три кръжока — два по телеграфия и един по радиозасичане („Лов на лисици“).
Броят на операторите достига 20 души. Това води до откриването на втори радиоклуб в селото — LZ2KAB към Младежкия дом.
Операторите участват редовно в републикански и международни КВ състезания. През 1986 г. Поликраище отбелязва 20-годишен юбилей. По този повод селото е домакин на IV Национална среща на радиолюбителските семейства.
През 90-те години дейността постепенно замира. След 2000 г. клубовете официално прекратяват съществуването си.
Радиолюбителският дух обаче остава жив. Към 2010 г. в Поликраище има 9 лични любителски радиостанции с общо 22 повиквателни знака.
Автор: Милко Пендов (LZ2UC)
