Изкуствен спътник на Земята (ИСЗ)
Световeн ден на авиацията и космонавтиката
12 Април — Световен ден на авиацията и космонавтиката: История и приносът на България
На 12 април отбелязваме Световния ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 г. в 09:07 часа московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб „Восток 1“ с първия пилот-космонавт в историята на човечеството — Юрий Алексеевич Гагарин. Неговият исторически полет прави една пълна обиколка на Земята за 108 минути, отваряйки вратите към космическата ера.
1. Ключови етапи в овладяването на Космоса
- 4 октомври 1957 г.: Изстрелване на първия изкуствен спътник на Земята — Спутник-1 (СССР).
- 3 ноември 1957 г.: Спутник-2 извежда в орбита първото живо същество — кучето Лайка.
- 19 август 1960 г.: Кучетата Белка и Стрелка на борда на Спутник-5 стават първите живи същества, върнали се успешно на Земята.
- 12 април 1961 г.: Първи полет на човек в Космоса (Юрий Гагарин, СССР).
- 18 март 1965 г.: Първо излизане на човек в открития Космос (Алексей Леонов, СССР).
- 21 юли 1969 г.: Първо стъпване на човек на Луната (Нийл Армстронг, Аполо 11, САЩ).
- 19 април 1971 г.: Пуск на първата орбитална станция Салют-1 (СССР).
- 12 април 1981 г.: Първи полет на космическа совалка за многократно използване — Колумбия (САЩ).
2. Космическата история на България: Третата космическа сила в науката
България се нарежда сред водещите космически държави през XX век благодарение на своите космонавти, научни програми и апаратура:
Първият български космонавт — Георги Иванов (1979 г.)
През 1977 г. по международната програма „Интеркосмос“ започва подготовката на българските кандидати. На 10 април 1979 г. излита космическият кораб „Союз-33“ с командир Николай Рукавишников и българския изследовател Георги Иванов. Поради повреда в главния двигател корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. С изключително самообладание екипажът осъществява балистично спускане и се завръща благополучно на Земята.
Георги Иванов — първият български космонавт
Вторият български космонавт — Александър Александров (1988 г.)
На 7 юни 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5“ излита вторият български космонавт Александър Александров. По време на престоя си на орбиталната станция „МИР“ той изпълнява обширната българска научна програма „Шипка“, включваща 56 успешни експеримента с уникална българска апаратура.
Александър Александров — вторият български космонавт
3. Български научни приноси: Спутник „България-1300“, оранжерията „СВЕТ“ и лиофилизираната храна
- Научен спътник „България-1300“ (1981 г.): Изведен в орбита с пълен комплекс от българска научна апаратура за йоносферни и плазмени изследвания.
- Космическа оранжерия „СВЕТ“: Първата в света автоматизирана система за отглеждане на растения и провеждане на пълен вегетационен цикъл в условия на микрогравитация (работила успешно на станция „МИР“).
- Българската космическа храна: Разработена от Института по криобиология и лиофилизация под ръководството на акад. Цветан Цветков. България е третата страна в света (след САЩ и СССР), създала специализирано лиофилизирано (сублимирано) меню за астронавти (включващо българско кисело мляко, плодове и ядки с трайност до 5 години).
- Дозиметри „Люлин“: И до днес български системи от серията „Люлин“ се използват на Международната космическа станция (МКС) за контрол на радиационната обстановка.
4. Първата военна спътникова свръзка на Българската армия
На 24 май 1987 г. се провежда първата в историята на Българската армия спътникова радиовръзка. Връзката е осъществена между спътниковата станция на Генералния щаб в София (с началник Антон Иванов и екипаж Васил Василев, Валентин Цанов, Емил Стоянов, Тони Илиев и Стефан Стефанов) и станцията на Военноморския флот във Варна (с началник Емил Попов и заместник Павел Павлов).
Историческа заповед за провеждането на първата спътникова свръзка
Антон Иванов и Емил Попов
