Класификация на излъчваните емисии (класове на излъчване)


Международна класификация на емисиите (ITU Emission Designators) в радиолюбителската служба

Класификация на излъчваните емисии (класове на излъчване)

Класификация на емисиите съгласно ITU Radio Regulations

Радиоемисиите се класифицират според вида на модулацията, естеството на модулиращия сигнал, типа на предаваната информация и необходимата честотна лента. Международният съюз по далекосъобщения (ITU) използва трибуквен основен код (с възможност за 4-ти и 5-ти незадължителни символа) за прецизно обозначаване на всяко излъчване.

1. Структура на обозначението (Символи 1 до 5)

  • Първи символ: Вид модулация на основната носеща честота.
  • Втори символ: Естество на сигнала, модулиращ основната носеща.
  • Трети символ: Вид на предаваната информация.
  • Четвърти символ (опционален): Подробности за структурата на сигнала.
  • Пети символ (опционален): Вид на мултиплексирането.

Дефиниция на символите:

Първи символ (Тип модулация):

  • N — Немодулирана носеща;
  • A — Двулентова амплитудна модулация (DSB);
  • H — Еднолентова модулация (SSB) с пълна носеща;
  • R — Еднолентова модулация (SSB) с намалена/променлива носеща;
  • J — Еднолентова модулация (SSB) с подавена носеща;
  • F — Честотна модулация (FM);
  • G — Фазова модулация (PM);
  • B — Независими странични ленти (ISB);
  • C — Рудиментарна странична лента (VSB);
  • W — Комбинирана или последователна модулация (амплитудна, честотна, фазова).

Втори символ (Естество на модулиращия сигнал):

  • 0 — Без модулиращ сигнал;
  • 1 — Един канал с цифрова/аналогова информация без модулираща подносеща;
  • 2 — Един канал с цифрова/аналогова информация с модулираща подносеща;
  • 3 — Един канал с аналогова информация;
  • 7 — Два или повече канала с цифрова информация;
  • 8 — Два или повече канала с аналогова информация.

Трети символ (Вид на предаваната информация):

  • N — Без предавана информация;
  • A — Телеграфия за слухово приемане (слухова CW);
  • B — Телеграфия за автоматично приемане (RTTY, Teleprinter);
  • C — Факсимиле (FAX);
  • D — Предаване на данни, телеметрия, телекоманди;
  • E — Телефония (гласови предавания — SSB, FM, AM);
  • F — Телевизия и видео (ATV, SSTV).

2. Практическа таблица за радиолюбителските емисии

Код Основно описание Радиолюбителско приложение
A1A Амплитудна телеграфия (DSB) без подносеща Класическа слухова телеграфия на Морз (CW).
A2A / A2D Амплитудна телеграфия/данни с тонална подносеща Тонална телеграфия (MCW) или AM данни.
A3E Двулентова амплитудна телефония (DSB AM) Стандартна AM телефония / радиоразпръскване.
J3E Еднолентова телефония с подавена носеща (SSB) Основен речев режим на КВ (USB / LSB).
J2B / J2D SSB с модулирана тонална подносеща Цифрови режими на КВ (FT8, RTTY, PSK31, Clover).
F3E Честотно модулирана телефония (FM) Стандартни речеви връзки на УКВ/СВЧ (репитри, FM).
F1B / F2D Честотно предаване на данни (FSK) Packet Radio, APRS, RTTY и цифрова телеметрия.
F3F / J3F Честотна/Еднолентова телевизия (Video) SSTV (Slow-Scan TV) и Fast-Scan ATV.
Забележка: В съвременните лицензи за радиолюбителска дейност (напр. издаваните от КРС в България) разрешенията за работа по обхвати са дефинирани именно според максимално позволената мощност и съответните ITU обозначения за емисии.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *