Кой може да диагностицира черна магия

Срещал съм много хора, страдащи години наред от някакво заболяване, лекувани от различни лекари, в различни болници, изпробвали върху себе си всички видове лекарства, които могат да се предпишат за тяхното заболяване – ефект или няма, или е временен. Единици са тези, които осъзнават, че с тях става нещо неестествено, нещо необяснимо.

След дълги страдания и ходене по мъките някои от тях все пак попадат случайно или с много труд при ясновидец, който установява най-после че причината за заболяването е черната магия.

Дори някои лекари, виждайки, че не могат да се справят със заболяването на своя пациент, сами насочват страдащия да предприеме лечение, различно от методите на традиционната медицина. Проблемът обаче е в това, че човек не знае накъде да тръгне, от кого и къде да търси помощ. Много са шарлатаните и псевдо-лечителите, които използват трагедията на страдащите, за да се облагодетелстват.

И все пак накъде?

Трябва да кажа, че макар и рядко, има такива хора, които още при първото посещение могат да ви кажат дали вашето заболяване се нуждае от лечение при лекар, или имате направена магия и какви поражения е нанесло въздействието й върху организма ви. Добрият ясновидец може да ви опише с подробности дома, в който живеете, да каже къде евентуално е поставена или заровена магията. Когато магията е по-слаба вие сами трябва да се опитате да я намерите. В останалите случаи магията трябва да се открие и унищожи от ясновидеца. Единственият сигурен начин за унищожаване на магията е тя да се открие, да се извади и да се изхвърли в течаща вода.

Не вярвайте на тези, които ви казват, че ще развалят магията, без да я извадят. Това не е възможно и те просто ви лъжат. Не мога да назова имената на хора, които наистина могат да ви помогнат по простата причина, че пред домовете им ще се струпат огромни тълпи, на които те няма да имат физическата възможност да помогнат.

Ще ви разкажа за една такава жена, която вече не е между живите. В продължение на много години, благодарение на дарбата си, запази живота, здравето и семейството на много хора, потърсили помощта й. Стигнах до нея защото обстоятелствата в моя живот се стекоха така, че изпитах върху себе си въздействието на различни видове черна магия.

До този момент не знаех за съществуването на черната магия. Когато пристигнахме, познахме малката схлупена къщичка в началото на селото – по колите и хората наоколо. От чакащите разбрахме, че ясновидката е туркиня и се казва Елфидя. Известна била в този край с това, че откривала магии и лекувала. Разбрахме също, че съпругът й Нури записва желаещите и превежда от турски на български, тъй като ясновидката, макар че знае сравнително добре български, разговаря само на турски език. Записахме се и най-сетне дойде нашият ред. Дребна, слаба женица на възраст около 40 години, седеше на застлана на земята рогозка. Посрещна ни с добре дошли на турски език и веднага последва въпрос вече на български: „На вас кой ви каза да дойдете при мене?“

Не бяхме подготвени за такъв въпрос и измънкахме, че сме я сънували и затова сме дошли при нея. Тя се усмихна и каза, че това не е точно така. Погледна към съпругата ми и каза, че тя също е ясновидка като нея, и че иска после да й гледа. Смутихме се и двамата. Това го знаехме само ние и две-три наши най-близки приятелски семейства.

Ясновидката запита за имената ни – нашите и на майките ни, и отправяйки поглед в далечината, шепнешком зададе въпрос на някого. Отговорът получи веднага. Това беше точно описание на здравословното ни състояние без излишно многословие. После подробно описа двора на вилата ни и каза, че там има заровена магия. Каза и какви ще бъдат последствията за нас, ако тя не бъде премахната. Разбира се, изявихме желание тя да ни помогне за това. Елфидя попита съпруга си кога има свободен ден в графика си, за да дойде и извади магията. Когато уточнихме всичко, тя отново настоя съпругата ми да й гледа. Обясни ни, че сама на себе си не може да предсказва нищо. Не знам дали остана доволна от това, което чу от съпругата ми, но й предрече, че в близко време не само ще може да предсказва, но Бог ще й даде сила и дарба, за да може сама да открива и унищожава магиите.

В определения ни ден отидохме да вземем Елфидя, за да намери заровената магия в двора на вилата. Струваше ми се, че това е невъзможно и през целия път в главата ми се въртяха едни и същи въпроси: „Как ще я намери, по какво ще разбере точно къде е заровена, изобщо възможно ли е това?“

Пристигнахме на вилата по тъмно. Съпругът й Нури ме инструктира какво трябва да правя, когато ясновидката посочи мястото, след което влязохме в двора. Тя пошепна някакво заклинание, завъртя се във всички посоки, усети вярната и тръгна. Имах чувството, че е някакъв робот, командван от разстояние. Нури вървеше след нея. Като измина десетина метра, тя забави крачка и застана близо до оградата. Олюля се и ако не беше Нури да я подхване, щеше да падне. Измъквайки я настрани той ми посочи мястото, където беше стъпила, и ми каза да изгреба настрани горния пласт земя, след това да копая на дълбочина една лопата и да слагам пръстта в предварително подготвения за това съд. Направих това, което ми беше поръчано, и когато се приближих към тях, на светлината на електрическата крушка видях, че Елфидя беше изпаднала в транс. Няколко минути тя повтаряше едно и също име – името на злосторницата, която беше заровила магията. След като дойде в съзнание назова и името и адреса на този, който беше правил самата магия. Разпиляхме пръстта под светлината и аз и съпругата ми започнахме да търсим. Елфидя и Нури стояха настрани от нас.

В пръстта открихме магията и тогава за първи път видях една от разновидностите на черната магия. С Елфидя имахме още много среши, тъй като тази, която беше решила да ни унищожи, ставаше все по-активна, злобата й към нас нямаше граници и това, което разказах, беше само началото на одисеята ни. При следващите си посещения при ясновидката видях толкова много човешки трагедии, причинени от черната магия, толкова много мъка. Видях две деца на по 13-14 години, малки, бледи, недоразвити като бебета. Видях баща, който беше донесъл на носилка 19 годишна дъщеря, обездвижена и невменяема. Малко момиченце решило да пишка на двора, но случайно клекнало над заровена за един от родителите магия и го донесоха сковано, в позата, в която беше клекнало. То бе разнасяно по болници и лекари, без да може някой да му помогне. Видях младеж на 16-17 години, доведен направо от дом за душевно болни, стоял там повече от година. Родителите му бяха измолили да го пуснат, за да го доведат при Елфидя. Разбрах после, че момчето се е оправило, след като е била махната магията против него. Видях и една лекарка от София, чиято 20 годишна дъщеря била прикована на легло повече от две години. Майката плачеше и молеше Елфидя да отиде и махне магията сложена за дъщеря й. И да искам не мога да опиша нещастието на тези хора, за които Елфидя беше единствената и последна надежда. Всеки божи ден, след като приключеше с гледането, идваше някой да я вземе, за да му махне магиите. Понякога пътуваше по цели нощи, без сън и почивка. Чудя се как издържаше тази малка, дребна женица, кой й даваше сила да върши всичко това, след като и против нея постоянно правеха магии. Завистта и злобата човешка наистина нямат нито граници, нито почивен ден. Завиждаха й заради дарбата да помага на хората, не можеха да се примирят с това, че махаше черната магия. Сварвал съм я цялата скована, вдървена, с изстинали крайници. Съпругът й копаеше скованата от студ земя, слагаше я в гореща вода и след като се размразеше, търсеше магията, сложена против ясновидката. Това продължи седем години. Виждал съм официалното й разрешение за ясновидство, но не си спомням от каква инстанция беше издадено. Нури ми разказа, че са помогнали на някакъв големец от София, чиито близки живеели в Силистра. За благодарност той им издействал документа.

В онези години, когато напълно се отричаха подобни явления, този, който се бе ангажирал с издаването на документа, наистина трябва да е видял много добрини от Елфидя. Всяка година по едно и също време за около 15 дни ясновидката ходеше на обучение чрез душата си в отвъдното. За времето, когато душата й беше в отвъдното, тя лежеше неподвижна и приличаше на мъртвец. Питал съм я защо ходи там и кого вижда. Отговори ми, че там е много хубаво и че учителите й са много добри.

Почина при автомобилна катастрофа. Колата беше управлявана от шофьор с дълъг стаж, обиколил пътищата на Европа и света. Присъствах на изваждането на магията, непосредствено след като Елфидя беше починала. В нея имаше сложена цяла страница от книгата за магии с печатен текст на арабски език. Самата магия беше направена за катастрофа. Сигурен съм, че възмездието няма да отмине тези, които я убиха.

Чрез смъртта на Елфидя, човешката злоба и завист лишиха много хора от последната им надежда за изцеление, между които бяхме и ние. Не мина и месец и отново имахме сложени магии, този път няколко. Броят им нарастваше. В началото злосторницата слагаше по 2-3, а след като в акцията с ентусиазъм се включи и майка й, слагаха по 5-6 наведнъж всяка седмица. Започнаха да ги заравят и пред кооперацията, в която живеехме. Убедени, че ще ни затрият, двете не се спираха пред нищо. Намираха все нови и нови хора, владеещи черната магия, които да ги правят. За всичко това плащаха с най-удобния за тях начин – в натура. На тяхната съвест, ако изобщо я имат, лежат вече няколко човешки живота, които погубиха чрез черната магия. Ще разкажа накратко за един от тези случаи.

Злосторницата има по-малка сестра, която е омъжена за един от синовете на скромни и честни хора от Шумен. По време на брака им с помощта и средствата на бащата, момчето купи апартамент. След време младите се разведоха. Започна спор за жилището. За бащата на момчето не беше трудно да докаже, че той е изплатил жилището, поради което двете сестри решават да го премахнат. Магията била направена и сложена в храната на бащата. След два месеца той почина от скоротечен рак. Искам да разкажа откъде знам за всичко това. В деня на погребението му, двете сестри заедно с адвокатката си устроили малка почерпка. Минал хазяинът на голямата сестра и бил поканен на тържеството. На въпрос му по какъв случай празнуват, една от сестрите казала:

– Този го уморихме и днес го погребаха, сега идва ред на… – и казала моето име.

Отвратен от злобата и наглостта им, човекът ме издири след няколко дни и ми разказа подробно за техните планове. Съвсем случайно попаднах на двете циганки, свекърва и снаха от гр. Смядово, които бяха направили магията против починалия и против мене. Ето как стана това. Съпругата му работеше като медицинска сестра в болницата в Смядово. Там е помагала за излекуването на детето на едната циганка. Двете злосторнички отишли при циганките, за да направя магии. След време те по името, което са чели в заклинанието, се сещат че това може да е медицинската сестра, която им е помогнала, и че направеното може да е против нея. Когато я срещнали на улицата, питали я за моето име. Тогава се убедили, че магията, която са направили, е против нас двамата и си признаха за стореното. На следващия ден отидохме в дома на циганките и те ни разказаха с подробности за посещението на двете сестри. Назоваха имената им, които бяха записали, и местоработата им. От циганките разбрахме, че магията, която била предназначена за починалия човек от Шумен, е трябвало да бъде сложена в храната. Малката сестра казала, че все още има достъп до дома му.

Разбира се, след като премахна свидетеля, малката сестра спечели делото, взе жилището на съпруга си и сега живее в него. Понеже работите им с мен не вървяха, започнаха всевъзможни нападки срещу съпругата ми, а магиите заваляха. Но благодарение на това, което беше предсказала Елфидя, ние сами вече се справяхме с тях, а помагахме и на наши близки.

След известно време различните видове на черната магия започнаха да се появяват и вътре в жилището ни. У нас идваха само няколко семейства, наши добри приятели. Дълго мислих за хората, които посещаваха нашия дом, и накрая реших, че никой от тях не е способен да извърши такава мерзост. Опитвахме се чрез спиритични сеанси да узнаем името на извършителя, но всички духове мълчаха по този въпрос. Единствено духът на баща ми ни каза, че нямат право да ни отговарят на този въпрос, дори и да ми каже името, не бих повярвал, но ще дойде време, когато сам ще го открия.

Минаха няколко години в напрежение и постоянна борба за живот. Много мъка, болки и страдания ни причиниха тези, които бяха станали слуги на злото. Съпругата ми в продължение на цяла година заспиваше не по-рано от 4 часа сутринта и неспокойният й сън траеше едва 2-3 часа. Наложи се да напусне работа. Често и двамата осъмвахме, без да сме спали нито час. Злосторничките, успели в наше отсъствие да влязат в жилището ни и с магия във вид на течност наръсили всичките ни дрехи, бельо, чаршафи, завивки, всичко. С мъка се разделихме с имуществото, което бяхме купували с години. Всичко изхвърлих в реката. Останах с панталона и ризата, а съпругата ми с роклята си, с дрехите, с които бяхме излезли. На няколко пъти неизвестните успяха да сложат магия даже в храната ни. В такива случаи болките в стомаха са непоносими. Имах чувството, че змии разкъсваха стомаха ми. Следваше разстройство, което продължаваше седмици. Така в мъки, страдания и борба минаваха годините.

С течение на времето все повече мислехме, че освен двете сестри и майка им, действа против нас и наш много близък човек, който има достъп до дома ни и познава подробно живота и навиците ни. Този човек, сигурен, че няма да разберем истинските му намерения, така се увлече, че най-малко два пъти седмично правеше магии против нас. Слагаше ги навсякъде: в жилището ни, покрай сградата, по пътищата, около турските джамии в родното ми село и околните населени места, а няколко пъти и върху гроба на баща ми и гробовете на починали мои роднини. Това можеше да бъде само личност от моя род. Очевидно беше, че в продължение на няколко години злосторничката с малки изключения ходеше при един и същи ходжа, тъй като всички магии, които слагаше, си приличаха и личеше, че книгата с печатен текст, от която ходжата режеше, за да ги прави, е една и съща. Намирали сме цели страници от тази книга, като на видно място върху арабския текст, бяха написани нашите имена с разкривени букви на български език. Винаги присъстваше и думата смърт. Винаги почеркът беше еднакъв. Понякога в магиите имаше син камък, свинска мас или восък от свещи. Често освен страници от книгата на арабски език в изкопана дупка откривахме и 40 свещи изгорени наведнъж, от които беше останала топка восък, 40 свещи изгорени наполовина и още 40 незапалени свещи. Печатният текст от страницата на старата арабска книга накратко гласеше, че моят живот и този на съпругата ми трябвало да изгори за 40 дни, така, както са изгорели запалените свещи, а незапалените 40 би трябвало да се запалят за погребението ни. Нашата близка очевидно губеше търпение, защото много пъти ходжата подканваше мъртвите с добавени от него на ръка на арабски език думи: „Не мога да ги чакам повече. Нямам сили. Нещо трябва да се случи с тези хора.“

Веднъж минавахме с наше приятелско семейство покрай една чешма, около която често преди това сме намирали различни магии против нас. Наплисках се и реших да погледна зад чешмата. Открих няколко триъгълничета хвърлени в тревата, всяко едно старателно сгънато и завито отвън с черно тиксо. Започнах едно по едно внимателно да ги разгъвам. Отворих първата магия, разгънах листчето с арабски текст и това, което видях нарисувано върху него, ме накара да се разсмея. Върху арабския текст беше написано малкото ми име, изрисуван мъжки член, заграден с кръстове, а отдолу беше добавено на българки език: „Да му умре…“

Описах тези случки, за да добиете представа за морала на тези, които се занимават с черна магия. Няколко, дни след този случай разбрахме името на ходжата, който правеше магиите против нас по поръчка на наша близка роднина. Научихме го от един от духовете – помощници на ходжата, на когото беше омръзнало да върши зло, изпълнявайки желанията на хора с черни души. Той остана при нас и след още няколко дни ни каза в кое градче живее ходжата и къде е. домът му. Открих го лесно, защото много хора го познаваха. Не знаехме името на злосторницата, но знаехме в кои дни обикновено тя ходеше при него.

Взех чужда кола, за да не ме познаят, и в един от дните зачаках пред дома на ходжата. През целия ден влизаха и излизаха различни хора, но нашият човек не се появи. В петък, втория ден, в който трябваше да иде, бях там отново. Спрях колата настрани, чаках до 16 часа и отидох набързо да хапна. Върнах се, стоях още около час и вече бях решил да си тръгвам, когато от жилището на ходжата излезе тази, в която не се бях съмнявал никога. Явно беше влязла докато ме е нямало. Излизайки на улицата, тя се огледа като крадец, но не ме забеляза и вместо към автогарата, се отправи към една улица, която водеше извън града. Следях я отдалече. Разстоянието до края на града беше няколкостотин метра. Там имаше няколко разклона, като единият граничеше с гробището на града. Злосторницата се отправи по този разклон, извади от чантата си някакъв инструмент, изкопа дупка, сложи в нея нещо, зарови го и продължи. Това се повтори на още няколко места, огледа се отново, и тръгна обратно по пътя за автогарата, доволна от злодеянието си. Изрових всички неща, сложих ги в багажника, отдалечих се от мястото и започнах да ги отварям. Бяха от същата книга на арабски език и със същия почерк на български език бяха написани имената ни. Във всяка от магиите имаше син камък и незасъхналата още слюнка на ходжата, който явно беше плюл в тях. Нямаше съмнение, че това са магии, но аз все още недоумявах и не можех да проумея човешкото лицемерие, дълги години прикривало алчността, завистта и омразата на тази жена. После вероятно на ходжата, при когото ходеше, му омръзна да се занимава с нея, защото на няколко пъти в самите магии бе написал името й. По този начин ме предупреждаваше кой ходи при него. След известно време спря да се занимава с нея, но тя намираше все нови и нови хора, владеещи черната магия. Нашите душмани бяха обединили усилията си и докато в първите години действаше само една, сега вече бяха четири – двете сестри, майка им и нашата близка роднина. Към тях се присъедини още една, която ни изненада с усърдието си да служи на злото.

Но, както крушата не пада по-далече от дървото, така и тя бе наследила злобата и завистта от майка си и до днес живее с желанието да ни навреди колкото се може повече! Майка й обаче беше наказана за греховете си. Като младо момиче тя се омъжила и от брака си имала две деца. През това време, непосредствено след 9.1Х.1944 г., в селото избират нов кмет – току-що излязъл от затвора, борец против фашизма. Той бил семеен, с деца. Нашата героиня обаче решила, че първият човек на селото трябва да й принадлежи и двамата напускат семействата си. Младата ни душманка е дете от този втори брак. Майката почина от рак в адски мъки и страдания, изкупвайки приживе греховете си. Не знам колко още грехове има да изкупува тя на онзи свят, но мисля, че дъщеря й също сурово ще плати.

По повод пословицата за дървото и крушата, искам да спомена бегло и за майката на двете сестри – верни слуги на злото. Известно време след като родила първата си дъщеря тя имала интимна връзка с ходжа от съседно село, който владеел черната магия. Той и досега е жив и здрав. Като разбрала за възможностите на черната магия, тя използвала дарбата и знанията на възлюбения си, за да причинява през целия си живот толкова нещастия и страдания, че хилядолетия не биха й ‘стигнали да изкупи греховете си. Тя предала своя опит и на дъщерите си. Злосторничките и досега действат в екип. Срещу нас правеха възможно най-силните магии. За 12 години обиколиха не един ходжа и не една циганка в България. Понякога посещенията им при някой, владеещ черната магия, продължаваха с години. Усещахме това по многото и силни магии. Имаше случаи, когато на тези, които правеха магиите, омръзваше всичко това. Знаейки, че ще открием техните магии, в някои от тях намирахме написано името на злосторницата, която беше ходила при тях. Спомням си една жена – Кадрия – от село в Шуменско. В продължение надве години Кадрия направи против нас стотици магии. В един момент тя се опомни. В последните няколко магии, които явно правеше без желание, защото бяха слаби, ме предупреди, като написа в тях името на тази, която й ги беше поръчала.

Най-силна болка успяха да ми причинят с факта, че в злодеянията си замесиха и други близки мои хора, за които никога не бих повярвал, че ще постъпят така. Ето още няколко примера. Веднъж бяхме на море. Само след три дни в близост до къщата, където бяхме отседнали, се появиха магии. Друг път бяхме на почивка в гр. Разлог – магиите се появиха и там. След като дойдохме да живеем в София, не останаха пътища, църкви, гробища и манастири в града и около него, където да не сме намирали магиите им. Не се посвениха да омърсят и храм-паметника „Ал. Невски“. Бяха заровили магиите в пясъка за свещите, които се палят в памет на мъртвите. И тези хора смятат себе си за човеци, живеят между нас, дишат въздуха, който дишаме ние, имат нахалството да влизат в Божия храм, след като са го омърсили, да палят свещи и да се молят пред иконите, олицетворение на доброто. Трудно е да се опишат мъката, болките и страданията, които ни причиниха тези изроди за 12 години. Борих се против техните злини, защото знаех, че докато Бог е с мен, техните усилия ще бъдат напразни и не е далеч денят, в който ще получат заслуженото възмездие за греховете си.

През всички тези години съм се чудил, кой ни даваше сила и воля да издържим със съпругата ми на духовния я физически тормоз, на безсънието и страданията, на умората и постоянството, с което обикаляхме по нощите пътищата по всички краища на България. Не ни спираше нищо. За 12 години изминахме стотици и хиляди километри. Случвало ми се е да заспивам не веднъж от умора, да се събуждам премръзнал и в тъмното да не мога да проумея къде се намирам, за да продължа пътя си.

Последователно си припомнях откъде съм тръгнал, през къде съм минал, за да се ориентирам къде се намирам в момента. Често ни се налагаше да ходим в близост до различни гробища, за да махаме оттам магиите, сложени против нас. В първите години това ставаше винаги през нощта, след 23 часа. Имахме право да нарушаваме покоя на мъртвите само след този час и то в определени дни, което винаги спазвахме. В противен случай нямаше да ни бъде посочено къде са сложени или заровени магиите. Доста често до оградата на гробището трябваше да отиде само единият от нас и това в повечето пъти беше съпругата ми. Трудно е да си представите картината на гробище, отдалечено от селото, около което обикаля през часовете на нощта самотна жена. Уговаряхме се колко време да чакаме, преди единият да се притече на помощ на другия. В по-късните години мъртвите ни пускаха двамата заедно, защото магиите ставаха все повече и по-силни. Много пъти се налагаше да пренасям съпругата си на ръце до колата, защото се сковаваше от силата на магията. Имаше моменти, когато тя изпадаше в безсъзнание и идваше на себе си след като се отдалечавахме от гробището.

      Много бяха изпитанията и мъките, на които ни подлагаше злото, но все пак искам да напомня на страдащите от черна магия поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *