Магии за смърт на дете и раздяла в семейството

30.12.2009 by: lz3ai

Млад мъж – турчин, и съпругата му доведоха едногодишното си дете с молба за помощ. Оплакваха се, че детето повече от два месеца почти не приема храна, сънят му, особено през нощта, е неспокоен, съпроводен от събуждания и силен стрес. След това детето пищяло, разкъсвано от някаква болка и никой не бил в състояние да го успокои. Съпругата ми прегледа детето и между другото запита: „А вие защо се карате помежду си?“

Двамата съпрузи се спогледаха, изчервиха се и отговориха, че и те не знаят за какво се карат, но, че наистина е така – нетърпимостта между двамата се засилва с всеки изминат ден.

Установи се, че имат направени две магии – едната за смърт на детето, а другата за раздяла между двамата. Скоро след това отидохме у тях, за да открием къде са сложени магиите и ги унищожим.

Помня, че тази за детенцето беше сложена в дюшека на кошчето, в което спеше, и докато двамата родители го разпаряха, за да открият магията, съпругата ми от болки в стомаха загуби съзнание. Дойде на себе си чак след като я изнесох извън стаята и родителите най-после откриха магията. В нея имаше сложено малко парченце сапун, игла, малки парченца плат, отрязани от дрешки на детето и листче с написан на ръка арабски текст. Втората магия – за раздяла между съпрузите – беше заровена под едно дърво на двора пред къщата. Тя представляваше сгънат на триъгълници лист с арабски текст, в който имаше сложена козина от куче и котка. Вече споменах, че почти винаги този, който има дарбата, след като открие магията я нарязва или накъсва в съд с вода. При заклинанието, което произнася за унищожаване на енергията, заложена в магията, може и да каже името или да опише образа на този, който е поръчал магията. В случая се оказа, че магиите се направени от бившата приятелка на бащата на детето, от времето преди брака. Пренебрегнатото момиче, озлобено от това, че приятелят й създава семейство с друга, решава да му отмъсти чрез начините на черната магия, по най-жесток начин. Младата съпруга сподели, че е знаела за приятелството на съпруга си с девойката, нейна приятелка от детските години. Този факт не е попречил на дружбата между двете и след брака. Злосторничката често идвала у тях на гости, а имало случаи, когато тя дори оставяла детето на приятелката си, за да си свърши някаква работа. Завистницата наистина си беше свършила добре работата – тя щеше да струва живота на детето и раздялата между съпрузите.

След проведените няколко лечебни сеанса детето се оправи напълно, а младите съпрузи заживяха мирно и спокойно. Не пускаха повече в дома си злосторницата, въпреки че младата съпруга не можа да ни повярва, че именно нейната приятелка от детинство й е навредила.

Бяха минали няколко месеца и двамата отново дойдоха, за да кажат че случайно са видели как злосторницата взема дрешка на детето от прането, проснато да съхне на телта, близо до оградата и чак тогава повярваха. Семейството остана признателно години след случая, не забравиха доброто, което им бяхме направили. Съдбата ни е срещала с много хора от турско потекло. Убедих се, че те до края на живота си не забравят този, който им е сторил добрина. За съжаление същото не винаги може да се каже за нас, българите-християни.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Trackbacks

Leave a Reply