Диапазонът 5250 – 5450 kHz

Разрешен е за българските радиолюбители 1 клас на вторична основа.

За този честотен диапазон са разрешени всички класове на излъчване с максимално допустима мощност 100 W с изключение на участъка 5351,5 – 5366,5 kHz, където станциите от любителска радиослужба не трябва да превишават 15 W еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP). Това, че е разрешен за всички класове на излъчване и режими на работа не изключва да се формират определени предпочитания и точно тях отразява таблицата по-долу.

Диапазонът не е разрешен за радиолюбители 2 клас, но това е чудесен повод да се явят на изпит и да завоюват 1 клас – и това е напълно постижимо!

Ограничения

Не би било коректно да коментирам ограничението 15 W еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP) за част от диапазона. Вероятно са го измислили по-умни от мен глави, но ще се опитам да поясня какво означава това. Все пак не е задължително радиолюбителите да са инженери в тази област. Надявам се обяснението ми да бъде в тяхна помощ.

Що е еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP)

Еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP – Equivalent Isotropically Radiated Power) е теоретична величина, която измерва общата мощност, излъчена от антена в посоката на нейното максимално усилване.

Или EIRP представлява мощността, която би трябвало да бъде подадена към идеална изотропна антена (която разпръсква сигнала еднакво във всички посоки), за да се постигне същата интензивност на сигнала, каквато реалната насочена антена постига в своята най-силна точка на излъчване.

Опитвам се да не пиша формули, но от обяснението ми май не става много по-ясно. Нека наблегнем на практиката с конкретен пример.

За да спазим ограничението от 15 W EIRP на част от 60-метровия диапазон при използване на стандартен дипол, мощността на изхода на нашия предавател трябва да бъде настроена на приблизително 9.15 W (при нулева загуба в кабела).

Това е така, защото ограничението от 15 W не се отнася за крайната мощност на самия трансивър, а за енергията, която реално се излъчва в пространството. Тъй като повечето антени (дори обикновеният дипол) концентрират енергията в определени посоки, те имат „усилване“. EIRP отчита това усилване спрямо теоретична изотропна антена (и то се измерва в dBi). Да речем, че използваме за 60 m полувълнов дипол. Теоретичното усилване на полувълновия дипол в свободното пространство е 2,15 dBi. Това означава, че диполът излъчва 1,64 пъти повече в своята максимална посока на излъчване спрямо изотропната антена. За да определим позволената мощност на изхода на предавателя, трябва да разделим дефинираната мощност от 15 W с 1,64, при което се получава 9,146 𝑊. В реални условия имаме и загуби във фидера до антената. Ако те са примерно 1 db или 0,79 като коефициент, може леко да повишим мощността на трансивъра (до около 11.5 𝑊).

Накратко:

Ние, българските радиолюбители, трябва да знаем, че при работа на 60 m с обикновен дипол, мощността на трансивъра не трябва да надвишава 9.15 W, ако няма значителни загуби по фидера. Ако използвате антена с по-голямо усилване, мощността трябва да се намали още повече, а при антени със загуби (например скъсени вертикали или други компромисни антени) — може да бъде увеличена мощността на трансивъра, стига изчисленото EIRP да остане в рамките на 15 W.

Защо това ограничение е само за диапазона 5351,5 – 5366,5 kHz също не мога да знам, ако този материал бъде прочетен от някой вещ служител на КРС, може би ще напише някои полезни пояснителни коментари. Моите лични предположения са, че участъкът 5351,5 – 5366,5 kHz е международно договорената по силата на WRC-15 (Световната конференция по радиосъобщения) честотна лента, която е разпределена за любителската служба на вторична основа в целия свят (Регион 1). Ограничението от 15W EIRP е прието от ITU, за да се защитят фиксираните и мобилните служби (военни, дипломатически и др.), които са първични ползватели. Останалата част от диапазона (5250-5450 kHz) е национално разпределение, което КРС е позволила специално за България, и затова там важат по-либералните национални правила (100W).

Разбира се, всеки може да сподели мнението си в коментар! Особено ако нещо не е така, както съм го описал – с радост ще направя нужните корекции.

Библиография:

1. Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) – Правила за използване на радиочестотен спектър за радиосъоръжения от любителска радиослужба, , Издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ. бр.35 от 10 май 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 5 август 2025г..
2. IARU Region 1 – HF Manager’s Handbook, Version 9.0 – Секция за 5 MHz (60m) честотния план.
3. ITU (International Telecommunication Union) – Final Acts WRC-15, World Radiocommunication Conference 2015, Geneva.
4. Българска федерация на радиолюбителите (БФРЛ) – Национален честотен план и нормативна уредба за 60-метров диапазон.
5. G4IFB, John Raydo – 60m Band Enthusiast’s Guide – (Международен ресурс за особеностите на работата на 5 MHz).

Материалът Диапазонът 5250 – 5450 kHz е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Какво представлява една типична радиовръзка на телефония (FM/SSB/AM QSO)?

Първи стъпки в ефира на телефония

Спомняш ли си тръпката, когато вече издържа изпита за клас 2 и застана пред радиостанцията? Загърбил ученето за теста, трябва вече сам да прилагаш всичко на практика. Ръката ти леко трепери и не смееш да натиснеш бутона за предаване. Ужас!

Вече може и да ти е смешно, но тогава хич не ти беше до смях… Или може би точно тази стъпка правиш сега? Спокойно, всичко е много лесно. Тази „сценична треска“ е минала през всеки от нас. Какво да направя сега? Няма ли да звучи глупаво гласът ми? Дали старите любители няма да ми се смеят?

Бъди сигурен, че ще се справиш! Никой няма да ти се подиграва – напротив, колегите ще се радват да чуят нов човек и ще ти помогнат, защото са минали по същия път. Радиолюбителството е като шофирането – теорията ти дава правото, но майсторството идва с първите километри (или първите връзки).

Ето как да преминеш през тях уверено.

Етап 1: Подготовка – Преди да натиснеш бутона PTT

1. Опознай техниката си

Запознай се максимално с ръководството на твоята радиостанция. Трябва да се чувстваш уверен, че я познаваш.

• Антената: Свържи я внимателно. Дори да имаш портативна, препоръчително е да използваш външна антена, качена максимално високо – на покрива или поне на балкона. Свържи се с местни радиолюбители – със сигурност ще ти помогнат със съвет или монтаж. Увери се, че КСВ (SWR) е в нормите (под 1.5 – 2.0), за да защитиш трансивъра си. „Гуменката“ (портативната антена) е компромис само за време на движение.
• Измерване: Настрой външната антената добре. КСВ (SWR) трябва да е възможно най-ниско за желаните честоти. Ако нямаш уред (КСВ-метър), общността ще ти помогне – това е „тайната“ на нашето хоби.

• Включване, изключване, заключване, честота, мощност, скуелч (шумоподавител): Научи как се задават всички тези неща. Първо проучи какво има в ефира в твоя район. Задай честота. Започни с ниска мощност, особено ако си на ретранслатор. Настрой шумоподавителя така, че шумът да изчезне, но да не „отрежеш“ слабите сигнали. Обърни внимание дали не трябва да настроиш тон за отпушването на скуелча, ако настройваш радиото за работа през ретранслатор. Наред със захранването, прочети за твоето радио как се заключва и отключва – полезна функция, която може да включиш и неволно.

Етап 2: Слушай, записвай, учи

Стъпка 2: Слушай!

Изключително лош маниер и „липса на възпитание“ е да се обадиш на честота, без да си я прослушал. Разходи се по целия диапазон, чуй как и за какво си говорят другите. Научи се да записваш позивните, имената и местоположението (QTH) на говорещите. Избери честота, убеди се, че е в позволения за теб диапазон и че не пречиш на никого.

Изключително важно правило: Слушай 10 минути, говори една.

Етап 3: Провеждане на радиовръзка  – практически примери

Стъпка 3: Идентифицирай се и обяви намеренията си

Настъпи големият момент. Представи се ясно и отчетливо. Спазвай наученото на изпита – спелувай инициала си. Не го съкращавай.

• На симплекс (директно): „CQ, CQ, CQ! Тук е Лима Зулу Три Алфа Индия (LZ3AI). LZ3AI вика всички и преминава на приемане.“
• На ретранслатор: „LZ3AI на R1. Добър вечер на всички, как минавам през ретранслатора?“

Стъпка 4: Разговорът и „Кръглата маса“

Когато ти отговорят, съобщи оценката, името си и местонахождението. Може да добавиш подробности за апаратурата, антената и времето. Очаква се отговорът да включва същата информация.

Работа в група (Кръгла маса)

Ако чуеш група от хора, изчакай пауза и кажи само своя инициал. Когато те поканят:

1. Бъди кратък.
2. Следвай установения ред на говорене.
3. Винаги прехвърляй микрофона към следващия или към водещия на групата, ако има такъв.

Пример: „…предавам микрофона към Иван, LZ1XXX. Тук е LZ3AI и група.“

Оценяване на сигнала

Оценката се различава според начина на работа:

• През ретранслатор: Използва се скалата Q1 до Q5 (оценка за качеството). Q5 е перфектно качество, Q1 е едва разбираем сигнал.
• Симплексна връзка (директно): Използва се системата RS (напр. 59). Първата цифра (1-5) е за разбираемост, втората (1-9) е за сила. Пример: „59“ (Пет-девет) означава перфектна връзка.

Стъпка 5: Международно спелуване (Фонетична азбука)

За да те разберат правилно, особено при шум или смущения, използвай стандартните за цял свят думи за спелуване. Това се налага при произнасяне на инициала, името, QTH или друга важна информация по време на връзката:

Стъпка 5: Етикет и кодекс на поведение

• Идентификация: Казвай инициала си достатъчно често (на всеки 5-10 минути), но без да досаждаш при всяка реплика.
• Забранени теми: В радиолюбителския ефир не се говори за политика, религия, или расова принадлежност, както и по всякакви теми, потенциален източник на конфликти. Не се говори за бизнес, с изключение на покупко-продажби на радиолюбителска апаратура, макар че и по тези въпроси се предпочита обмен на информация по телефон или имейл.
• Език: В България говорим на български, но за международни връзки английският е стандарт. Не се притеснявай от акцента си и грешките, които правиш – в ефира е важна информацията, а не граматиката.

Стъпка 6: Край на разговора и запис в дневника

Пожелайте си традиционните 73 (най-добри пожелания). Завърши със SK (Пълен край) или съобщи, че преставаш да работиш (QRT).

Задължително води дневник! Дневник се води по време на самата радиовръзка. Колкото и скоро да си чул всичко, заради вълнение или друго може да не помниш важни неща като инициал, име, QTH и след радиовръзката да се окаже късно. Записвай инициала, честотата, режима, времето (UTC), оценките и името на кореспондента. Дневникът е твоята история в ефира. Повечето радиолюбители записват времето в гринуичко време (GMT, UTC), за да има еднаквост в цял свят. Въпрос на предпочитание е дали ще се записва началото, края, началото и края или друго време от самата радиовръзка.

Преди години имаше някакво решение да не се записват връзките, направени през УКВ (VHF или UHF) ретранслатор. Подозирам, че някои колеги не записват и връзки, които са прераснали в „говорилня“ по какви ли не въпроси, но мисля че поне на HF се записват всички. Това е донякъде личен избор, но добрите практики изискват да се записва всичко в дневника. Нека не забравяме, че записите в дневника може да се окажат дори важно свидетелство в някое съдебно производство или да имат дори историческо значение.

Заключителни бележки

Същността на радиолюбителството е в социалните контакти. Присъедини се към местен клуб – познанството „на живо“ с хората, с които говориш по радиото, променя всичко. Спазвай традициите на общността и бъди уважителен.

ТОП 10 Радиолюбителски съкращения (Q-кодове и други)

Тези кратки кодове помагат за по-бърза и точна комуникация.

1. QTH – Местоположение на станцията (напр. „Моят QTH е София“).
2. QSL – Потвърждение на връзката или на информацията („QSL, разбрах всичко“).
3. QRM – Изкуствени смущения от други станции или електроуреди.
4. QSB – Затихване на сигнала (често срещано при КВ връзки).
5. QRZ? – „Кой ме вика?“ (използва се, когато чуете някого, но не разберете инициала му).
6. QRT – Прекратявам работа, изключвам станцията.
7. QSO – Радиовръзка (напр. „Благодаря за приятното QSO“).
8. 73 – Най-добри пожелания (традиционен завършек на всяка връзка).
9. DX – Далечна станция (обикновено извън Вашия континент).
10. CQ (Си-Кю) – Общо повикване към всички („Викам всички станции“).

Въпрос към читателите:

Спомняш ли си първата си радиовръзка и кой беше първият ти „учител“ в ефира? Сподели своята история в коментарите – тя може да бъде вдъхновението, от което някой нов колега се нуждае точно сега!

73 и до среща в ефира!

Материалът Какво представлява една типична радиовръзка на телефония (FM/SSB/AM QSO)? е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10

Не твърдя, че това са най-добрите, най-важните или „единствените“.

Това са настройките, които аз съм направил и с които работя успешно. Те се правят еднократно и в общия случай не се налага да бъдат променяни, затова съм нарекъл и публикацията „Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10„. Някои са просто начални или най-често използвани стойности, не прече да се променят и оперативно.

Който желае, може да направи справка коя настройка какво точно прави или да пита в коментар. Не предвиждам да пиша това тук, за да не утежнявам излишно публикацията. Ще се постарая да отговоря на всички.

Отделно ще публикувам оперативните настройки за работа в различните режими, като ще сложа и тук препратки.

Сигурен съм, че бързо ще се ориентирате в начина на изписване и кое какво означава – изписването е аналогично (или поне подобно) на това в инструкцията за експлоатация.

Общи основни настройки

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <MY CALL> – начален екран – позивна – до 12 знака

[FUNC] <EXTENSION SETTING> <DATE&TIME> – настройка на дата и час

(повече за тези две настройки може да прочетете тук)

[RF/SQL] в крайно дясно положение

(максимално усилване по ВЧ – това не означава, че трябва да си стои все там – при всяка ситуация в ефира може друго положение да е по-добро и чуваемостта – също по-добра, т.е. добре е да се пробва оперативно. Но е добро „начално“ положение.)

Препоръчвани начални настройки, свързани с дисплея

[CS] продължително {LEVEL} – за лесна настройка на „тревата“ с [CS]

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> <SCOPE CTR> <CARRIER>

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> < 2D DISP SENSITIVITY> <HI>

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> <3DSS DISP SENSITIVITY> <HI>

Основни настройки за работа на CW на слух

[FUNC] <BK-IN DELAY> <200 ms> забавяне при връщане на приемане

[FUNC] <BK-IN> <OFF> трябва да се включва ръчно на предаване на CW

[FUNC] <CW PITCH> <750 Hz> (според предпочитанията)

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW BK-IN TYPE> <SEMI>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW FREQ DISPLAY> <PITCH OFFSET>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW INDICATOR> <ON>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <PC KEYING> <OFF>

[FUNC] <CW SPEED> <14> (това са 70 зн/мин – според предпочитанията)

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА CW>

Основни настройки за CW/DATA от външен софтуер през USB кабел

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <DATA MOD SOURCE> <REAR>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <REAR SELECT> <USB>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <RPORT GAIN> <12>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <RPTT SELECT> <RTS>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE PSK/DATA> <TX BPF SEL> <100-2900 Hz>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <GENERAL> <CAT RTS> <OFF>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <GENERAL> <CAT TIME OUT TIMER> <10>

[FUNC] <OPERATION SETTING> <GENERAL> <CAT RATE> <38400bps>

Настройка на бутон <PRESET> за работа в цифровите режими

<MODE> <PRESET> и <DATA-U>

<MODE> <PRESET продължително> докато се появят функциите на PRESET:

<PRESET> <CAT RTS > <OFF>

<PRESET> <CAT RATE > <34800bps>

<PRESET> <CAT TIME OUT TIMER> <10ms>

<PRESET> <LCUT FREQ> <100Hz>

<PRESET> <HCUTFREQ> <3200Hz>

<PRESET> <TX BPFSELECT> <100-2900Hz>

<PRESET> <REAR SELECT> <USB>

<PRESET> <RPORT GAIN> <12>

<PRESET> <RPORT SELECT> <RTS>

<PRESET> <AGC FAST DELAY> <160ms>

<PRESET> <AGC MID DELAY> <500ms>

<PRESET> <AGC SLOW DELAY> <1500ms>

<PRESET> <LCUT SLOPE> <18dB/oct>

<PRESET> <HCUT SLOPE> <18dB/oct>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА FT8-FT4-PSK-DATA>

Инсталиране на софтуер на компютъра, свързан с радиото

Поставя се за защита USB изолатор на USB порта, който се използва.

Инсталират се драйверите за FTDX-10 от сайта на Yaesu https://www.yaesu.com.

Инсталира се и се конфигурира предпочитаният софтуер (лично аз ползвам най-често и предпочитам JTDX Enchanced – не е подходящ за състезания).

Задължително се инсталира допълнителен софтуер за точно време. (Например NetTime http://www.timesynctool.com – не бих казал че препоръчвам точно него, но аз него ползвам и съм доволен).

Изключва са автоматичното актуализиране на времето от самия Windows.

Основни настройки за работа на SSB, AM, FM, PSK, DATA

[FUNC] <AMC LEVEL> <60>

[FUNC] <MIC EQ> <OFF>

[FUNC] <MIC GAIN> <30>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <TX AUDIO> <AMC RELEASE TIME> <FAST>

[FUNC] <PROC LEVEL> <12>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE SSB> <SSB MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE SSB> <TX BPF SEL> <200-2800Hz> ? <50–3050 Hz>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE AM> <TX BPF SEL> <50-3050Hz>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE AM> <AM MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE FM> <FM MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE PSK/DATA> <TX BPF SEL> <100-2900Hz>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА SSB-AM-FM>

SSB режим когато се използва USB кабел, софтуер и реч от компютъра

(ако не се ползва този режим, стойностите са с оранжевия цвят)

<MODE> <DATA-U>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <SSB MOD SOURCE> <REAR> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <REAR SELECT> <USB> <DATA>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <RPORT GAIN> <50> (според софтуера) <50>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <RPTT SELECT> <RTS> <DAKY>

Бих се радвал, ако споделите в коментар какви са разликите с вашите настройки, а също и защо предпочитате тях.

73!

Материалът Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10 е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Оперативна работа на SSB

Следват основни настройки за работа на SSB и други режими на телефонна работа. Ако преди да преминете на SSB/FM/AM сте работили на цифрови режими, не пропускайте да изключите SPLIT (ако е необходимо), да промените пропусканата честотна лента (ако е необходимо). В зависимост от обхвата ще трябва да увеличите и изобразявания на дисплея честотен спектър.

<BAND> (избира се според предпочитанията).

Избира се желана честота.

<MODE> <PRESET> <OFF>

<MODE> <LSB> под 14 MHz или <MODE> <USB>  над 10,1 MHz

<ATT><OFF>

<IPO><AMP1>

<R.FIL> <3kHz>

<ACG><AUTO>

<SPAN> <50k> или <100k> или <200k> или <500k>

<CURSOR> <CENTER> <FIX> или <CURSOR> <CENTER> <FIX>

<CS> <външната врътка> <настройва се „тревата“ според предпочитанията> <CS>

Заснемане на екрана

<MODE> продължително до двоен звуков сигнал и „Screen Shot“ на дисплея

Работата на SSB не включва само тези основни настройки. Бих се радвал, ако споделяте в коментар своите впечатления от работата в ефира.

<ОСНОВНИ ЕДНОКРАТНИ НАСТРОЙКИ НА YAESU FTDX-10>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА CW>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА FT8-FT4-PSK-DATA>

Материалът Оперативна работа на SSB – FTDX-10 е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.