Как да настроим ръчен телеграфен ключ: майсторски съвети от старата школа

За много радиолюбители ръчният телеграфен ключ (телеграфният манипулатор, наричан галено „пеши“ ключ или „чукче“) е символ на истинското радиолюбителство. Но за да превърнете предаването в удоволствие, а не в мъчение за китката, ключът трябва да бъде прецизно настроен.

В това кратко ръководство събрах опита на поколения професионални радиотелеграфисти и радиолюбители, за да ви помогна да намерите вашия идеален баланс.

Корените на майсторството: някогашната школа

Преди да преминем към техническите детайли, бих искал да спомена хората, от които съм „откраднал“ занаята преди половин век и повече във Велико Търново. Това са мъже, за които телеграфията беше не просто професия, а изкуство и призвание. Майсторството ми е предадено от строгите, но справедливи офицери полковник Овчаров и полковник Кокалов в радиоклуба, а по-късно във военното училище и полковник Раков. В радиолюбителския ефир моят ментор и учител беше поп Стефан (LZ2PS), по това време LZ2F166 (затова и моят слушателски знак е LZ2F266). Тези учители не просто ни показваха как да предаваме и да въртим винтовете на ключа, те ни учеха на „музиката“ в радиотелеграфията, на уважение към коректния знак. Тази статия е малък поклон към техния принос и признание към техните грижи, прераснало в безкрайно уважение и доживотно приятелство.

„Любовта“ към ръчния ключ е диагноза, която не се лекува, а само се предава на следващите поколения. Това е нещо интимно. Ритъмът на правия ключ е като медитация – усещане, което никой автомат не може да замени.

Лошо настроеният ключ е като разстроена цигулка – колкото и да се стараеш, мелодията куца, а ръката се схваща за 10 минути работа.

Ето моята „философия“ за настройка на класическия пеши ключ, предадена като текст.

1. Подготовката: стабилност и позиция

Преди да въртите винтовете, погрижете се за основата. Ключът трябва да е здраво закрепен върху тежка подложка или директно за масата.

Златното правило за стойката:

• Лакътят трябва да е на нивото на масата.
• Китката трябва да е извън ръба на масата (във въздуха), за да се движи свободно. Ръката да е естествено продължение на ключа.
• Визуализация: Представете си, че контактът не е в самия ключ, а точно под сгъвката на китката ви. Стремете се да „контактувате“ мислено там, с тази става, която без сигнал да е леко повдигната, а при тирета и точки да слиза под нивото на основата на ключа.

2. Страничните лагери: премахване на луфта

Преди всичко друго, обърнете внимание на страничните винтове.

1. Разхлабете ги максимално, докато рамото започне да хлопа осезаемо.
2. Започнете да ги стягате внимателно, докато страничното движение изчезне напълно, но не повече. Рамото да се движи свободно само нагоре-надолу, без никакво движение наляво-надясно.
3. Внимание: Спрете точно в този момент! Ако пренатегнете, движението нагоре-надолу ще стане „дървено“ и тегаво, а пружинката няма да върши нормално своята работа.

Ако ключът има страничен луфт, той „танцува“ под пръстите ви и фокусът се губи. Усещате го като чужд и непослушен.

3. Разстоянието между контактите: методът „А4“

Тук е голямата тайна на скоростта и чистия знак. Твърде голямото разстояние води до блъскане, а твърде малкото – до слепване на знаците.

• За начинаещи: започнете с по-голям ход (около 0.6 mm), за да „разхлабите“ китката.
• За напреднали: златният стандарт е 0.15 – 0.3 mm.

Трикът с листа А4: Вземете обикновен лист за принтер (А4, 80 г). Сгънете лентичка по тясната страна 4 пъти (да стане четири пласта – това са около 0.6 mm). Поставете я между контактите и регулирайте така, че да я издърпвате със сила. С напредване на обучението намалете сгъвките до 1 или 2 пласта (това са около 0.15 – 0.3 mm).

Много начинаещи правят грешката да оставят изключително голям ход, мислейки, че така предават по-точно. Примерно милиметър. Голяма грешка! Такъв ход води до „блъскане“, което уморява китката и разваля ритъма.

4. Напрежение на пружината: тежестта на ръката

Пружината не трябва да ви се „опъва“ и да води борба с ръката ви. Тя служи само за да върне ключа в изходна позиция.

• Настройка: Разхлабете пружинката максимално. Започнете да натягате съвсем малко, докато усетите, че тя може да издържи собствената тежест на ръката ви (при отпусната ръка, без да опирате китката в масата). Не трябва да позволява контактите да се затварят. Ключът трябва да е „мек“, но стабилно отворен, когато почива. Пружинката да е точно толкова напрегната, че да връща лоста надеждно нагоре, без да те „рита“ обратно.
• Когато пружинката е много напрегната, ще усещате, като че ли ръката започва да работи „от рамо“, а това не бива да се случва – трябва да работи само от китката.

5. Заключение и съвет от старата школа

Предаването с ръчен ключ не е работа с пръсти, а „люлеене“ на цялата китка. Пръстите само обхващат копчето, без да го стискат. С показалеца и средния пръст натискате надолу, а палецът и безименния пръст поддържат топчето на ключа при движението нагоре. Маховете стават с китката, не с пръстите! Когато постигнете правилната настройка, ще усетите как ключът „запее“ заедно с вас, ще го почувствате като неразделна част от ръката си.

Моят „таен“ съвет: стойката и отношението

Не настройвайте ключа, докато го държите в скута си. Той трябва да е здраво закрепен за тежка основа (мраморна плоча, дебела метална основа или директно за масата). Лакътят ви трябва да е на нивото на масата, а китката – леко повдигната, сякаш държиш тенис топче.

Почувствайте ключа! Обикнете го! Това ще ви е отплати и ще бъдете горди, че владеете „занаят“, в който са посветени само отбрани хора.

Имате ли свой специфичен трик за настройка на ръчния ключ? Кои бяха вашите ментори и учители? Споделете го в коментарите, това ще бъде ваш личен принос и мотивация за младите радиолюбители или желаещи да станат такива.

Материалът Как да настроим ръчен телеграфен ключ: майсторски съвети от старата школа е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Диапазонът 5250 – 5450 kHz

Разрешен е за българските радиолюбители 1 клас на вторична основа.

За този честотен диапазон са разрешени всички класове на излъчване с максимално допустима мощност 100 W с изключение на участъка 5351,5 – 5366,5 kHz, където станциите от любителска радиослужба не трябва да превишават 15 W еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP). Това, че е разрешен за всички класове на излъчване и режими на работа не изключва да се формират определени предпочитания и точно тях отразява таблицата по-долу.

Диапазонът не е разрешен за радиолюбители 2 клас, но това е чудесен повод да се явят на изпит и да завоюват 1 клас – и това е напълно постижимо!

Ограничения

Не би било коректно да коментирам ограничението 15 W еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP) за част от диапазона. Вероятно са го измислили по-умни от мен глави, но ще се опитам да поясня какво означава това. Все пак не е задължително радиолюбителите да са инженери в тази област. Надявам се обяснението ми да бъде в тяхна помощ.

Що е еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP)

Еквивалентната изотропно излъчена мощност (EIRP – Equivalent Isotropically Radiated Power) е теоретична величина, която измерва общата мощност, излъчена от антена в посоката на нейното максимално усилване.

Или EIRP представлява мощността, която би трябвало да бъде подадена към идеална изотропна антена (която разпръсква сигнала еднакво във всички посоки), за да се постигне същата интензивност на сигнала, каквато реалната насочена антена постига в своята най-силна точка на излъчване.

Опитвам се да не пиша формули, но от обяснението ми май не става много по-ясно. Нека наблегнем на практиката с конкретен пример.

За да спазим ограничението от 15 W EIRP на част от 60-метровия диапазон при използване на стандартен дипол, мощността на изхода на нашия предавател трябва да бъде настроена на приблизително 9.15 W (при нулева загуба в кабела).

Това е така, защото ограничението от 15 W не се отнася за крайната мощност на самия трансивър, а за енергията, която реално се излъчва в пространството. Тъй като повечето антени (дори обикновеният дипол) концентрират енергията в определени посоки, те имат „усилване“. EIRP отчита това усилване спрямо теоретична изотропна антена (и то се измерва в dBi). Да речем, че използваме за 60 m полувълнов дипол. Теоретичното усилване на полувълновия дипол в свободното пространство е 2,15 dBi. Това означава, че диполът излъчва 1,64 пъти повече в своята максимална посока на излъчване спрямо изотропната антена. За да определим позволената мощност на изхода на предавателя, трябва да разделим дефинираната мощност от 15 W с 1,64, при което се получава 9,146 𝑊. В реални условия имаме и загуби във фидера до антената. Ако те са примерно 1 db или 0,79 като коефициент, може леко да повишим мощността на трансивъра (до около 11.5 𝑊).

Накратко:

Ние, българските радиолюбители, трябва да знаем, че при работа на 60 m с обикновен дипол, мощността на трансивъра не трябва да надвишава 9.15 W, ако няма значителни загуби по фидера. Ако използвате антена с по-голямо усилване, мощността трябва да се намали още повече, а при антени със загуби (например скъсени вертикали или други компромисни антени) — може да бъде увеличена мощността на трансивъра, стига изчисленото EIRP да остане в рамките на 15 W.

Защо това ограничение е само за диапазона 5351,5 – 5366,5 kHz също не мога да знам, ако този материал бъде прочетен от някой вещ служител на КРС, може би ще напише някои полезни пояснителни коментари. Моите лични предположения са, че участъкът 5351,5 – 5366,5 kHz е международно договорената по силата на WRC-15 (Световната конференция по радиосъобщения) честотна лента, която е разпределена за любителската служба на вторична основа в целия свят (Регион 1). Ограничението от 15W EIRP е прието от ITU, за да се защитят фиксираните и мобилните служби (военни, дипломатически и др.), които са първични ползватели. Останалата част от диапазона (5250-5450 kHz) е национално разпределение, което КРС е позволила специално за България, и затова там важат по-либералните национални правила (100W).

Разбира се, всеки може да сподели мнението си в коментар! Особено ако нещо не е така, както съм го описал – с радост ще направя нужните корекции.

Библиография:

1. Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) – Правила за използване на радиочестотен спектър за радиосъоръжения от любителска радиослужба, , Издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ. бр.35 от 10 май 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 5 август 2025г..
2. IARU Region 1 – HF Manager’s Handbook, Version 9.0 – Секция за 5 MHz (60m) честотния план.
3. ITU (International Telecommunication Union) – Final Acts WRC-15, World Radiocommunication Conference 2015, Geneva.
4. Българска федерация на радиолюбителите (БФРЛ) – Национален честотен план и нормативна уредба за 60-метров диапазон.
5. G4IFB, John Raydo – 60m Band Enthusiast’s Guide – (Международен ресурс за особеностите на работата на 5 MHz).

Материалът Диапазонът 5250 – 5450 kHz е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Какво представлява една типична CW-радиовръзка?

Ето един типичен, малко по-дълъг (Rag-Chewing*) CW контакт (QSO) между българската станция LZ3AI и американската станция W1ABC, използвайки стандартни съкращения:

Примерна CW Радиовръзка (QSO)

Най-често използвани CW съкращения:

• CQ: Общ вик към всяка станция.
• DE: От / Тук е.
• K: Покана за предаване (към всяка станция).
• KN: Покана за предаване (само към посочената станция).
• RST: Доклад за силата на сигнала (Readability/Strength/Tone – Разбираемост/Сила/Тон).
• R: Прието (Roger).
• TNX / TU: Благодаря / Благодаря ти.
• FB: Чудесно (Fine Business).
• DR: Драги
• OM: Приятел, оператор-радиолюбител (Old Man – използва се за колега радиолюбител).
• ES: И (And).
• QTH: Местоположение.
• QRU: Нямам друго за теб.
• HW?: Как ме приемаш? (How Copy?).
• AR: Край на съобщението.
• 73: Най-добри пожелания.
• SK: Край на контакта (Silent Key).
• E E / TU E E: Финално потвърждение.

*Rag-chewing – радиолюбителски жаргон за продължителен, неформален разговор или чат, приятелски разговор, който надхвърля краткия обмен на реплики и обхваща най-различни теми, подробни дискусии по радиото, от ежедневието до хобитата, и е основна част от социалния аспект на хобито с цялата му останала специфика.

73! de Tony, LZ3AI

Материалът Какво представлява една типична CW-радиовръзка? е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10

Не твърдя, че това са най-добрите, най-важните или „единствените“.

Това са настройките, които аз съм направил и с които работя успешно. Те се правят еднократно и в общия случай не се налага да бъдат променяни, затова съм нарекъл и публикацията „Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10„. Някои са просто начални или най-често използвани стойности, не прече да се променят и оперативно.

Който желае, може да направи справка коя настройка какво точно прави или да пита в коментар. Не предвиждам да пиша това тук, за да не утежнявам излишно публикацията. Ще се постарая да отговоря на всички.

Отделно ще публикувам оперативните настройки за работа в различните режими, като ще сложа и тук препратки.

Сигурен съм, че бързо ще се ориентирате в начина на изписване и кое какво означава – изписването е аналогично (или поне подобно) на това в инструкцията за експлоатация.

Общи основни настройки

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <MY CALL> – начален екран – позивна – до 12 знака

[FUNC] <EXTENSION SETTING> <DATE&TIME> – настройка на дата и час

(повече за тези две настройки може да прочетете тук)

[RF/SQL] в крайно дясно положение

(максимално усилване по ВЧ – това не означава, че трябва да си стои все там – при всяка ситуация в ефира може друго положение да е по-добро и чуваемостта – също по-добра, т.е. добре е да се пробва оперативно. Но е добро „начално“ положение.)

Препоръчвани начални настройки, свързани с дисплея

[CS] продължително {LEVEL} – за лесна настройка на „тревата“ с [CS]

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> <SCOPE CTR> <CARRIER>

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> < 2D DISP SENSITIVITY> <HI>

[FUNC] <DISPLAY SETTING> <SCOPE> <3DSS DISP SENSITIVITY> <HI>

Основни настройки за работа на CW на слух

[FUNC] <BK-IN DELAY> <200 ms> забавяне при връщане на приемане

[FUNC] <BK-IN> <OFF> трябва да се включва ръчно на предаване на CW

[FUNC] <CW PITCH> <750 Hz> (според предпочитанията)

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW BK-IN TYPE> <SEMI>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW FREQ DISPLAY> <PITCH OFFSET>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW INDICATOR> <ON>

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <PC KEYING> <OFF>

[FUNC] <CW SPEED> <14> (това са 70 зн/мин – според предпочитанията)

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА CW>

Основни настройки за CW/DATA от външен софтуер през USB кабел

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <DATA MOD SOURCE> <REAR>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <REAR SELECT> <USB>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <RPORT GAIN> <12>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE PSK/DATA> <RPTT SELECT> <RTS>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE PSK/DATA> <TX BPF SEL> <100-2900 Hz>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <GENERAL> <CAT RTS> <OFF>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <GENERAL> <CAT TIME OUT TIMER> <10>

[FUNC] <OPERATION SETTING> <GENERAL> <CAT RATE> <38400bps>

Настройка на бутон <PRESET> за работа в цифровите режими

<MODE> <PRESET> и <DATA-U>

<MODE> <PRESET продължително> докато се появят функциите на PRESET:

<PRESET> <CAT RTS > <OFF>

<PRESET> <CAT RATE > <34800bps>

<PRESET> <CAT TIME OUT TIMER> <10ms>

<PRESET> <LCUT FREQ> <100Hz>

<PRESET> <HCUTFREQ> <3200Hz>

<PRESET> <TX BPFSELECT> <100-2900Hz>

<PRESET> <REAR SELECT> <USB>

<PRESET> <RPORT GAIN> <12>

<PRESET> <RPORT SELECT> <RTS>

<PRESET> <AGC FAST DELAY> <160ms>

<PRESET> <AGC MID DELAY> <500ms>

<PRESET> <AGC SLOW DELAY> <1500ms>

<PRESET> <LCUT SLOPE> <18dB/oct>

<PRESET> <HCUT SLOPE> <18dB/oct>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА FT8-FT4-PSK-DATA>

Инсталиране на софтуер на компютъра, свързан с радиото

Поставя се за защита USB изолатор на USB порта, който се използва.

Инсталират се драйверите за FTDX-10 от сайта на Yaesu https://www.yaesu.com.

Инсталира се и се конфигурира предпочитаният софтуер (лично аз ползвам най-често и предпочитам JTDX Enchanced – не е подходящ за състезания).

Задължително се инсталира допълнителен софтуер за точно време. (Например NetTime http://www.timesynctool.com – не бих казал че препоръчвам точно него, но аз него ползвам и съм доволен).

Изключва са автоматичното актуализиране на времето от самия Windows.

Основни настройки за работа на SSB, AM, FM, PSK, DATA

[FUNC] <AMC LEVEL> <60>

[FUNC] <MIC EQ> <OFF>

[FUNC] <MIC GAIN> <30>

[FUNC] <OPERATING SETTINGS> <TX AUDIO> <AMC RELEASE TIME> <FAST>

[FUNC] <PROC LEVEL> <12>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE SSB> <SSB MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE SSB> <TX BPF SEL> <200-2800Hz> ? <50–3050 Hz>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE AM> <TX BPF SEL> <50-3050Hz>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE AM> <AM MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE FM> <FM MOD SOURCE> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTING> <MODE PSK/DATA> <TX BPF SEL> <100-2900Hz>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА SSB-AM-FM>

SSB режим когато се използва USB кабел, софтуер и реч от компютъра

(ако не се ползва този режим, стойностите са с оранжевия цвят)

<MODE> <DATA-U>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <SSB MOD SOURCE> <REAR> <MIC>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <REAR SELECT> <USB> <DATA>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <RPORT GAIN> <50> (според софтуера) <50>

[FUNC] <RADIO SETTINGS> <MODE SSB> <RPTT SELECT> <RTS> <DAKY>

Бих се радвал, ако споделите в коментар какви са разликите с вашите настройки, а също и защо предпочитате тях.

73!

Материалът Основни еднократни настройки на Yaesu FTDX-10 е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Оперативна работа на CW

Настройки при оперативна работа на CW на слух

Ако преди да преминете на CW сте работили на цифрови режими, не пропускайте да изключите SPLIT (ако е необходимо), да стесните пропусканата честотна лента и да включите предаването с морзовия манипулатор (ако трябва и автоматичния ключ). В зависимост от обхвата ще трябва да увеличите и изобразявания на дисплея честотен спектър.

<BAND> (избира се според предпочитанията)

Избира се желана честота.

<MODE> <PRESET> <OFF>

<MODE> <CW-L> под 10,1 MHz без 5 Mhz или <MODE> <CW-U> на 5 Mhz, 10,1 MHz и над 10,1 MHz

[FUNC] <BK-IN> <ON> включва се автоматично на предаване на CW

[FUNC] <KEYER> <OFF> за ръчен ключ или [FUNC] <KEYER> <ON> за автоматичен ключ

[FUNC] <CW SPEED> <14>  (скорост на предаване с KEYER – това са 70 зн/мин)

[FUNC] <MONI LEVEL> <15> (според предпочитанията за сила на звука от монитора)

<ATT> <OFF> (атенюатор според предпочитанията и предусилвателя IPO)

<IPO> <AMP1> (според предпочитанията)

<R.FIL> <500Hz>

<ACG><AUTO>

<TUNE> (натиска се и се задържа до започване на настройката)

<SPAN> <50k> или <100k>  (ширина на изображението на дисплея)

<CURSOR> <CENTER> <FIX> или <CURSOR> <CENTER> <FIX>

<CS> <външната врътка> <настройва се „тревата“ според предпочитанията> <CS>

Основни настройки при работа на CW със специализиран софтуер

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <PC KEYING> <DTR>

За работа на CW в SSB-режим (Внимание – игнорира BK-IN!)

[FUNC] <CW SETTING> <MODE CW> <CW AUTO MODE> <ON>

Заснемане на екрана

<MODE> продължително до двоен звуков сигнал и „Screen Shot“ на дисплея

<ОСНОВНИ ЕДНОКРАТНИ НАСТРОЙКИ НА YAESU FTDX-10>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА SSB-AM-FM>

<ОПЕРАТИВНА РАБОТА НА FT8-FT4-PSK-DATA>

Материалът Оперативна работа на CW – FTDX-10 е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.