На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора ,поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/, Боян Аджаров (sk) – активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник “Орфей”, един морзов манипулатор и едно зумерче и “колелото се завърта”. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов /LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия “Орфей”, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския “Сигнал”.

Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна антена кубичен квадрат за 14/21 MHz с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане “лов на лисици”. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Инициали в Поликраище:
LZ2KPK, LZ2KAB – Прекратяват съществуването си 2000 г. – официално.
LZ2AS (sk), LZ4WJ
LZ2UC, LZ2CU, LZ4UC,
LZ2PS, LZ4UU, LZ2YVV, LZ2CWW
LZ2UR, LZ2OR, LZ2HW, LZ2HU
LZ2DD, LZ2IAA, LZ4ZZ, LZ4AR
LZ2DB (sk), LZ2TB, LZ4BW, LZ4BD, LZ2UAA
LZ2CRA

Материалът LZ2KPK – Самодеен радиоклуб село Поликраище е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Организирането на радиоклуба към младежкия дом в с. Поликраище е дело на Румен Сърнов LZ2DD, който става и отговорник на радиостанцията, и на Стефан Гецов LZ2PS – води учебната дейност по подготовка на деца от началните класове на местното училище. Радиоклуба разполага с две помещения – едното е малка радиозала с 10 работни места, а в другото е монтирана радиостанцията. Материалната част е подарена от окръжния радиоклуб В. Търново. Първоначално предавателя е един стар фабричен чешки „KUF“ за работа на CW, а впоследствие закупуват трансийвър UW3DI-I и крайно стъпало на една ГУ74. От провежданите учебни занятия по изучаване на морзовата азбука са подготвени добри радисти. От тях в радиолюбителското хоби остават Илиян Кушев LZ4AR и Иван Ангелов LZ2IAA.

Материалът LZ2KAB – радиоклуб към младежки дом е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора, поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/,

Боян Аджаров/SK/-активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник „Орфей“, един морзов манипулатор и едно зумерче и „колелото се завърта“. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов/LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия „Орфей“, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския „Сигнал“. Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна квадратна антена с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане „лов на лисици“. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Милкo Пендов /LZ2UC/

Материалът Радиолюбителското село е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Подготовка на радисти в Г.Оряховица. Снимката е от 1952-54 год.

През месец май на 1953 година е открита любителската радиостанция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров (sk), който е с клас „В“. В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния си Пловдивски край, а помещението на LZ2KAF е запечатано, поради липса на друг оператор с клас „В“, който да поеме функциите на отговорник. 1954 год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA, който е родом от Пиринския край, взел е изпита за клас „В“. Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят, но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира. Богоев през това време не стои, с помощта на окръжния радиоклуб в Търново, построяват нов предавател.

LZ2KAF 1955 в ляво от приемника е прдавателя

LZ1BA 1978

1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е „РСБ-Ф-3“ – с акумулатори и умформери , приемникът е „УС-П“.

LZ2KAF 1961

Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор „FORI“ Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова – работи на CW, Йорданка „Даша“, Йордан Муслийски /LZ2EY (sk).

LZ2KAF op FORI

LZ2KAF съществува така до 1967 година, когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м, тротоари от двете страни на пътя, и много редовен автотранспорт на 15-20 минути. Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части, достави и другите необходими за построяването на нов предавател по класическото изпълнение VFO-BU-FD–FD-PA. Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./ който e и конструктор на този предавател. След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радиоклуб ни дадоха два приемника КВ-М и започна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.

След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радиоклуб ни дадоха два приемника КВ-М и започна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.

С новата „чукачка“ – така наричахме предавателя, нещата потръгнаха, започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания, постигнахме и първите призови места. Специално за LZDXC от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.

LZ2KAF 1969 LZDXC -Тодор LZ1WR и Стефан LZ2DB

1969 година най активни в ефира бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна „Lilly“ Йорданова – работеше на CW и Стефан Кръстев/LZ2DB/.

LZ2KAF – 1969 от ляво на дясно Стефан LZ2DB, YL Lilly, Христо LZ2HG и Тодор LZ1WR

През 1973 година Христофор Михайлов /LZ2DW/ конструира приставка към приемника „ВОЛНА-К“ и „чукачката“ – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания. Около края на 1974 година със закупен правен CW/SSB трансийвър се появихме и на SSB. След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това, че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор на различни мероприятия в клуба. Тогава за първи път и после нееднократно се изнасяхме  с цялата техника на радиостанцията в района на Лясковския манастир, в една малка къщичка на бивш ретланслатор за телевизията. Там имаше  ЖР стълб който удължавахме до около 18 метра и монтирахме  Inverted Vee ANT за 80/40,20/15 метра. Мястото бе чудесно, без градските ел.смущения. Участия в много международни състезания, осъществяване на много DX QSO , са дело на поредица младежки ентусиазъм.

За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г. Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/,ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерес към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче „магията“ на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.

QSL гръб

Дизaйнът на тази QSL трябваше да изготвим за една нощ, защото случайно накой успя да „пробие“ в полиграфията на ДЗЗ . На формат А4 с цветни хартийки бе изработен проекта , в дясно крепостта и текста го направи някакъв художник-приятел на някого в клуба. Тогава трудно намерихме и пишеща машина с латински букви за текста от отбратната страна. Това което виждате е от интернет – предлагаше се за 1$.

След Иван Енчев – н-к на клуба е Стефан Кръстев /1977-1979/ , след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков,

Венци/ex LZ2WU/ и последен беше Михаил Бозгунов LZ2BK (sk)/ex LZ2LZ/.

Първа лична любителска радиостанция в Г.Оряховица е на Димитър Драчев LZ1BC(sk) за период от 3-4 години / 1962-1965 ?/ с инициал LZ2BC.

В последствие около 1972/73 Костадин Петков LZ2HL построява своя предавател, а по късно и трансийвър на 3,5 и 14 MHz по схема на Чавдар Левков LZ1AQ.

Под ръководството на Иван Кованджиев – учител, се провеждат тренировки по „лов на лисици“ с апаратура подарена от оркъжния радио клуб.

За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г.Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/, ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерс към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче „магията“ на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.

LZ2BH Борислав Пенков Борисов гр.Павликени

LZ2BN Милан Генов Миланов с.Долна Липница

Материалът LZ2KAF – градски радиоклуб Горна Оряховица е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Антон Иванов (LZ3AI, LZ2F266) със своя учител Стефан Гецов (LZ2PS, LZ2F166).

Материалът LZ3AI (LZ2F266) и LZ2PS (LZ2F166) е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.