Който и когато  да почне да разказва за радиоклуба в Габрово , трябва да започне с  името на създателя му –  Инж. БОРИС КОНЯРОВ.

Спомени  на Любен Пенков (по-късно LZ2LF) от Балчик, един от ветераните на нашето радиолюбителско движение.

Той разказва: „ Роден съм на 5 август 1916 г. с радиолюбителство се занимавам от юношеските си години още като ученик в българската гимназия в Добрич. Все още пазя слушалките си „ Стандарт „ които закупих през 1935 г. за 250 леи. Тогава Южна Добруджа беше румънска. Четях румънски списания и виждах колко далече са отишли в тази област румънските радиолюбители. Те бяха създали своя организация, правеха радиовръзки с радиолюбители от целия свят. През есента на 1935 г. заедно с приятеля си Борис Коняров, той ми беше и ученик, решихме, че трябва да опитаме и ние. Конструирахме първия любителски предавател в Южна Добруджа – един еднолампов генератор „Хартли”, но при първите проби не се получи нищо, защото прекъсвахме не анодната верига а общия минус”.

=======================================================

Бончо Василев (по-късно LZ2AS) от Поликраище си спомня: „Моята радиолюбителска дейност започна от 1948 – 1949 г. Бях ученик в електротехникума в Габрово под ръководството на инж. Коняров, когото радиолюбителите в Габрово тачат като основател на радиолюбителското движение в този град. Една вечер той включи един обикновен приемник някъде на  къси вълни. Чуха се морзови сигнали, той записа нещо и каза: „pумънец работи с французин”. Това дълбоко ме впечатли и започнах да се интересувам. Научих морзовата азбука.

Кой е инж БОРИС КОНЯРОВ:

1927 година: На площада в гр. Добрич се тълпи народ. Погледите са отправени към един покрив където „жреците“ на едно ново фокусничество изопват жици. Чуват се откъслечни, странни думи: Радио!…Будапеща…Рим…Токио…Всички се блъскат.. В тълпата не без труд си пробива път едно сухо, слабовато момче, с прилежно сложена ученическа фуражка. Това е първата среща на Борис Коняров с чудния свят на радиовълните. Младия Коняров е много ученолюбив – чете буквално денонощно и достига по лекарски съвет да му бъде ограничено времето за четене. Няколко години след сеанса с радиото Борис се среща с книгата „Чудото на радиовълните“ от Е. Айзберг.

И тази среща е съдбовна. В книгата има приложена схема на черната кутия /приемник TELEFUNKEN/ , която някога показва майстора на сеанси. Книгата е на френски – за Борис достъпна и увлекателна: „Светът на радиовълните е достъпен за всички“. Борис с младежки ентусиазъм се втурва в този нов свят, всичко вече му е понятно и пътят до първия му приемник не е дълъг : тук кондензаторче, там бобинка… Няма кристалче, но… той ще настърже малко олово, ще сложи сяра на прах, ще запали спиртната лампа и – кристалчето е готово! Слушалката е скъпичка, ала добрата баба ще жертва още някой лев за амбициозния внук.

Приемникът е готов и той слуша предавания всеки ден. Книгите и опитът ми се увеличават всекидневно.

След години заедно с Йордан Боянов се опитват намерят място на радиолюбителското поприще. Но тогава това е невъзможно защото „Радиопредаванията“  са държавен монопол.

След края на WW-II , Коняров вече е инженер и е на работа в Габрово. Там още през 1946/47 година създава един от първите кръжоци по радиолюбителство към НССТ ,после и в Механо-електротехническото училище. Броят на радиолюбителите бързо расте. Между първите са Ботю Ботев /после ст. научен сътрудник при БАН/, Иван Мечев , Христо Хинов, Шкодрeв  – конструктори при ДИП „Електроника“ Габрово, Стефан Дунев-републикански първенец по „лов на лисици“ и много други.

1949-1950 година е изграден първия радиоклуб. Той носи името на А. С. Попов и е  гордост за габровци. През това време в страната, към НССТ има само секции и кръжоци от тоя род.

Воля, ентусиазъм, патриотични дела – това е в основата на дейността на клуба ръководен от Коняров.  Уреждат се изложби на творчеството на радиолюбителите, часове посветени на радиолюбителството по местната радиоуредба. В Габрово се започва трескава радиофикация, разширяване и подобряване на съществуващата радиоуредба по проект на инж. Коняров. Изпълнители са ентусиасти от радиоклуба – облечени в бригадирски дрехи, ръководени от Коняров , изправят стълбове, опъват жици, монтират радиоточки.

Инж. Борис Коняров освен дейността си в Габрово, е член на съвета на Търновския окръжен радиоклуб и член на Републиканската секция по радиолюбителство при ЦК на ДОСО.    В последствие е член на съвета на окръжния радиоклуб в Русе. В Русе най-напред е началник на ОСС, а после е директор на завода за печатни платки.

Времето на този човек , посветил се, извън отговорните си служебни задължения, на широка обществена дейност е твърде скъпо .  Колко време той посвещава на своите слушатели чрез изнасяне на лекции и беседи, на рационализаторите/ като и самият той е такъв/, на млади радиолюбители…

Поклон пред паметта на този титан-създател на радиолюбителското движение в нашия край.

За Габровския радиоклуб:

Според Румен Стефанов LZ2RS:

Радиоклуба е основан около 1946-48 г.

1. 1-ви н-к неизвестен /или Коняров…/.
2.Трифон Колев- до 1962
3.Атанас Гатев – до 1968
4.Иван Софрониев до около 1970
5.Кольо Колев
6 Иван Иванов

Материалът LZ2KAD – градски радиоклуб – Габрово е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.