Галина Михайлова & Антон Иванов

Bulgarian SpellingПравопис в българския език

Compliance with the following spelling is highly recommended and desirable. They favor the unhindered exchange of files (documents) and their easy and fast editing. Developed are based on Bulgarian grammar and extensive experience in the use of text editors for PCs. These are just the basic and most common rules and do not exclude respect for others.

When creating documents in a foreign language to comply with the spelling rules for the language.

Use of capital letters

Basic rules that must be followed are:Спазването на следващите правописни правила е силно препоръчително и желателно. Те благоприятстват безпрепятствения обмен на файлове (документи) и лесното им и бързо редактиране. Разработени са на база на българската граматика и дългогодишен опит в използване на текстови редактори за персонални компютри. Това са само основните, най-често срещани правила и не изключват спазването на всички останали.

При създаване на документи на чужд език да се спазват правописните правила за съответния език.

Употреба на главни букви

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

A capital letter written at the beginning and at the start of direct speech after the colon (or after dash).

A capital letter written in their own names.

A capital letter written in the names of persons in surnames and nicknames.

A capital letter written in the names of geographical objects such as countries, towns, landscapes, seas, lakes, rivers, mountains, streets.

A capital letter written in words: Изток, Запад, Север, Юг, when used in the context of land, countries and peoples.

A capital letter written in the names of celestial bodies such astronomical concepts.

A capital letter written in the names of institutions, companies, institutes, books, companies.

When a name is complicated, with a capital letter in upper case write only the first word: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

If the second part is a personal name both words are written in capital letters: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

A composite name Adjective North, East, etc., both parts are written with a capital letter: Северна Европа.

With a capital letter can write important to us historical events or events of world historical importance: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

The names of the months, days of the week, nationalities, languages​​, religions are written in lowercase: славянин, български език, християнин.

Titles, offices and desks in written requests, reports, reports and so on. was written with a capital letter at the address and addressing: господин Министър на отбраната, господин Директор.

In adjectives formed from proper names capitalized written in the following cases:

A capital letter written in the possessive adjectives formed from names of persons and animals: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

A capital letter written in relative adjectives of -ski (-shki) formed by geographic names are written in uppercase when used in the sense of proper names: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

Capital letters are written in expression of respect:

With a capital write pronouns used in polite form: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Transfer of syllables

Basic rules that must be followed are:

General rules for the transfer of syllables:

Monosyllabic words do not carry.

Upon transfer of the words on a new line separated only whole syllables.

In some cases – the recovery of more agree together on the syllable boundary is not always clear enough in practice – so be allowed in such cases some freedom.

Transfer becomes the following practical rules.

One consonant between two vowels are always transferred to the second vowel: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

Group agreed between two vowels transfers at least one agrees with the second vowel: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

According to it, if standing before another consonant, always remains the first line: край-на, софий-ски.

Double split always agree: есен-но, времен-но.

Alone vowel at the end of the word does not carry a new line: уме-ние, а не умени-е.

The prefixes are not separate but remain targets of the first order: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).

Rules for writing punctuation

Basic rules that must be followed are:

General rules

After punctuation, period, comma, exclamation, question mark, colon, semicolon, leave a space, and before them – no! Write tightly to the front word.

Before the start and after the end quotation marks and brackets leave space.

“Hyphen” is surrounded by a space, when used instead of a missed word, double expression of the subject when inserted surrounds expressions or release independent of each other sentences, but also in direct speech.

“Hyphen” is written without a space when writing complex (compound) words (eg физико-математически) and grading (eg по-голям, най-голям).

Before the “dash” to carry not leave a space.

Ellipsis is written with three consecutive points after the latter leaves a space.

Dot

Dot is written at the end of declarative and imperative sentences calmly expressed, for example: „Кажи си името. Не бързай толкова.”

After the titles and names of authors, when standing on a separate line, not writing point.

To date is adopted the following statement:8.II.1994 г. or8.02.1994 г. – a dot after day and month of release numbers, but8 февруари 1994 г. – there is no dot. After digits that year, page, paragraph and such, do not write dot: 1994 г., 226 стр., § 15  and others.

Point is placed as a contingent landmark after cuts in which is released end of a word: напр.  = eg., ед. ч. = singular, и мн. др. = and many others.

Question Mark

Question is written at the end of interrogative sentences, for example:

„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”

„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”

After questioning subordinate sentence (indirect question) not written question if the main sentence is not questioning, for example: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”

In titles usually not written question (”За какво се борим”). However, when the title is an issue, look for a stronger impact to the readers, write a question (”За какво се борим?”).

Exclamation Mark

Amazing write at the end of exclamation or vigorously expressed imperative sentences such as: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”

Amazing write even after calls and interjections that express strong feelings:

„– Браво !”

„– Братя мили!”

Comma

Within the simple sentence comma is used:

In the context of a simple sentence, a comma is used for the separation of homogeneous parts therebetween.

In slide.

Do not write a comma when one time used connective и, или.

In opposition to the homogeneous parts associated with connectives: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, for example: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”

In slide homogeneous parts repeater connectives и – и, или – или, нито – нито, ту – ту etc., write a comma before each new repetition of a particular connective (but not in the beginning), for example: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”

In homogeneous areas associated with both connectives както – така и колкото – толкова, written places second only to the connective, for example: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”

For separation of the repeated words between them.

Within the simple sentence comma is used to separate the inserted (in the broadest sense) words and phrases such as addresses, interjections, inserted clarifications.

Addresses and interjections:

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”

„– Братя мили, благодаря ви за честта.”

„– Благодаря ви за честта, братя мили.”

Inserted expressions (mostly verbal) such as:разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, for example:

„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”

„– Това, мисля, е достатъчно.”

Not separated by a comma from the other parts of the sentence wordsобаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно in cases such as the following:

„Той обаче не изпълни обещанието си.”

„– Ти например какво ще кажеш?”

If these words are at the top of a separate sentence just before them write comma: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”

Within the simple sentence comma is used to separate the specific parts of a sentence.

Circumstantial explanations except when in the beginning of the sentence, for example: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”

Words and phrases that stand to unions as well, and it and other similar (clearly salient sense of distinct elements in a sentence), separated by commas, not only in the beginning but in the end if it continues after the same simple sentence: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” The same words in the following sentence I suggested no character and is therefore not write a comma after it „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

Homogeneous parts related explanatory connective or item.’s., that are differentiated, for example: „След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.”

Before connective and either writes a comma when it should be closed or I suggested a separate statement.

Within the simple sentence comma is used to separate the particles and not used in a distinct sentence, for example: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”

Within the complex sentence comma is used to separate the incoming it simple sentences in between.

Just before the sentence that starts union without, for example: „Който не работи, не трябва да яде.”

Just before the sentence that begins with connecting or subjunctive connective as но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш and others.

In sentences that contain repeater connective и – и, или – или, ту – ту or sometimes more, comma is written at the beginning of each simple sentence, for example: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”

Just before the sentence that begins with a relative pronoun or adverb like който, какъвто, чийто, когото, където, колкото or others. Example: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”

In complex connective само че, ето че, в случай че, макар да, при все че etc. places to write their first component, for example: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”

Adverbs before че, както and others. may belong to the main sentence; in such cases the comma is written after them, for example: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”

If an alliance relative pronoun or adverb stands another word or combination of words from the same simple sentence, the comma is written at the beginning of the sentence, for example: „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”

When the subordinate clause is inserted between the parts of the head, it is surrounded on both sides by a comma, for example: Мисълта, че ще замине, го радваше.”

When the subordinate clause with union clarifies the noun, not separated by a comma or at the beginning or at the end, for example: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

When there is a phrase surrounded by dashes or parentheses separates those parts of the sentence, between which to write comma, it is placed before or after the second indent parentheses.

Do not write a comma to separate the simple within the complex sentences in the following cases:

Do not write a comma to separate the simple within the complex sentences to the union и, used once.

Before the union and can put a comma in rare cases when it is necessary to more clearly indicate the purpose or need of intonation, for example:

„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”

„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”

Before the union and writes a comma when it is required for fencing prior conditional sentence vmetnati or separate words, for example: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”

Before the union and not a comma when it connects co subordinate sentences, for example:

„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”

„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

Do not write a comma to separate the simple within the complex sentences to union, used once, for example: „Вън се зачу да свири хармоника.”

Co subordinate sentences that begin with the union to be released together with a comma, for example: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”

By repeating the union in consecutive, subordinate sentences not written a comma, for example: „Исках да го помоля да ми услужи.”

Before the union to write a comma when it is required for fencing prior conditional sentence inserted or separate words, for example: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”

In complex alliancesза да, без да, преди да etc., comma written before the preposition, for example: „Отиде си, без да каже нищо.”

When the union does not stand at the beginning of the simple sentence, it is not separated by a comma, for example: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”

Do not write a comma to separate the simple within the complex sentences with indirect (indirect) questions (subject interrogative sentences), for example:

„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”

„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”

Permitted use of a comma before the indirect question where he stands after this pronoun or noun following, for example: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”

When the indirect question is the beginning of a complex sentence, it is separated by a comma from the main „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”

Permitted the use of a comma between two unions placed one after the other as but if, and when, but as, but once, but which, etc. For example: “За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: …вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.”

Do not write a comma and between Union and Communion next adverbial participle or consumed as a distinct part of the sentence, for example: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: … сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

Do not write a comma also before and adverbs relative pronoun and the unions where they stand before specifying adverbсамо, едва, чак, даже, тъкмо, именно, etc. or negation не, for example:

„Това може да разбере само който го е преживял.”

„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”

„– Попитах не защото не знаех.”

Do not write a comma also before expressions asкойто и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае and much more, for example: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

Semicolon

Semicolon is written to separate more clearly the larger syntactic entities in sentences, there would normally be meeting places or other excretory sign. This happens mainly in the following cases:

Separation more independent in meaning parts in the composition of the complex sentence.

Separation parallel in structure and meaning parts in complex sentences such as: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”

Hyphen

The hyphen is a sign with free use. Usually written in the following cases:

Indent is written in place of the words implied, for example: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”

Indent to write to the direct speech of each person in the dialogue.

Indent written after direct speech (whether in its beginning has dash or quotes) when after her follow explanatory words of the author. If, after the notes words continues again direct speech, wrote after their separation tittle:

„– Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!”

Dash wrote about separation of homogeneous parts of the sentence of words that summarize their meaning, for example: „Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”

Colon

Colon is written in the following cases:

Colon is written to the words and phrases that mean the listing or designation, for example: „Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.”

We need to distinguish between real and usually order enumeration of homogeneous parts to not write a colon, for example: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (not Реките: Вит,Искър …).

Colon written before direct speech after the explanatory words, which it is introduced, for example:

„Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

– Колко цветя! Колко цветя!”

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

Quotes

Quotes are used in the following cases:

Quotation marks are used to indicate foreign words quoted verbatim as distinct direct speech or inserted as separate words in the speech of the author, for example: „Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

When quotes are closed at the end of the sentence, they hug and a corresponding character / period, question or exclamation / if it is required by the meaning of words enclosed in quotation marks. Otherwise, the final sign is placed outside of the quotes, for example:

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

„– Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?”

„– Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (but: „ Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?)

When inserted into the direct speech explanatory words of the author, they are removed from both sides with a dash without closing and re-open before them and after them quotes. If the two divided parts of direct speech must stand a punctuation mark, it is placed before the first indent if? or! if someone else – put it to the second example:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, – ще те чакам да ми се обадиш.”

Quotation marks are used commonly and names of organizations, institutions, streets, titles and so on. Example: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

When mailing can be written without quotes.

Brackets

Brackets are used to separate inserted clarification from the rest of the sentence.

Brackets have greater secretory effect of the comma and hyphen, which are also used in vmetnati words and phrases.

Ellipsis

Ellipsis (usually 3 dots) is written in the following cases:

Ellipsis is written at the end of incomplete expression, eg: „Можеше да не бъде така, но…”

Pause in speech between the parts of a sentence or between sentences, especially in poetry. For example: „Аз може млад да загина… Но… стига ми тази награда, – да каже”  and so on.

Rules for writing numbers 

Basic rules that must be followed are:

Numbers containing five or more digits are written with an interval of one stroke in front of each group of three digits except where the mean reference.

In the beginning, the numbers are written in words. Likewise, write and where the meaning of the word (phrase) they are just a number.

In regular text numbers from one to ten are written in words, but if you mean measure – with numbers.

In monetary documents (receipts, invoices, income and expenses Cash receipts), contracts, deeds, numbers are written in figures and then immediately – with words in brackets.

Serial numbers are used to designate numbers. In these cases the numbers may be followed by a point or closing parenthesis and connective tittle when members.

Roman numerals are used in the marking of chapters centuries sections of regulations and others. After them write point.

In denote decimals used punctuation mark “dot” (without a space).

Fractions – simple and compound are written by the great dash or slash. In cases when using a slash between the whole and fractional part is left a space, to obtain a necessary distinction.

In denote arithmetic operations between numbers and symbols for addition, subtraction, division, multiplication, and equality is not a space, and the use of parentheses in regular numbers and mathematical expressions.

Other rules

Not used for adjusting breaks and alignment of text on the page. For this purpose, use tabs or a table, which is not visible contours.

In the process to configure and use function Autotext, which allows only a few characters to insert ready-formatted paragraphs or frequently used text, pictures, signatures, special characters, etc. With his help in seconds can shape correspondence or business letterhead.

For texts not desirable to carry and maintain in its entirety the current or next line to use characters not allow transfer – pause and dash in this case are pressed together with the CTRL and SHIFT. This saves you from unpleasant transfer of the year in a date on the next line and other inappropriate transfers.

The most commonly used abbreviations to comply with the following table:

Table of the most common abbreviations

в. = century ж. р. = feminine Сл. Хр. = After Christ (AC)
в. = newspaper ср. р. = neuter gender пр. н. е. = Before Christ (BC)
вж. = see заб. = note т. е. = ie
вм = instead of и др. = etc. п. п. = then written
г. = Mr. и мн. др. = and many others р. = river
год. = year и др. т. = and other ones с. = village
гр. = town/city напр. = as св. = St.
д-во = company проф. = proffesor сп. = magazine
д-р = doctor и под. = and similar срв. = compare
ед. ч. = singular и пр. = etc. стр. = page
мн. ч.= plural и т. н. = and so on тел. = phone
м. р. = masculine gender Пр. Хр. = Before Christ (BC) т. г. = this year

If you comply with these rules (not all, but in practice enough), you will see how much easier it will be and how much better will be accepted documents prepared by you.

 

Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).

Главна буква се пише в собствени имена.

Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.

Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.

Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

Главна буква се пише в относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

Главни букви се пишат при изразяване на уважение:

С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила при пренасяне на срички:

Едносрични думи не се пренасят.

При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.

В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна – затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила.

Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).

Правила за писане на препинателни знаци

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях – не! Пишат се плътно до предната дума.

Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч.

“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически) и при степенуване (например: по-голям, най-голям).

Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.

Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Точка

Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : „Кажи си името. Не бързай толкова.”

След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

За дати е възприето следното означение: 8.II.1994 г. или 8.02.1994 г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например , ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

Въпросителна

Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например:

„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”

„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”

След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”

В заглавия обикновено не се пише въпросителна (”За какво се борим”). Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише (”За какво се борим?”).

Удивителна

Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”

Удивителна се пише също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:

„– Браво !”

„– Братя мили!”

Запетая

В рамките на простото изречение запетая се употребява:

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.

При изреждане.

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”

При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”

При еднородни части, свързани със съюзи както – така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”

За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

Обръщения и междуметия:

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”

„– Братя мили, благодаря ви за честта.”

„– Благодаря ви за честта, братя мили.”

Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:

„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”

„– Това, мисля, е достатъчно.”

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните:

„Той обаче не изпълни обещанието си.”

„– Ти например какво ще кажеш?”

Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на особените части на изречението.

Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”

Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: „След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.”

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”

В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”

Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”

Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”

При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”

Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”

Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”

Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза и, употребен еднократно.

Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например:

„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”

„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”

Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”

Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:

„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”

„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”

Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”

При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”

Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”

При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”

Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например:

„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”

„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”

Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”

Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”

Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: “За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: …вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.”

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: … сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:

„Това може да разбере само който го е преживял.”

„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”

„– Попитах не защото не знаех.”

Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”

Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

Тире се пише на мястото на думи, които се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”

Тире се пише пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

Тире се пише след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:

„– Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!”

Тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: „Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”

Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: „Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.”

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (не Реките: Вит,Искър …).

Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

„Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

– Колко цветя! Колко цветя!”

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

Кавички се използват за означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: „Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

„– Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?”

„– Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (но: „ Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?)

Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, – ще те чакам да ми се обадиш.”

Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

Скоби

Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

Многоточие

Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:

Многоточие се пише в края на недовършен израз, например: „Можеше да не бъде така, но…”

При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: „Аз може млад да загина… Но… стига ми тази награда, – да каже” и пр.

Правила за писане на числа и номера

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.

В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативни актове и др. След тях не се пише точка.

При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” (без да се оставя интервал).

Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Други правила

Не се използват паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази цел да се използват табулатори или таблица, на която не се виждат контурите.

В процеса на работа да се конфигурира и използва функцията Autotext, който позволява само с няколко знака да се вмъкват готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформи бизнес-кореспонденцията или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, да се използват знаци, които не позволяват пренасяне – паузата и тирето в този случай да се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това спасява от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други подобни неуместни пренасяния.

Най-често използваните съкращения да бъдат съобразени със следващата таблица:

Таблица на най-често срещаните съкращения

в. = век ж. р. = женски род Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник ср. р. =среден род пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж заб. = забележка т. е. = тоест
вм = вместо и др. = и други п. п. =. после писано
г. = господин и мн. др. = и много други р. = река
год. = година и др. т. = и други такива с. = село
гр. = град напр. = например св. = свети
д-во = дружество проф. = професор сп. = списание
д-р = доктор и под. = и подобни срв. = сравни
ед. ч. = единствено число и пр. = и прочие стр. = страница
мн. ч.= множествено число и т. н. = и тъй нататък тел. = телефон
м. р. =мъжки род Пр. Хр. = преди Христа т. г. = тази година

Ако бъдат спазени тези правила (това не са всички, но на практика са достатъчни), ще се убедите колко по-лесно ще ви бъде всичко и колко по-добре ще бъдат приемани документите, изготвяни от вас.

Коментирай

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.