Вместо увод
…както казваше даскалът ми Никола Лазаров от онова училище, дето се намира на пресечката на улиците „Шипка“ и „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“ – „разпространението на УКВ е божа работа“.
Защо божа работа? Ами защото в идеалния вариант при пряка видимост комуникацията (приемането) излиза, а при наличие на препятствия се приемат интерферентни вълни.
Интерферентните (насложените) вълни са сложни по отношение интензитет на сигнала, които се характеризират с изявени минимуми и максимуми в пространството, породени от различните дължини на изминатия път при разпространение на отразените сигнали и пристигащи до точката на приемане с относително наслагване на фазите (максимум сигнал) или с противофаза (почти никакъв сигнал). Поради сложността на препятствията (разположение на жилищни блокове, баири и пр.), не винаги сигналът следва логиката на минимум-максимум на относително разстояние една дължина на вълната, която като пример за 40-ти канал на 626 МХц е около 48 см. Сигналът може да се „появи“ на метър, два или повече и то на най-неочаквано за вас място.
4 Comments “Методология за намиране на място на стайна антена за цифрова телевизия”
Аз лично му вярвам. С една клечка и парче антена от Спектър / служилите в МНО знаят/ изкара от невъзможно място невероятен сигнал и огледален образ, напук на всички антени с усилватели…………!
Абсолютно вярно и това го знае всеки които се е занимавал с радиоприемане
Извинявам се! Ни най-малко съм искал с горенонаписаното да засегна хората занимавали се с радиоприемане.
„Изкарани“ от невъзможни места (според НУРТС) телевизии с антена (без усилвател), изработена от чичо Светльо:
(Координатите са по „Гугъл ърт“)
– с. Падеш, Благоевградско, 41°55’46.44″СШ / 22°59’59.21″ИД пред къща с №6 – в това село никой не приема ефирна телевизия.
– с. Кременик, до яз. Дяково, 42°21’48.69″СШ / 23°04’04.40″ИД – също не се приема ефирна телевизия.