Галина Михайлова & Антон Иванов

How to behave in church?Как да се държим в църква?

Excerpts and enhancements of the same name Ivan Nikolov’s brochure

How to behave in church?
How to behave in church?

Excerpts from Church rules for temple worship:

“We should be carried out so-called tables of brotherly love in places dedicated to the Lord, or in churches, and do not eat and post bed inside the temple. Those who dare to do so or else cease or be excommunicated.” (74 rules of the Sixth Ecumenical Council)

Откъси и доработки от едноименна брошура на Иван Николов

Как да се държим в църква?
Как да се държим в църква?

Извадки от църковните правила за храма и богослужението:

“Не трябва да се извършват така наречените трапези на братолюбие в места, посветени на Господа или в църкви, и да не се яде и постила легло вътре в храма. Ония които дръзнат да извършват това или нека престанат, или да бъдат отлъчени.” (74 правило на Шести Вселенски събор)

“On the women when they are in a time of purification (over a month) if they are allowed, while in this state to enter into God’s house, I think it is unnecessary to ask, because they assume that they themselves, if are faithful and pious, would afford in a position to proceed to the holy table or take the body and blood of Christ … It is not forbidden to pray in any condition and in any location to find … but entering the holy of holies of anyone who does not is just pure soul and body, should be prohibited “(Second rule of St. Dionysius of Alexandria)

COMMENT: This rule should not be understood as prohibiting women when they are unwell month to enter the church and to attend worship. They can do this, but you should stay back, not kissing icons and not communion.

“Nobody introduced inside the holy altar no animal …” (rule 88 Sixth Ecumenical Council)

COMMENT: The interpretation of this rule states that the temple could not sway no food (except wine, wheat and eley [1]), especially meat.


God is our father and we – his children. Each temple is His house, whose doors are open to all who wish to visit it and visit it. God invites willingly rich and poor, happy and unhappy, scholars and simple, righteous and sinners … who loved him truly, often respond to calls His church bell when it crashes leave their earthly cares and gladly go to church. Which, however, lazi [2]  to attend God’s services are Christians in name only. Therefore the Church just ordered that Christian went for three Sundays in Liturgy, unless there excuse for this to be removed from ecclesiastical communion. ”

What should be our behavior in the temple of God? Is it enough to save our church attendance when this is done only by force of habit rather than perform ecclesiastical prescriptions for proper behavior and standing in the temple of God?

A true Christian is preparing for another evening celebration service because the church holidays begin at sunset the previous day. He lights incense before the iconostasis, dinner snacks, said the evening prayers and go to bed in peace.

The next day breakfast and drink water to be able to take communion wafers [3], and on the way to the temple says to mind the Jesus prayer – “Lord Jesus Christ, Son of God, have mercy on me, a sinner”.

I hear the bell, he prays with the angelic praise to the Mother of God – “Theotokos, Virgin, Rejoice! …”

In the temple comes time more of the Morning [4]. Sin is when we go later worship and Holy Mass has already begun. A person who is late for church like a servant invited royal feast at a specific time, but goes to the palace when all sat at the table and talk to the king friendly guests. In early Christian times, when the Mass began, the temple doors were shut and delayed not be allowed inside so as not to disturb the worship and praying.

Entering the church should be distinguished from entry into houses, shops, and where it was a public building. The pious Christian cross himself by collecting aligned over the first three fingers ma right hand (thumb, index and middle) and the other two returns to the palm. Then overshadows (touch) first forehead – inauguration of the mind, then the lower part of the chest – for the sanctification of feelings and finally from right to left – shoulders – to consecrate body forces.

The three fingers together represent the Holy Trinity and the equality of Its People and both harvested the palm – the divine and human nature of the Lord Jesus Christ.


Renaming should be done slowly and with reverence!

Then makes a slight bow and says to mind a specially designed case for prayer when entering the house of God.

This is a kind of salute to the Owner of the House who attended – Lord God glorified in the Trinity – Father, Son and Holy Spirit. Men come with head uncovered women covered. So learn st. April Paul (1 Cor 11: 3-15), and this custom is very ancient. Clothing should be decent. Women should not wear pants or in short dresses or skirts, or in clothes with plunging necklines and even in indecent clothes. They go to the house of God nenacherveni, perfumed and without makeup, remembering the words of the apostle: “Women dressed decently, with modesty and chastity to gizdyat, not ornaments, our gold, or pearls, or precious clothes, but with good deeds as is proper for women who devote themselves to godliness “(1 Tim. 2: 9-10). Indeed, the temple of God is neither a fashion house or home for fashion shows and a haven for repentance and prayer.

Entering the temple, the Christian buying candles, records names to living and deceased and oiled [5]. He lit candles at designated candlesticks: firstly to Jesus icon, then to St.. Mary, and finally – for the departed. It is good if this action rule these prayers:

Lord Jesus Christ, take this little one sacrifice for all that is good and helpful to me, a sinner, for my family, friends and loved ones! ”

Before the icon of St. Mary “Mother of God, protect me under your mantle!”

For the departed [6]: “Lord, calm the souls of Your servants die (s) and make their memory eternal!”

Great sin performed worshiper when talking in church! Will serve with aforecited example. Speaking in church and during worship like a man invited by the king for an important call, went to his palace, stood before the throne, but does not listen to the king’s words, talking to his servants. If we have our heads in awe and blagolepno silent in their presence, how much more ought to remain silent in the presence of the Prince of princes – the Lord God! Who can not resist his tongue during worship, much better would do if you stay home instead of going and disturb praying. Such a man should leave for solving problems are not in the temple, and home to friends on the street … a shame for all talkers who speak and rummaging in the church, changing every minute place. To such God will treat as refer to traders in the temple, I will drive them away from home with a whip in hand and tell them: “My house house of prayer will be called, you have made it a den of thieves.” (Matt. 21:13)

On the question of when to kneel, to stand and sit during worship, church rule like this: those who are healthy and do, it is appropriate to stand throughout the service and especially during Holy. mass; who are old, sick and low power can also sit as a reading of the Gospel, in Little and Great entrance, in the singing of “Thee we sing …” and “Our Father …” are.

Assumed sitting reading the Apostle in singing pa participles [7], and during the sermon. In singing the sacraments should be collecting voluntary sacrifices of the temple sexton or deacon, but this should be done as soon as inconspicuously and quietly, so as not to disturb the service.

Kneel on “Thee we sing …” and “Our Father …”. Rule 20 of the First Ecumenical Council (325) forbidden to kneel on Sundays since that day has become a joyful event of Christ’s resurrection, kneeling with an expression of contrition and sorrow; the same reason, do not kneel and from Easter to the Resurrection of the Lord, as in the time of the Christmas holidays.

Kneeling be done properly – with both knees, body erect and head slightly bent. In no case should be kneeling with one leg. The weak are allowed to sits ankles or just remain straight but with straight legs. Hurt you more, let us remember the pain he endured our Lord Jesus Christ on the Cross, and then you will endure.

Throughout the liturgy, especially the Holy Mass, the pious Christian stand still, except for those times when you need to kiss the gospel (the resurrected Morning, but in any case not the liturgy), Cross (in the holidays his honor) at Miros and others. Wrong death those pilgrims who, because of ignorance or jealousy, “but not in the mind” (Romans. 10: 2) invent priests ministering to kiss their apparel or tore after reading pa Liturgical Gospel to kiss him. In the first case they can push the cup and the collection plate [8] the holy Gifts and spilled the sacrament, and the second – interfere with the priest to continue the service. Who wants to kiss the Gospel, let go during la church, more of the Morning, and then to do it, but who wants to get closer to the priestly robes, let aid serves high priest, saying, after Mass to lift felon [9] and alb [10] on it; this is done for health.

When the congregation should be baptized and worship?

You should know that this prayer is done within a certain time, and not arbitrarily and indiscriminately. Worshiper should be renamed at the beginning and end of every service in the finishing cheers of litanies [11] (eg. “Cool podobaet You vsyakaya glory, honor and worship …”) at the beginning and end of the chants and generally whenever you hear it read or sung thrice Holy name of God – Father, Son and Holy Spirit. Bowed out when reading or liturgical song mentions the verb “to worship”, taken in all its grammatical forms (eg “. Preed poklonimsya Carevi, nashemu God …”), yet – in kissing icons Gospel Cross , holy relics etc.. It should be made clear and light bow, the right hand touches the ground.

Earth (or deeper) let Christians worship used in private prayer at home, not in a church to seduce someone or think highly of yourself.

After Holy Mass worshipers arranged dutifully and takes communion wafers. First past the men and women behind them. Many Christians are tossed in making communion wafers, especially for sprinkling and abstraction of holy water and so destroy all that they have gained thus far, lost all his prize which God bestows respondents to the invitation to him to visit his home. Such people do not distinguish between taking communion wafers and the queuing in the shop for a rare commodity. When his turn came, the worshiper takes lit bread with a handful right below which put crosswise left, away from the crowd, leans his mouth and takes the lit antidor[12]. When he looks, not crumbs fall to the ground and take care of language particles remaining in his palm.

Holy Communion
Holy Communion

If prepared for holy Communion, first the prichestyava is and then take communion wafers, but without kissing the priest’s hand, rinse your mouth with a sip of wine and keep spit until the evening. Given that during the holidays Bogoyavlenski, first drink holy water, and then eat your Host. then otpust [13] worshiper remained in the church to chat with friends and acquaintances, as unfortunately often happens in our temples and kissing some of the icons renamed the exit and go home to bring the church and the blessing of their home . At home, he tells all that is heard and understood by the Apostles and the Gospel reading and sermon of the priest.

External blagostoene temple must fully meet the internal spiritual mood of the worshiper. From start to finish he closely monitored with mind chants and readings from the kliros [14], and exclamations of the priest from the altar, trying to plumb their meaning and thus actively participate in common prayer. If music and knows the chants, singing in the choir. When the priest chants urging worshipers to enhance attention (eg “. Vonmem”); to stand in awe (“Premudrost simple!”) or bow heads, they perform willingly and promptly all. Do not be distracted even for a minute of their life work, forget all worldly care (“delayed Ninel popechenie!”) and submit themselves completely to God.

One keen priest saint when burning incense, deliberately passing many worshipers without them censes and some empty thrones, on the contrary, hard incensed because seen with spiritual eyes that the first did not careful and do not follow the liturgy much immersed in worldly affairs while the latter, though absent in body in extenuating circumstances, with thought and spirit were in their places in the temple and pain imagined at this point all that is done there.

If someone does not understand everything that is being read or sung during the service, not weary in well, but to pray with your heart by umilyava of the invisible presence of God and awareness of their sinfulness.

Fulfilling these requirements of the Church on how to stand and hold in the church, we will help to strengthen the church discipline and blagolepie for his own salvation, the salvation of our neighbors…

“I was glad when they said,” to go to the house of the Lord … Because of the house of the Lord our God, I wish you good “(Ps. 121: 1.9).” For the Lord has chosen Zion, strongly wished his (it ) for housing “(Ps. 131: 13) Amen.


Image Glossary of unfamiliar terms:

[1] Eley – a mixture of five ingredients: aromatic resin from Mirovo tree bark brown tree fragrant cane bark of laurel, olive oil, which is boiled and used for anointing, consecration and other Christian rites.

[2] Lazi – not doing something because of laziness and idleness.

[3] Wafers – blessed and consecrated piece of bread wheat, which is given by the priest after Mass for spiritual and bodily health.

[4] Morning – Morning Service

[5] Oiled – is anointed crosswise with clay – oil on the forehead by the priest.

[6] Departed – peace for the dead

[7] Participles – liturgical song during serving communion altar.

[8] Collection plate – a metal plate to collect benefits.

[9] Felon – part of the church clothing.

[10] Alb – Long dyakonska or priestly liturgical garment sewn of thin tinsel.

[11] Litany – Prayer in Christian worship uttered aloud and drawled from the cleric.

[12] Antidor – Host – blessed and consecrated piece of bread wheat, which is given by the priest after Mass for spiritual and bodily health.

[13] Otpust – release worshipers of service.

[14] Kliros – lower church officials – readers and singers.

“Относно жени, когато са във време на очистване (месечно течение) дали им е позволено, докато са в това състояние, да влизат в Божия дом, мисля, че е излишно да се пита, понеже не допускам, че и самите те, ако са вярващи и благочестиви, ще си позволят в такова положение да пристъпят до светата трапеза или да приемат тялото и кръвта Христови… Никак не е забранено да се молим в каквото и състояние и в каквото разположение да се намираме, …но стъпването в светая светих на всекиго, който не е досущ чист и по душа и по тяло, трябва да се забрани” (Второ правило на св. Дионисий Александрийски)

КОМЕНТАР: Това правило не бива да се разбира в смисъл че забранява на жените, когато са в месечно неразположение да влизат в църква и да посещават богослужение. Те могат да правят това, но трябва да стоят по-назад, да не целуват иконите и да не се причестяват.

“Никой да не въвежда вътре в светия олтар никакво животно…” (88 правило на Шести Вселенски събор)

КОМЕНТАР: Тълкуването на това правило гласи, че в храма не може да се занася никаква храна (освен вино, пшеница и елей[1]), особено месо.


Бог е наш баща, а ние – Негови деца. Всеки храм е Негов дом, чиито врати са отворени за всички, които желаят да му гостуват и да го посетят. Господ кани на драго сърце бедни и богати, щастливи и нещастни, учени и прости, праведни и грешни… Които Го обичат истински, се отзовават често на поканите Му и когато забие църковната камбана оставят земните си грижи и с радост отиват на църква. Които обаче се ленят [2] да посещават Божиите служби, са християни само по име. Затова Църквата справедливо е наредила, който християнин не отиде в продължение на три недели на света литургия, освен ако има извинителна причина за това, да се Отстранява от църковно общение”.

Какво трябва да бъде нашето държане в Божия храм? Достатъчно ли е за спасението ни посещаването на църква, когато това се прави единствено по силата на навика, а не се изпълняват църковните предписания за правилно стоене и поведение в Божия храм?

Истинският християнин се подготвя за празнична служба още привечер, защото църковните празници започват след залез слънце предишния ден. Той запалва кандилото пред иконостаса си, вечеря лека храна, казва вечерните молитви и си ляга с мир.

На другия ден не закусва и не пие вода, за да може да си вземе нафора [3], а на път за храма си казва на ум Иисусовата молитва – “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния!”.

Чуе ли камбанния звън, той се моли с Ангелската възхвала към Божията Майка – “Богородице, Дево, радвай се!…”

В храма влиза навреме, още на утренната[4]. Грях е, когато отиваме късно на богослужение и светата литургия вече е започнала. Човек, който закъснява за църква прилича на слуга, поканен на царско угощение в точно определен час, а отиващ в двореца, когато всички са насядали на трапезата и царят приятелски разговаря с гостите. В първите християнски времена, когато литургията започвала, храмовите врати се затваряли и закъснелите не се допускали вътре, за да не смущават богослужението и молещите се.

Влизането в църква трябва да се отличи от влизането в къщи, в магазина, в която и да е било обществена сграда. Благочестивият християнин се прекръства, като събира изравнените краища на първите три пръста ма дясната ръка (палец, показалец и среден), а другите два прибира към дланта. След това осенява (докосва) най-напред челото – за освещаване на ума, после долната част на гърдите – за освещаване на чувствата и накрая от дясно на ляво – плещите – за освещаване на телесните сили.

Трите събрани пръста изобразяват Света Троица и равенството на Нейните Лица, а двата прибрани към дланта – Божествената и човешка природа на Господ Иисус Христос.


Прекръстването трябва да става бавно и с благоговение!

След това прави лек поклон и си казва на ум специално определената за случая молитва при влизане в Божия дом.

Това е един вид поздрав към Стопанина на Дома, Който посещава – Господ Бог, в Троица прославян – Отец, Син и Свети Дух. Мъжете влизат с непокрита глава, жените с покрита. Така учи св. ап. Павел (1 Коринт 11:3-15) и този обичай е много древен. Облеклото трябва да е прилично. Жените не бива да са облечени в панталон, нито в къси рокли или поли, нито в дрехи с дълбоко деколте и изобщо в неприлични дрехи. Те отиват в Божия дом неначервени, непарфюмирани и без грим, помнейки думите на апостола: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават в благочестие” (1 Тим. 2:9-10). И наистина, Божият храм не е нито модна къща, нито дом за модни ревюта, а убежище за покаяние и молитва.

Влизайки в храма, християнинът си купува свещи, записва имена да живи и починали и се миросва [5]. Свещите той запалва на определените за целта свещници: най-напред пред Иисусовата икона, след това пред св. Богородица, и накрая – за упокой. Хубаво е, ако при това действие се произнасят следните молитви:

Господи, Иисусе Христе, приеми тази малка моя жертва за всичко, което е добро и полезно за мене, грешния, за моите роднини, приятели и близки!”

Пред иконата на св. Богородица: “Майко Божия, защити ме под твоя покров!”

За упокой[6]: “Господи, успокой душите на Твоите починали раби (имената) и направи вечна тяхната памет!”

Голям грях извършва богомолецът, когато приказва в църква! Ще си послужим с гореприведения пример. Говорещия в църква и през време на богослужение прилича на човек, поканен от царя за важен разговор, отива в двореца му, застава пред престола, но не слуша царските думи, а разговаря с неговите слуги. Ако ние благоговеем пред нашите началници и благолепно мълчим в тяхно присъствие, то колко повече подобава да мълчим в присъствието на Началника на началниците — Господ Бог! Който не може да сдържи езика си по време на богослужение, много по-добре ще постъпи, ако си стои в къщи, вместо да отива и смущава молещите се. Такъв човек трябва да оставя за разрешаване проблемите се не в храма, а за дома, при приятели, на улицата… Срам и позор за всички бъбривци, които говорят и тършуват в църква, сменяйки всяка минута мястото си. Към такива Господ ще се отнесе така, както се отнесе с търгуващите в храма: ще ги прогони от дома Си с бич в десница и ще им каже: “Домът Ми дом за молитва ще се нарече, вие го направихте разбойнически вертеп.” (Мат. 21:13)

По въпроса кога трябва да се коленичи, да се стои прав и да се седи през време на богослужение, Църквата се произнася така: онези, които са здрави и прави, редно е да стоят през цялото време на службата и особено по време на св. литургия; които са стари, болни и маломощни могат и да седят, като при четенето на Евангелието, при Малкия и Великия вход, при пеенето на “Тебе поем…” и “Отче наш…” стават.

Допуска се сядане при четене на Апостола, при пеене па причастния [7], както и през време на проповед. При пеенето на причастния трябва да става събирането на доброволни пожертвувания от храмовия клисар или църковен настоятел, но това трябва да става колкото може по-незабележимо и безшумно, за да не се смущава богослужението.

Коленичи се на “Тебе поем…” и “Отче наш…”. Правило 20 на Първия Вселенски събор (325 г.) забранява да се коленичи в неделя, тъй като този ден е станало радостното събитие на Христовото възкресение, колениченето с израз на съкрушение и скръб; по същата причина не се коленичи и от Великден до Възкресение Господне, както и през време на Рождественските празници.

Колениченето да става правилно – с двете колена, тялото изправено и главата леко приведена. В никакъв случай не бива да се коленичи с един крак. На немощните се позволява да присядат на глезените си или просто да остават прави, но с изпънати крака. Заболи ли ни повече, нека си спомним болките, които е изтърпял нашият Господ Иисус Христос на Кръста и тогава ще изтърпим.

През цялото време на богослужението и най-вече на светата литургия, благочестивият християнин стои на едно място, освен в ония моменти, когато трябва да целуне Евангелието (на възкресната утренна, но в никакъв случай не и на литургията), Кръста (на празниците в негова чест), при миросване и др. Грешат смъртно онези богомолци, които поради невежество или ревност, “ала не по разум” (Римл. 10:2) се навират в служещите свещеници да целуват одеждите им или хукват след прочитане па литургийното Евангелие да го целуват. В първия случай те могат да бутнат чашата и дискоса[8] със светите Дарове и да разлеят причастието, а при втория – пречат на свещеника да продължи службата. Който иска да целуне Евангелието, нека отива по време ла църква, още на утренната, и тогава да стори това, а който желае да се доближи до свещеническите одежди, нека помоли служащия иерей, след литургия да снеме фелона[9] и стихара[10] си върху него; това се прави за здраве.

Кога черкуващият трябва да се кръсти и покланя?

Трябва да се знае, че и тези молитвени действия се извършват в определено време, а не произволно и безразборно. Богомолецът трябва да се прекръства в началото и в края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите [11](напр. “Яко подобает Тебе всякая слава, чест и поклонение… “), в началото и края на песнопенията и въобще всеки път, когато чуе, че се чете или пее трисветото Божие име – на Отец, Син и Свети Дух. Поклони се извършват, когато в богослужебното четиво или песен се споменава глагола “покланям се”, взет във всичките му граматически форми (напр. “Прийдите поклонимся Цареви, нашему Богу…”); още – при целуване на иконите, Евангелието, Кръста, свети мощи и пр. Уместно е да се правят леки и поясни поклони, като дясната ръка допира земята.

Земните (или по-дълбоки) поклони християните нека да употребяват в частната си молитва у дома, да не би в църква да съблазнят някого или да помислят високо за себе си.

След светата литургия богомолците се подреждат чинно и си вземат нафора. Първо минават мъжете, а след тях жените. Мнозина християни се блъскат при вземане на нафора и особено при поръсване и черпене на светена вода и така погубват всичко, което са придобили до този момент, загубват цялата си награда, с която Бог удостоява отзовалите се на поканата Му, да посетят Неговия дом. Такива хора не правят разлика между вземането на нафора и реденето на опашка в магазина за някоя рядка стока. Когато му дойде редът, богомолецът поема осветения хляб с дясната шепа, под която с сложил кръстообразно лявата, отдръпва се от множеството, навежда уста и поема осветения антидор [12]. При това той гледа, да не падат трохи на земята и внимателно взема с език частичките, останали в шепата му.

Свето причастие
Свето причастие

Ако е подготвен за свето Причастие, първом се причестява и след това взема нафора, но без да целува ръка на свещеника, изплаква устата си с глътка вино и се пази да не плюе до вечерта. При положение, че е време на Богоявленските празници, най-напред пие светена вода, а след това изяжда нафората си. После отпуст[13] богомолецът не остава в църквата, за да си побъбри с приятели и познати, както за съжаление често се случва по нашите храмове, а целува някои от иконите, прекръства се на изхода и си отива в къщи, за да занесе църковното благословение и на своите домашни. У дома той разказва всичко, което е чул и разбрал от Апостолското и Евангелското четиво, както и от проповедта на свещеника.

Външното благостоене в храма трябва напълно да отговаря на вътрешното духовно настроение на богомолеца. От начало до край той следи внимателно с ума си песнопенията и четенията от клироса[14], както и възгласите на свещеника от олтара, старае се да вникне в техния смисъл и по този начин дейно участвува в общата молитва. Ако е музикален и знае песнопенията, пее в хора. При възгласите на свещеника, приканващи богомолците да усилят вниманието си (напр. “Вонмем”); да застанат благоговейно (“Премудрост прости!”) или да преклонят глави, те изпълняват с готовност и навременно всичко това. Не се разсейват нито за минута от житейските си работи, забравят всички земни грижи (“Отложим нине попечение!”) и предоставят себе си изцяло на Бога.

Един прозорлив свещеник-светец, когато кадял, нарочно отминавал много богомолци, без да ги прекади, а някои празни тронове, напротив, усърдно прекадявал, защото виждал с духовните си очи, че първите въобще не внимавали и не следели богослужението улисани със светските си дела, докато вторите, макар и да отсъствали телом по извинителни причини, с мисъл и дух били по своите места в храма и с болка си представяли в този момент всичко онова, което се извършва там.

Ако някой не разбира всичко, което се чете или пее през време на служба, да не унива, но да се моли със сърцето си, като се умилява от невидимото Божие присъствие и от съзнанието за своята греховност.

Изпълнявайки тези предписания на Църквата за това, как да стоим и се държим в църква, ние ще спомогнем за укрепване на църковната дисциплина и благолепие и за собственото си спасение, спасението на нашите ближни…

“Зарадвах се, когато ми казаха: “да идем в дома Господен… Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро” (Пс. 121:1,9). “Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище” (Пс. 131:13) Амин.


Image Речник на непознатите термини:

[1] Елей – смес от пет съставки: ароматна смола от мирово дърво, кора от кафяво дърво, благовонна тръстика, кора от лаврово дърво, маслиново масло, която се вари и се използва за помазване, освещаване и други християнски обреди.

[2] Ленят се – не правят нещо поради мързел и безделие.

[3] Нафора – благословена и осветена частичка пшеничен хляб, която се дава от свещеника в края на литургията за духовно и телесно здраве.

[4] Утренната – сутрешна служба

[5] Миросва се – бива помазван кръстообразно с клей – миро по челото от свещеника.

[6] Упокой – спокойствие за мъртвите

[7] Причастния – литургийна песен, през време на която служащите в олтара се причестяват.

[8] Дискос – метално блюдо за събиране на помощи.

[9] Фелон – част от църковното облекло.

[10] Стихар – Дълга дяконска или свещеническа богослужебна дреха, ушита от тънка сърма.

[11] Ектения – Молитва в християнското богослужение, произнасяна гласно и провлечено от духовник.

[12] Антидор – нафора – благословена и осветена частичка пшеничен хляб, която се дава от свещеника в края на литургията за духовно и телесно здраве.

[13] Отпуст – освобождаване на богомолците от службата.

[14] Клирос – низшите църковни служители – четци и певци.


Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.