Галина Михайлова & Антон Иванов

DedicationПосвещение

Veselin Hanchev

To stay for your goods,
to get you there and then you even
each item and you character around you
Rediscover and recreate.
you recreate them as vine
confined spaces in grains
as tree fruit, bee
created honey from finger and light;
a woman moaning in which
more durable image tracks love
return the land rich
clouds and birds and leaves.
Oh, each item must be suffered,
re each item to be born
and any image that you fall in,
to shine with brilliance unknown before,
and you think you do in wounds
painfully long and weigh
and every thought in you to stay
a healed scar yours in flesh.
How else what you take,
hundredfold fertilized will give
hot colors in bayonet or poem
in cosmic flight and in a cast iron oven?
How it will become a quest raw
and short sunset and comradely speech
and falling and rising again
and returning far,
and caress hair and ambush
and horizons with deceiving stars?
Oh, this world has to suffer,
re in you must be born
and each item and image around you
your heart to recreate,
to stay for their goods,
to get you there even after you.

The translation is not professional and it is only to provide approximate information about the content of Bulgarian text.

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Коментирай

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.