На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора ,поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/, Боян Аджаров (sk) – активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник “Орфей”, един морзов манипулатор и едно зумерче и “колелото се завърта”. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов /LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия “Орфей”, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския “Сигнал”.

Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна антена кубичен квадрат за 14/21 MHz с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане “лов на лисици”. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Инициали в Поликраище:
LZ2KPK, LZ2KAB – Прекратяват съществуването си 2000 г. – официално.
LZ2AS (sk), LZ4WJ
LZ2UC, LZ2CU, LZ4UC,
LZ2PS, LZ4UU, LZ2YVV, LZ2CWW
LZ2UR, LZ2OR, LZ2HW, LZ2HU
LZ2DD, LZ2IAA, LZ4ZZ, LZ4AR
LZ2DB (sk), LZ2TB, LZ4BW, LZ4BD, LZ2UAA
LZ2CRA

Материалът LZ2KPK – Самодеен радиоклуб село Поликраище е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Няма запазени сведения за времето на създаването на клуба (1956 ? ) и неговите членове. Единствено, че един от предавателите е построен от Герги Захариев Караилиев LZ2GZ (sk). За приемник е използван един малък  RX Cushcraft. Радиостанцията се е намирала в една голяма сграда, на гарата. Спомени от Михаил Борисов Трифонов LZ1MBT /ex LZ2MB/  , който през лятото на 1967 е на стаж при монтажа на съоръженията на АТЦ на новата ПТТ станция в града, и прави почти ежедневно радиовръзки на CW от LZ2KKP.

Георги Захариев  LZ2GZ(sk)  е талантлив самоук радиотехник. Първи пуска в действие SSTV.

Материалът LZ2KKP – самодеен градски радиоклуб Полски Тръмбеш е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

За първоначалното организиране на самодеен клуб в гр. Свищов, няма никакви сведения или спомени на някого. Това вероятно е станало преди 1960г., като за начало е използван предавател изработен в Търновския радиоклуб + концертен приемник, които през 1968 са преместени в училището на с. Алеково за да се възроди дейността на LZ2KAL. Малко преди това за LZ2KSQ е бил построен предавател на 3 етажа с ГУ50 и е получен свързочен приемник. С учебната дейност – обучение на ученици от началните класове се е занимавал Тодор Колев (sk) – по професия учител. С работата на радиостанцията се е занимавал Тодор Колчев LZ2TK (sk) – професионален радист в БРП , който е използвал полуавтоматичен механичен ключ „виброплекс“.

В началото на 1970 година радиоклубът на обществени начала в гр. Свищов е обособен като щатен. Годината е използвана за набиране на кадри – хора занимаващи се и желаещи да се занимават с радиолюбителска дейност, оборудване на на зала и кабинет за конструкторска дейност, радиостанция и материали. Есента на 1970 г. е открита и първата учебна година. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране и подготовка на наборници-свързочници. Впоследствие, с годините обемът на обучаемите се увеличава многократно. Радиостанцията с повиквателен знак LZ2KSQ провежда първите връзки от откриването на клуба. През 1970-72 г. са построени два радиопредавателя – 50 и 250w и един приемо-предавател за SSB. Същият участва в преглед за ТНТМ и завоюва 2 място. През 1974 г. е построен и свързочен център, от където се провеждат КВ и УКВ състезания. През същата година са проведени и първите УКВ връзки чрез отражение от метеорни следи и чрез радиолюбителски спътници. През 1975 г. са открити самодейните клубове в с. Царевец LZ2KCT и в с. Горна Студена. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране, работи се по обучение на оператори на радиостанция. Ръководители са съответно Димитър Блажев и Илия Желев.

СПОРТНОСЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В първите години от създаване на клуба са формирани отбори по скоростна радиотелеграфия, радиомногобой, радиозасичане. Ежегодно се участва в окръжни и републикански състезания. Студентският отбор по скоростна радиотелеграфия и радиомногобой е двукратен републикански шампион. Пионерските отбори по радиотелеграфия са многократни окръжни първенци. Ръководител Тодор Колев (sk).

КОНСТРУКТОРСКА ДЕЙНОСТ

В периода на своето съществуване като щатен клуб, тази дейност се развива със сериозни темпове.

• 1970 – КВ предавател 50w – Никола Стоянов
• 1971 – КВ предавател 250w – Стефан Христов
• 1972 – КВ трансийвър SSB – Стефан Христов
• 1973 – КВ трансийвър SSB – Божидар Атанасов
• 1974 – УКВ предавател+конвертор – Стефан Христов
• 1975 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов /LZ4PA/
• 1975 – КВ предавател – Димитър Блажев
• 1976 – УКВ антени 4х 10 елемента /на 45 м над земята/
• УКВ усилвател 250 вата
• КВ антена двоен квадрат + антени за ниските обхвати
• КВ предавател – Здравко Петков /LZ2BZ/
• КВ трансийвър SSB – Никола Стоянов
• УКВ конвертор 432 MHz
• 1978 – Любителска телевизия SSTV – Петър Ангелов /LZ4PA/
• 1 KW КВ усилвател – Красимир Лазаров /LZ4SU/
• Монтирана 5м диаметър параболична антена /432/ със следяща система
• 1979 – Укв радиостанция 144/432 MHz – Стефан Христов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
• 1982 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
• УКВ антена 16х32 елемента /432/ за ЕМЕ
• 1984 – 1 KW УКВ усилвател за 432 MHz за ЕМЕ QSO

За периода 1977 – 2000 г. са изработени различни измерителни и помощни апаратури, които са в помощ на цялостната дейност на клуба. След пускането на УКВ ретранслаторите са построени и преработени множество УКВ приемо-предаватели – Красимир Кунев, Петър Сашев, Кирил Стефанов, Атанас Славев.

КВ И УКВ ДЕЙНОСТ

Безспорно, в тази дейност клуба бележи най-големи успехи. Трябва да отдаде дължимото на Илия Кирилов /LZ1IKY/, Иван Павлов, на студентите Златко, Любчо, Стефан, на Петър Ангелов, Красимир Лазаров и много други.

• УКВ радиостанцията е лидер в участието си в Републикански състезания. УКВ маратон – Димитър Блажев.
• Върхов успех е провеждането на първата връзка ЕМЕ на 432 MHz през 1984 година = LZ2KSQ-DL9KR. Впоследствие YU, F, G, SM, PA.
• Със званието “Майстор на спорта” са удостоени 7 активиста на клуба.
• Открити и работили 2 клубни радиостанции и 9 лични.
• От участие в Републикански и Международни състезания, прегледи на ТНТМ, Национални радиоконструкторски изложби Общинския радиоклуб гр. Свищов е завоювал 134 златни, сребърни и бронзови медали. 22 дипломи и международни плакети.

Стефан Христов е началник радиоклуб Свищов по това време.

Лични радиостанции в Свищов :

LZ2AKW Красимир Василев Киселов

LZ2DS Атанас Иванов Славев

LZ2SSB Петър Сашев Петров

LZ2TK (sk) Тодор Колев

LZ2BZ Здравко Тодоров Петков

LZ4PA Петър Николов Ангелов

LZ4SU Красимир Лазаров Лазаров (sk)

LZ2AGA Андрей Георгиев Андреев

Материалът LZ2KSQ – самодеен клуб в град Свищов е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

През същата 1965 г. участвах заедно с още двама радиолюбители Ник Писаров (LZ2JF) и Ангел Личев (LZ2UG) в републикански шампионат за установяване на радиовръзки по радиотелеграфия. На този шампионат ние завоювахме първо място в България с LZ2KBA и според регламента на състезанието тогава ние получихме тримата звание “МАЙСТОР НА РАДИОЛЮБИТЕЛСКИЯ СПОРТ“.

След завършване на гимназиалното ми образование през 1962 г. както всеки тогава и аз трябваше да отида в казармата. Бях разпределен за гр. Кърджали в един свързочен взвод. Още от самото начало командира на взвода след като ме провери като радиотелеграфист ми възложи задача аз да обучавам младите и старите войници по радио-телеграфия, освен това аз трябваше да започна да работя на радиостанцията и да поддържам радиовръзка със дивизията в Хасково. След като се върнах от казармата през 1964 г. започнах да работя в радиозавода във В. Търново и за мен беше напълно ясно че радиотехниката ще бъде моята професия в живота. Една година по късно се записах да уча радиотехника в Техникума В. Ломоносов в Г. Оряховица. След завършване на радиотехническото ми образование през 1968 година ми беше поверено обучаването на бъдещите работници за радиозавода във В. Търново в радиоклуба. Междувременно получих разрешително за строеж на радиостанция и през 1971 година аз започнах да си строя кв. трансивър през свободното ми време в радиоклуба което продължи до 1972 година. На това място трябва да кажа че ми беше оказана малка материална помощ от радиоклуба за строежа на моят трансивър. По същото време аз сключих брак с германска гражданка и трябваше да замина окончателно да живея в Германия (по това време беше ГДР). През лятото на 1972 година моят трансивър беше изложен на ТНТМ в гр. Пловдив където беше награден и аз получих тогава като награда един съветски часовник и диплома. Това беше третият изработен трансивър в България. Първият трансивър в България беше изработен тогава от Кирил Дръндаров (LZ2ZK) също от радиоклуба във В. Търново. Вторият трансивър беше изработен по същото време в Казанлък от Николай С. Пастърмов (LZ1YI) и беше представен също на ТНТМ.

През 1972 г. построихме една малка къща на местността „Картала“ „за изнасяне“ на радиостанцията по време на състезания. По късно аз заминах в началото на декември заедно с моят трансивър за ГДР и след големи затруднения и задържане на границата за Румъния, поради което пристигнах с един ден закъснение в Лайпциг за разочарование и тревоги от страна на моята съпруга в Германия. По късно получих в ГДР , тогава моят първи германски инициал DM9BJM, a след официалната промяна на всички инициали получих вторият инициал Y29JM с който работих до 1988 г. от Лайпциг. През 1973 година представих моят трансивър на радиолюбителската среща на всички радиолюбители от ГДР в Лайпциг и тогава моят трансивър беше награден за втори път с диплома и отпечатан в немското списание Funkamateur 1974 г.

В Германия този трансивър беше класиран на четвърто място от всички германски експонати, за мен това беше една голяма награда. Разбира се получих и германска диплома (ГДР) с която за съжаление вече не разполагам. През лятото на 1988 г. аз се преместих с цялото си семейство в Западна Германия – Бавария, а моят трансивър трябваше да остане в Лайпциг. Едно изнасяне от ГДР беше абсолютно невъзможно. И така аз се разделих с моят трансивър, който строих почти една година във В. Търново. След като се устроихме в Нюрнберг по късно, получих нов инициал DJ0GB с който работя и до сега. Всичко това беше тогава много трудно според политическите условия по това време. В ГДР работих като електроинженер в „Karl Marx –Universität“ в Лайпциг a по късно като екскурзовод-преводач на руски език със съветски групи които идваха в ГДР на екскурзии. Тази работа беше много интересна и аз работих точно 10 години до като дойде „перестройката“, а след това започнах да работя в компютърният бранш като техник по поддръжка на изчислителна станция в една фирма в Лайпциг до 1988 г.

My Facebook-site is https://www.facebook.com/NikoAwramow

Материалът НИКО АВРАМОВ – DJ0GB (ex. LZ2DJ) е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Организирането на радиоклуба към младежкия дом в с. Поликраище е дело на Румен Сърнов LZ2DD, който става и отговорник на радиостанцията, и на Стефан Гецов LZ2PS – води учебната дейност по подготовка на деца от началните класове на местното училище. Радиоклуба разполага с две помещения – едното е малка радиозала с 10 работни места, а в другото е монтирана радиостанцията. Материалната част е подарена от окръжния радиоклуб В. Търново. Първоначално предавателя е един стар фабричен чешки „KUF“ за работа на CW, а впоследствие закупуват трансийвър UW3DI-I и крайно стъпало на една ГУ74. От провежданите учебни занятия по изучаване на морзовата азбука са подготвени добри радисти. От тях в радиолюбителското хоби остават Илиян Кушев LZ4AR и Иван Ангелов LZ2IAA.

Материалът LZ2KAB – радиоклуб към младежки дом е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

LZ2KAL – самодеен   радиоклуб с. Алеково

Някой някога /преди 1960/ създава самодеен клуб в селото и пуска в експлоатация любителска радиостанция с инициал LZ2KAL. Това вероятно е станало с помощта на окръжния радиоклуб във В. Търново. По спомени на Кирил Илиев LZ2JA, той през 1968/69 години е инструктор по радиоподготовка – спомага за преместването на стария предавател на LZ2KSQ и един концертен приемник в училището на с. Алеково с цел да се възроди дейността на LZ2KAL. Инициативата вероятно е пропаднала по неизвестни причини.

Материалът LZ2KAL – самодеен   радиоклуб с. Алеково е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 11 март т. г. във Велико Търново се състоя отчетно изборната конференция на радиоклубовете от окръга. Присъстваха представители на Окръжния и Градския комитет на Комсомола и много радиолюбители.

В доклада си секретарят на окръжния радиоклуб Иван Попов направи равносметка на дейността на клубовете през отчетния период, като подчерта повишената им активност по военно-патриотичното възпитание на младежта.

Сега в различните учебни звена на радиоклубовете се обучават 650 младежи и девойки, като над 200 от тях редовно участват в окръжните и град­ските състезание Подобрява се каче­ството на учебната работа, обогатява се материалната база, повишава се квалификацията на ръководителите на учебните групи, на треньорите н съдиите. През изминалата година осо­бено много се е увеличил броят на младежите-радиоконструктори, което се дължи не само на естествения им интерес към тази дисциплина, но и на добрата материална база на радиоклу­бовете.

За подобряване на учебно-възпитателната работа сред пионерите през изминалата година бе организиран пионерски лагер-школа по радиоподготовка, в който участваха 53 пионери от различни селища на окръга. По време на лагера те водиха занятия по радиотелеграфия, радиоконструкторство, радиозасичане и радиовръзки. Първият в страната пионерски лагер от подобен род недвусмислено показа, че пътят за обучение и пропагандиране на учебните форми е резултатен и пра­вилен.

През отчетния период постигна най-високи успехи н състезателната дейност на операторският колектив на окръжния радиоклуб, който се класира на I място в републиканския УКВ шампио­нат, а м. с. Иван Попов, м. с. Николай Писаров и к. м. с. Димитър Райков бяха включени в листата на най-добрите спортисти на страната за 1970 го­дина.

Великотърновските конструктори се представиха отлично на III и IV прег­лед на ТНТМ в Пловдив. За своите приемо-предаватели Иван Попов и Кирил Дръндаров получиха златни знач­ки и диплом, а конструкторският ко­лектив бе класиран на I място за раз­работената от него SSB радиостанция. Дейността на конструкторската секция не спира дотук. В резултат на системна и упорита дейност бе разработен и конструиран предавател за радиозасичане на 3,5 MHz с автоматично управление; в процес на разработка са приемник и предавател на 144 MHz за масово повторение от радиоклубовете от окръга и др.

Наред с тези положителни резулта­ти конференцията констатира редица слабости и все още нерешени проблеми в дейността на радиоклубовете. Идейно-възпитателната работа все още е бедна на форми и съдържание; отделни прояви и мероприятия не отговарят на изискванията, поставени от XI конгрес на ДКМС по военно-патриотичното възпитание на младежта; радиодисциплините все още не се пропагандират достатъчно и невинаги достигат до комсомолските организа­ции и дружества в училищата и пред­приятията, поради което е недостатъч­на и организационната помощ, която комитетите на Комсомола оказват за подготовката на учебната година в радиоклубовете; съществува голямо текучество в учебните групи, което спъва и принизява качеството на учеб­ната работа; в спортно-състезателната дейност все още са рядкост високите спортни постижения, което говори за незадоволителна треньорска работа.

Заслужават внимание и любителски­те радиостанции в окръга. За по-голямата част от младежите те са оная притегателна сила, която ги води в радиоклуба, свързва ги с неговия живот и задачи. За съжаление някои комитети явно подцениха тази тяхна роля. През изминалата година радиостанциите в окръга не работеха активно, а някои от тях бяха почти в QRT. Това доведе до схематични и „сухи“ занимания по радиотелеграфия и намали интереса на младежите към тази иначе интересна дисциплина. И все пак това е само едната страна на въпроса. Не можем да отминем и факта, че много станции не разполагат с необходимото количество QLS картички, със съвременна апаратура и добри оператори.

Важен проблем в дейността на ра­диоклубовете е и радиомногобоят, който на практика обединява почти всички учебни дисциплини. Не бива да се забравя, че скоростното приемане и предаване, обменът на ра­диограми и движението по азимут ле­жат в основата на бъдещия военен радист. Ето защо е необходимо пълно­ценно да се използва материалната база на клубовете и да се търси съдействието на военните поделения по места.

Учебната работа на окръжния ра­диоклуб чувствително ще бъде подо­брена след построяването на новата сграда и спортния комплекс по радиодисциплините.

Конференцията прие решения по идейно-възпитателната работа, военно-патриотичното възпитание, учебната и спортно-състезателната дейност и за подобряване на пропагандата и агитацията. Участниците в конференцията избраха с пълно болшинство нов клубен съвет и делегати за републиканската конференция в София.

Йордан М. Гайдаров

Материалът Радиоклубовете – място за патриотично възпитание на младежта е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора, поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/,

Боян Аджаров/SK/-активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник „Орфей“, един морзов манипулатор и едно зумерче и „колелото се завърта“. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов/LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия „Орфей“, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския „Сигнал“. Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна квадратна антена с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане „лов на лисици“. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Милкo Пендов /LZ2UC/

Материалът Радиолюбителското село е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

ЙОРДАН ГАЙДАРОВ: Бях ученик в осми клас, когато една девойка мина да записва за курс по радиотелеграфия. Бях чувал за азбуката на Морз и дори бях слушал телеграфни сигнали, когато съм се „разхождал“ по късите вълни на домашния ни радиоприемник. Записаха ме почти насила и аз отидох на първата сбирка, воден повече от любопитство. Радиозалата се намираше в центъра на Г. Оряховица, в бивш магазин и бе оборудвана с 4 дълги маси, десетина морзови ключа и един зумер. Инструктор ни беше Петко Николов – радист в тогавашното ТАБСО. Не бях особено впечатлен от първото занятие, но постепенно се увлякох и започнах бързо да усвоявам материала. Бях най-младия в курса, но напредвах най-бързо. Това направи впечатление на Николов и той ме похвали, че съм много музикален. Всички се изсмяха на глас, защото знаеха, че свиря на цигулка. Николов ме поощряваше и понякога се занимаваше допълнително с мен. По-късно почна да ме води в клубната радиостанция и да ми показва как се правят радиовръзки.
Разбира се бях далеч от умението сам да работя на радиостанцията. Помня, че тя се помещаваше в таванската стая на сградата на ДОСО. Предавателя беше 25 вата и антена „Уиндом“. Не мога да си спомня какъв беше приемникът, но помня че приемаше само телеграфия.
Страшно завиждахме на LZ2KBA, че излъчва с „цели“ 50 вата.

Слагах слушалките и потъвах в необятния ефир. Петко пък подробно ми обясняваше какво приема и какво предава. Започна да ме запознава и с кодовете и съкращенията. Когато завърших курса и вече можех да приемам и предавам около 80 знака в минута той ми предложи да правя от време на време радиовръзки на телеграфия. Тогава все още не работехме на АМ. И тъй като нямах все още клас „С“, а правилникът беше много строг, правех радиовръзките, като използвах неговото име, в негово присъствие, разбира се.
В десети клас ме приеха в курса по моторно летене и аз поизоставих радиолюбителството, за което съжалявам. От мен летец не стана, но затова пък изостанах сериозно в радиолюбителската дейност. Ето защо, когато семейството ми се пресели в Димитровград, потърсих незабавно радиоклуба. Началникът му се оказа млад и много приятен човек Младен LZ2MC /sk/ и ме прие радушно в екипа.

За мой късмет клубът имаше аутомашина и аз започнах да тренирам упорито. След няколко месеца приемах 100 знака в минута.

През това време работех на клубната радиостанция LZ1KRA. Явих се на изпит за клас „С“ и след като го издържах успешно, вече започнах да работя съвсем легално.

Когато влязох в казармата се оказа, че съм най-добрия радист в поделението и веднага ме включиха в дежурните разчети.

Тук ще отворя една скоба и ще си призная, че от време на време си позволявах да правя по някоя връзка на 3,5 мегахерца под инициала LZ1KDG, чиито последни букви отговаряха на името ми.

След като семейството ми се пресели да живее в Лясковец с радост разбрах че и там е основан радиоклуб, който бързо открих и започнах да работя на LZ2KLC. Появата ми беше приета радушно, тъй като станцията беше останала без оператори. Преди мен от времена време там беше работил Димитър Стайков LZ1FO, който по това време е бил войник в Г. Оряховица.

Предавателя бе дело на радиотехника Стоян Златев и работеше с крайна лампа ГУ-50. Използвахме антена „Дълга жица“ с дължина около 80 метра, закрепена в единия си край за кубето на църквата. И досега не мога да си обясня как попът е позволил това да се случи. С тази антена се чувахме доста добре из страната и по света. Друг е въпросът какви хармоници сме „сеели“ наоколо, пък и кой ти беше чувал тогава за КСВ?
Приемникът беше руски /не помня какъв/ с присаден към него втори осцилатор, за да може да приемаме телеграфия. В този вид работехме активно и дори си позволявахме да участваме във вътрешни и международни състезания.

На проведения през 1966 година републикански шампионат за първи път се изнесохме на платото над Лясковец и се разположихме до тогавашния телевизионен ретранслатор откъдето взехме ток. Изпънахме антена G5RV и започнахме пробите. Оказа се че се чуваме отлично из цялата страна. А след състезанието стана ясно, че сме се класирали на трето място, което беше голям успех за нас.

Бях седнал на едно сандъче вместо стол и помня, че в края на състезанието се бях схванал, че не можех да стана от мястото си.

Началник на радиоклуба в Г. Оряховица бе бивш военен, който с неадекватните си заповеди успя да прогони най-добрите оператори на LZ2KAF. В резултат към LZ2KLC се присъединиха Стефан Кръстев LZ2DB, Тодор Папазов LZ1WR, Павлина Джипова. Дойдоха и три момичета от Лясковец: Пепа , Дора и Елена и така се оформи новият екип, а аз бях назначен за отговорник. Мога да кажа определено, в този състав бяхме една от най-активните любителски радиостанции в страната.

Междувременно бях приет за студент във Великотърновския университет и тъй като живеех основно във В. Търново се включих в екипа на LZ2KBA. По това време началник на радиоклуба бе Христо Девджиев, а по късно Иван Попов LZ2SA.

Материалната база на LZ2KBA беше значително по-добра, а имаше и добър операторски колектив. Провеждаше се по-активна спортно състезателна дейност. За това допринасяше и по-мощния 1-киловатов предавател. Но и там ползвахме една посредствена антена „Уиндом“ и създаваше доста смущения на телевизията и на Дома на народната армия.

По време на контести аз работех винаги на LZ2KLC, а на LZ2KBA оставаха операторите Николай Писаров LZ2JF и Ангел Личев LZ2UG. През останалото време работех активно и на LZ2KLC. През 1971 година започнах работа в Радио Стара Загора и се приобщих към колектива на LZ1KSZ, а по късно и към LZ1KWT. През 1988 година получих разрешение да работя и на личната си радиостанция с инициал LZ1UC.

Материалът Един истински Radio-Ham е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Независимо, че съм роден в София през 1943 г., семейството ми се премества по това време в Търново.

Търново след 1965 г. получи истинското си име Велико Търново, поради величието му като столица на Второто Българско царство.

Семейството ми живееше в къщата на дядо ми, която беше на мястото на северното крило на Интерхотел Велико Търново.

В тази къща бяха първите ми стъпки в радиолюбителството.

Баща ми, Стоян Заяков, независимо че беше гимназиален учител, много се интересуваше от радио и постоянно абонираше списание „Радио“. Като се замисля за тези години, май прочетеното в списанието ме накара да започна да се интересувам все повече и повече от радио. Не става дума за радиолюбителство въобще, а за радио. Виждайки интереса ми към радиото, едната от лелите ми ми подари радиолампа (6К7) с която успях да направя първия си приемник.

По това време същата ми леля беше постъпила на работа в Двореца на пионерите, който се намираше на Царевец.

През 1956 г в Двореца се сформираше първата група за обучение на телеграфисти и, разбира се, за радиолюбители.

Когато леля ми каза, се записах без да се замислям. Преподаваше ни Сийка Янчева, която успя да ни подготви до първата радиовръзка. Знаехме морз, кодовите съкращения, как се формират инициалите и префиксите на доста европейски страни.

Като първенци на групата завършихме Николай Писаров и аз. На нас беше позволено да направим първите контакти в ефир, което се случи на 07.01.1957 г.

За да мога да напредвам по-бързо с изучаването на морзовата азбука, а и да се науча да предавам с ръчен ключ бях си направил първоначално 50Hz бръмчилка с електромагнит и метална пластинка, а по-късно морзов генератор от телефонна слушалка, микрофон и батерия.

Докато течеше обучението ни доста често минавахме край радиоклуба на Търново, но лично аз не се престрашавах да вляза.

Струваше ми се, че вътре са само велики радиолюбители, чийто възможности ми се искаше да достигна колкото се може по-скоро.

За наша радост с Николай Писаров, по това време той се беше запознал с Бончо Василев, тогавашен инструктор в радиоклуба.

След няколко дни Бончо Василев ни въведе в Окръжния Радиоклуб на Търновски окръг.

Сякаш за двама ни беше настъпил рая на света, въпреки че като се замисля сега, тогава на масата имаше един английски военен приемник тип BC (би си) и един отделен предавател с крайна лампа RL6P35 с мощност 35 вата и модулатор за АМ. По това време все още нямаше SSB.
Антената тогава, а и доста време след това, беше Windom VS1AA.

Наш инструктор като оператори стана Кирил Несторов, а с техническите въпроси се занимаваше Бончо Василев. По това време ни бяха разрешили само да слушаме и да се ориентираме в последователността на операторската дейност, да свикваме с инициалите, да изучим обхватите и други задачи от този род.

Признавам си, по това време се чуваха много и различни страни само с един виндом, което ни подтикваше да успеем колкото се може по-бързо да седнем и да работим като оператори.

За наша радост това стана за след два-три месеца и с идването на топлото време и отварянето на бандовете получихме разрешение за работа. И сега си спомням с усмивка голямата ни страст за колкото се може повече връзки с американци. Колкото и да е странно през това време работехме с всички континенти на АМ и CW. Другите видове работа все още ги нямаше.

Следващите години направихме отбор с Николай и участвахме в почти всички контести. Какви скици сме били да работим с ръчен ключ и да се опитваме да печелим републикански състезания. Това ни харесваше и започнахме да променяме предавателя на LZ2KBA. За около две години крайното стъпало вече беше с ГУ81 и сигналът ни се чуваше все по-добре. Смениха и приемника с по-хубав. Може би поради по-голямото ми желание за конструкторска дейност през това време се занимавах с усилвателя на мощност и различни други конструкции и повреди.

През тези години се запознахме с редица други членове на Търновски радиоклуб, като Христо Ценов – който в началото нямаше повиквателен знак, но след като си завърши трансивъра получи LZ2AA, Миро Бозгунов – LZ2BK, Здравко Габровски – LZ2ZJ, Лазаров, Любо – LZ2FW и няколко други момчета и жени – които нямаха инициали, но доста активно работеха в състезанията за жени на клубната станция.

Освен да правим връзки и участие в състезания, което отнемаше нашето основно време, ние помагахме в изграждането на предавателите за градските радиоклубове в окръга (по това време и Габрово беше към Търновски окръг). Няма да забравя как се бяхме включили в някакво международно състезание, което продължаваше и през нощта. Някъде около полунощ чухме как в прозореца се удари камък. Беше вуйчо ми, който беше дошъл с една цепеница да ме прибере вкъщи.

Когато се научихме да работим добре, бате Киро (ние така му викахме) ни викаше рано сутрин да ходим за риба и след като се върнехме в клуба правехме по една страница от дневника с американци и други DX. Защо е било така оцених по-късно, когато започнах да разбирам 11 годишната активност на слънцето. През 1958 г беше максимум на слънчевата активност и с една 50 ватова станция се чувахме по всички краища на света.
През следващите години се запознах с Иван Попов – LZ2SA, Любо Григоров – LZ2FW, Димитър Райков – LZ2LY, Първан – LZ2SW и Велико – LZ2WS Великови, Кирил Дръндаров – LZ2ZK, Ангел Личев – LZ2UG, Димитър Комитов – LZ2XW и други, но да ме извинят, не си ги спомням добре.

По този начин премина живота ми в Окръжния радиоклуб, чак до 1960 г. През 1961 г понамалих активността си, защото се готвех за кандидатстване във висше учебно заведение. Много ми се искаше да кандидатствам в Машинно-електротехническия университет (сега ТУ-София), но баща ни беше починал, а след мен имаше още две добре учещи се сестри и за да останат за тях повече средства се записах във военно-въздушното училище за летец. През следващите години до 1966 г, когато завърших, бях намалил активността си като радиолюбител. Въпреки това през една от следващите години участвах с Николай – LZ2JF в републиканския шампионат и го спечелихме. Вече бяхме направили доста участия в шампионатите с добри резултати и ни направиха майстори на спорта. До завършването ми не бях активен радиолюбител.

Веднага след като завърших побързах да си открия собствена радиостанция, за което ми помогна Здравко Габровски, като ми даде назаем предавателя си. Първоначално бях писал като желан инициал LZ2WZ (после LZ2VZ и др., нещо от Vesselin Zaiakov), но получих LZ2WC. При първото ми посещение в ЦРК питах бай Станчо защо не ми е дал нито един от желаните, той отговори, че не ги е гледал. Като видял, че WZ е запазен сложил пръста върху WA, започнал да го мести по следващите инициали и ми дал първия свободен. В първия момент ми стана криво, но започнах да работя от Плевен до есента на 1966 г, когато ме изпратиха да летя от Толбухин (сега Добрич).

Престоя ми в Толбухин беше една година през която ми се случиха доста интересни неща. По това време Димитър Галмадиев беше началник на радиоклуба и ме викаше за участие в късовълнови състезания. На републиканското КВ състезание през 1967 г., което беше през пролетта решихме да участваме с два ключа, два приемника и един предавател. За наша голяма изненада спечелихме 3-то място с една крайна лампа Г807. Като си помисля какви мощности се използват сега…

Като се затопли, Димитър – LZ2FA започна да ме уговаря да се включа в отбора по радиозасичане. Не бях сигурен дали ще ме пуснат началниците, но може би и с помощта на ДОСО по това време, те се съгласиха да участвам. Направихме един тренировъчен лагер няколко човека и тръгнахме за републиканско първенство. Много се изненадах, когато Галмадиев реши в отбора на Толбухин да бягаме двамата с него. Може би на другите им стана криво, но ние не се посрамихме. Гaлмадиев беше първи, аз трети и спечелихме отборно първото място. След което ме извикаха в националния отбор по радиозасичане, и след като участвах в Чехословакия, разбрах, че този спорт не е за мен. Може би поради изключително добрата храна за летци и че вече бях сключил граждански брак бях започнал да увеличавам теглото си и ми ставаше все по-трудно да бягам. Така приключи моята кариера на състезател по радиозасичане.

През есента на 1967 г. ме преместиха във Военно въздушното училище, като преподавател. За около една година намалих до минимум активността си за да се подготвя с лекциите си и да стана добър преподавател. Особено активен станах след като през 1968 г. успях да завърша първия си трансивър, собствена разработка. По това време започваше максимална слънчева активност, трансивъра работеше на всички бандове и ми доставяше голямо удоволствие да работя на 10 метра. Трансивъра беше с две PL500 и ме чуваха добре. Като преподавател се прибирах от работа към три часа и през лятото направих изключителен голям брой DX на 10 м. Спомням си даже инициалът ми се беше появил като интересен и редовен DX в QST. През следващите години успях да направя усилвател с три ГУ50.

През учебната 1968/1969 г. ме изпратиха на 10-месечен курс за преподготовка в София. Не мога да кажа защо, но започнах да посещавам LZ1KVV, където началник беше Иванчев. Не се познавахме, но вероятно ме беше проучил и започна да ме моли да направя SSB предавател, все още не трансивър. По това време Коцето Чобанов – LZ1WD вече беше пуснал такъв SSB предавател.

Съгласих се и заедно с Петър Генов започнахме да съставяме схемите от опита който имахме. По късно към нас се присъедини и Димитър Звездев – LZ1CZ, който учеше и беше започнал да работи в клуба. И така лека полека успяхме да пуснем SSB предавател.

Трябваше да направим и стъпало с ГУ50, но аз не успях да участвам до завършването му защото курса свърши и трябваше да се прибера в Плевен. Стъпалото го завърши Димитър Звездев.

През време на престоя ми в София участвах редовно в контестите в екипа на LZ1KVV. По това време станахме добри приятели с Янко Богданов – LZ1VL, Спас Спасов – LZ1HW, Николай Радославов, батко Ванчо, Перо, Маргарита Петкова – LZ1YL, Хари – LZ1GU, Чавдар Левков – LZ1AQ, Веселин Илиев и още много, които едва ли ще ми се разсърдят ако не ги спомена.

До 1972 г. не мога да кажа, че ми се е случило нещо друго освен лекции, летене и радиовръзки. През 1971 г. се подготвих за аспирантура и спечелих конкурса. Когато започнах да се занимавам с научното си израстване през 1972 г. закрих временно LZ2WC, а техниката си дадох на Николай LZ2JF, през което време мисля, че той направи много и интересни връзки. След като завърших аспирантурата в края на 1975 г. се бях подготвил с пълен набор части, елементи и шасита за хибридния UW3DI.

Освен това започнах да купувам тръби за висок скок и не след дълъг период от време имах нов трансивър, стъпало три ГУ50 и триелементен монобандер на 20 м, W3DZZ, диполи за 80 м и 40 м. Започнах да работя с нов инициал – LZ2CQ.

Защо започнах да работя с нов инициал. Докато работех с LZ2WC бях разказвал в ЦРК как някой хамове хихикат, като ми предават инициала. През следващите години Сотир Коларов – LZ1SS винаги като ме видеше се сещаше за това и макар с добро чувство го припомняше. През 1976 г. бях в ЦРК с намерение да активирам закрития си инициал. Приказвахме си с Климент Кожухаров – LZ1CQ и в това време край нас мина Сотир, като се усмихна и намекна за инициала ми. Климент се ядоса, взе ми документите и смени стария ми инициал с LZ2CQ, като ми каза, че за него ще е удоволствие да сме адаши. Преди това вече бяха започнали да дават инициали с еднакви суфикси и различи цифри. Така приключи тази история.

През 1976г започнах да работя доста активно. Имах антени за 80 м и 40 м и участвах редовно в различни български състезания.

На 20 м имах възможността да работя със сравнително добра антена и да направя много DX връзки. За няколко години имах повече от 270 страни на 20 м, като работех привечер и в събота рано сутрин.

През следващите години Николай – LZ2JF довършваше своя UW3DI трансивър и ме помоли за помощ. Пристигна у нас и започнахме заедно да завършваме трансивъра. Остана много изненадан, когато включи моя трансивъра и с първото завъртане на ръчката за честотата, чу някаква станция от Пасифик, каквато въобще не беше чувал. Вечер обсъждахме какво ще прави през следващия ден, докато аз бях на работа. Също като мен и той работеше диекси сутрин и надвечер, след като свършеше работата. Доколкото си спомням работата с DX-s на моята станцията му пречеше да свърши всичко по изграждане на собствената си станцията, но пък беше доволен от новите страни, които направи.

Въпреки желанието ми все още не ми оставаше време да се заема с УКВ-то. Така и няма да работя на УКВ от Плевен, поради голямата ми заетост в работата. През 1982 г. бях станал доцент и заместник ръководител на катедрата, в която работех.

През 1984 г. станах ръководител на катедрата. До 1987 г. не се случи нещо интересно в моя радиолюбителски живот.

През есента 1987 г. се преместих в София, където след 1989 г., след като си купих жилище започнах активно да се занимавам с радиолюбителство. Особено след като големият ми син ми донесе фабричен трансивър от Германия.

Най-голямата ми активност, като радиолюбител започна след 1998 г. Вече имах на разположение доста измервателна апаратура, механична работилница и желание за работа. Заедно с колегите ми LZ2HM и LZ1VDR започнахме изграждането на мощни усилватели за 50MHz и 144MHz . За 432MHz и 1296MHz купихме готови усилватели. Отначало пробвахме да направим антени за тези обхвати, но решихме, че освен за 50MHz за другите обхвати трябва доста време и купихме готови.

Първите ни участия започнахме от Витоша, след това ходехме и по върховете на Стара планина. Направихме доста връзки със съседните страни, като започнахме да увеличаваме най-далечните си връзки. Особено голямо удоволствие ни доставяше, ако по време на някой състезание се появяваше спорадик.

До 2006 г. нямахме постоянно собствено място за КВ и ходехме да работим от LZ9W, която с всяка изминала година се превръщаше във все по-добре оборудвана и мощна.

През 2006 г. Андрей – LZ2HM се беше свързал с 5B4AIF – Норман, който беше активен укавист и правеше първи стъпки в КВ.

Когато пристигнахме в Кипър, на къси вълни имаше една трибандова италианска антена Eco и един вертикал на 80 м.

Норман беше взел контест инициал C4I. Въпреки всичко започнахме контеста и направихме около 3 милион точки, при положение, че руската група на острова правеше по 25 до 30 милиона в зависимост от състезанието.

Поговорихме си и през следващите години докарахме 8 и 12 елементни логопериодични антени от АКОМ, антена шорти-форти за 40м, която преработихме на Moxon и започна да работи по-добре. На 80 м имахме делталуп, а на 160 м инвертед ви.

Започнахме да достигаме малко под 10 милиона точки. Все още бяхме недоволни.

Двамата с Норман и аз купихме по един имот един до друг и започнахме да изграждаме новата радиостанция C4I, която впоследствие стана доста известна. Състезание след състезание една група правеше връзки, а друга група изграждаше нова антена. През 2010 всичко беше готово и започнахме не само да правим по 25 до 28 милиона точки но и спечелихме две от големите международни състезания. Точно когато мислехме, че сме на върха срещу нас заведоха иск и съдията реши, че трябва да смъкнем всичките антени. В края на 2010 г. ги смъкнахме и C4I замлъкна.

Сега се забавлявам само с УКВ.

Това е моята радиолюбителска дейност. Все още си мечтая да построя в България радиостанция като в Кипър, но на 70 г. не е лесно.

Веселин Заяков, LZ3CQ (ex LZ2WC, LZ2CQ), 5B4AIV, LZ3A
2012 година

Материалът Хобито, което обикнах за цял живот е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.