Защо ни викат „HAM“? От легендите за Харвард до първият български HAM

Чудили ли сте се някога защо радиолюбителите се наричат „HAM“ (което на английски означава „шунка“)? Звучи малко смешно, нали? В края на краищата, какво общо има пушеният бут с антените и трансивърите?

В това приключение ще разберем как една обида се превърна в почетна титла и как българите „пробиха“ ефира много преди интернет да бъде дори идея.

Легендите: Трима студенти и един Конгрес

Една от най-забавните (макар и малко разкрасени) истории ни отвежда в далечната 1908 г. в Харвардския университет. Казват, че трима студенти – Хайман (Hyman), Алми (Almy) и Мъри (Murray) – основали една от първите любителски станции. Те я нарекли просто HAM (от инициалите си).

Историята разказва, че когато през 1911 г. правителството на САЩ решило да сложи ръка на ефира, младият Хайман държал толкова пламенна реч пред Конгреса, че политиците се трогнали и оставили честоти за аматьорите. Оттогава целият свят започнал да нарича операторите „HAM-ове“. Хубава история, нали? Почти като за Холивуд!

Истината: Ръце като шунки и „зацапан“ ефир

Ако попитате сериозните историци обаче, версията е малко по-прозаична и… хаплива. В началото на XX век професионалните телеграфисти били истински „аристократи“ на ефира. Те наричали всеки начинаещ оператор, който предава Морзовата азбука тромаво и с грешки, „ham-fisted“ (с ръце като шунки – дебели и непохватни).

Когато радиолюбителите започнали да строят предаватели в мазетата си и да „пречат“ на сериозните военни станции, професионалистите гневно викали: „Тия шунки (hams) пак ни задръстиха сигналите!“. Вместо да се разсърдят, радиолюбителите си казали: „Ей, това звучи готино!“ и гордо приели името.

Българската следа: Истинските пионери на LZ

Докато по света са се наричали „шунки“, у нас историята се пише с много ентусиазъм и малко подръчни материали. Ето как се случи всичко:

• Началото (1926 г.): Всичко започва в Софийското градско казино, където 38 смелчаци основават първия „Български радиоклуб“. Целта им? Да обединят всички, които се интересуват от „невидимите вълни“.
• Първият повик (1938 г.): Легендарният Иван Джаков конструира предавател в София и на 24 април 1938 г. изпраща първото радиолюбителско повикване от България: „CQ de LZ1ID“. Джаков става толкова популярен в чужбина, че е бил „желана плячка“ за всеки световен радиолюбител! През 1945 г. Иван Джаков подновява радиолюбителската си дейност от София с инициал LZ1XX, а по-късно LZ1RF.
• Първата клубна станция (1949 г.): На самия връх на Коледа (25 декември) през 1949 г. започва работа LZ1AA с оператор Огнян Кукуров.
• LZ1KAB и ерата на ДОСО (1952 г.): На пл. „Славейков“ е открит Централният радиоклуб. Първата официална връзка е на 7 MHz, отново от Огнян Кукуров. Оттук нататък българските радиолюбители стават едни от най-добрите в света в „лова на лисици“ и високоскоростната телеграфия.

Защо сме HAM-ове днес?

Независимо дали името идва от „непохватни ръце“ или от трима студенти, днес да си HAM означава, че си част от глобална мрежа. Ние сме хората, които поддържат връзка, когато всичко друго спре. Ние сме тези, които организирахме първите радио връзки между компютри, когато Интернет още не беше навлязъл в ежедневието ни, включително до военния контингент в Камбоджа (Антон Иванов – LZ3AI тук и Васил Василев – LZ3WW там). Ние сме експериментаторите, които отразяват сигнали от Луната и си говорят с Антарктида (с инициал LZ0A, благодарение на Мико Миков – LZ1RR и Йордан Янков – LZ1UU).

Така че, ако чуете „HAM“, не мислете за сандвич. Мислете за 100 години иновации и приятелство в ефира!

73 и дочуване в ефира!

Tony, LZ3AI

Библиография и източници

1. Данев, П. (LZ1US), Радиолюбителството в България. История, факти, спомени, София, 1998.
2. Бояджиев, С., Македония в моя живот. Спомени, София, 2013.
3. Уикипедия, История на радиолюбителството в България (свободна енциклопедия).
4. Списание „Радио“ (архиви), орган на ДОСО/НССТ.
5. ARRL (American Radio Relay League), Etymology of the term ‘HAM’.

Материалът Защо ни викат „HAM“? От легендите за Харвард до първият български HAM е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора ,поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/, Боян Аджаров (sk) – активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник “Орфей”, един морзов манипулатор и едно зумерче и “колелото се завърта”. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов /LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия “Орфей”, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския “Сигнал”.

Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна антена кубичен квадрат за 14/21 MHz с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане “лов на лисици”. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Инициали в Поликраище:
LZ2KPK, LZ2KAB – Прекратяват съществуването си 2000 г. – официално.
LZ2AS (sk), LZ4WJ
LZ2UC, LZ2CU, LZ4UC,
LZ2PS, LZ4UU, LZ2YVV, LZ2CWW
LZ2UR, LZ2OR, LZ2HW, LZ2HU
LZ2DD, LZ2IAA, LZ4ZZ, LZ4AR
LZ2DB (sk), LZ2TB, LZ4BW, LZ4BD, LZ2UAA
LZ2CRA

Материалът LZ2KPK – Самодеен радиоклуб село Поликраище е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Няма запазени сведения за времето на създаването на клуба (1956 ? ) и неговите членове. Единствено, че един от предавателите е построен от Герги Захариев Караилиев LZ2GZ (sk). За приемник е използван един малък  RX Cushcraft. Радиостанцията се е намирала в една голяма сграда, на гарата. Спомени от Михаил Борисов Трифонов LZ1MBT /ex LZ2MB/  , който през лятото на 1967 е на стаж при монтажа на съоръженията на АТЦ на новата ПТТ станция в града, и прави почти ежедневно радиовръзки на CW от LZ2KKP.

Георги Захариев  LZ2GZ(sk)  е талантлив самоук радиотехник. Първи пуска в действие SSTV.

Материалът LZ2KKP – самодеен градски радиоклуб Полски Тръмбеш е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

За първоначалното организиране на самодеен клуб в гр. Свищов, няма никакви сведения или спомени на някого. Това вероятно е станало преди 1960г., като за начало е използван предавател изработен в Търновския радиоклуб + концертен приемник, които през 1968 са преместени в училището на с. Алеково за да се възроди дейността на LZ2KAL. Малко преди това за LZ2KSQ е бил построен предавател на 3 етажа с ГУ50 и е получен свързочен приемник. С учебната дейност – обучение на ученици от началните класове се е занимавал Тодор Колев (sk) – по професия учител. С работата на радиостанцията се е занимавал Тодор Колчев LZ2TK (sk) – професионален радист в БРП , който е използвал полуавтоматичен механичен ключ „виброплекс“.

В началото на 1970 година радиоклубът на обществени начала в гр. Свищов е обособен като щатен. Годината е използвана за набиране на кадри – хора занимаващи се и желаещи да се занимават с радиолюбителска дейност, оборудване на на зала и кабинет за конструкторска дейност, радиостанция и материали. Есента на 1970 г. е открита и първата учебна година. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране и подготовка на наборници-свързочници. Впоследствие, с годините обемът на обучаемите се увеличава многократно. Радиостанцията с повиквателен знак LZ2KSQ провежда първите връзки от откриването на клуба. През 1970-72 г. са построени два радиопредавателя – 50 и 250w и един приемо-предавател за SSB. Същият участва в преглед за ТНТМ и завоюва 2 място. През 1974 г. е построен и свързочен център, от където се провеждат КВ и УКВ състезания. През същата година са проведени и първите УКВ връзки чрез отражение от метеорни следи и чрез радиолюбителски спътници. През 1975 г. са открити самодейните клубове в с. Царевец LZ2KCT и в с. Горна Студена. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране, работи се по обучение на оператори на радиостанция. Ръководители са съответно Димитър Блажев и Илия Желев.

СПОРТНОСЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В първите години от създаване на клуба са формирани отбори по скоростна радиотелеграфия, радиомногобой, радиозасичане. Ежегодно се участва в окръжни и републикански състезания. Студентският отбор по скоростна радиотелеграфия и радиомногобой е двукратен републикански шампион. Пионерските отбори по радиотелеграфия са многократни окръжни първенци. Ръководител Тодор Колев (sk).

КОНСТРУКТОРСКА ДЕЙНОСТ

В периода на своето съществуване като щатен клуб, тази дейност се развива със сериозни темпове.

• 1970 – КВ предавател 50w – Никола Стоянов
• 1971 – КВ предавател 250w – Стефан Христов
• 1972 – КВ трансийвър SSB – Стефан Христов
• 1973 – КВ трансийвър SSB – Божидар Атанасов
• 1974 – УКВ предавател+конвертор – Стефан Христов
• 1975 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов /LZ4PA/
• 1975 – КВ предавател – Димитър Блажев
• 1976 – УКВ антени 4х 10 елемента /на 45 м над земята/
• УКВ усилвател 250 вата
• КВ антена двоен квадрат + антени за ниските обхвати
• КВ предавател – Здравко Петков /LZ2BZ/
• КВ трансийвър SSB – Никола Стоянов
• УКВ конвертор 432 MHz
• 1978 – Любителска телевизия SSTV – Петър Ангелов /LZ4PA/
• 1 KW КВ усилвател – Красимир Лазаров /LZ4SU/
• Монтирана 5м диаметър параболична антена /432/ със следяща система
• 1979 – Укв радиостанция 144/432 MHz – Стефан Христов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
• 1982 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
• УКВ антена 16х32 елемента /432/ за ЕМЕ
• 1984 – 1 KW УКВ усилвател за 432 MHz за ЕМЕ QSO

За периода 1977 – 2000 г. са изработени различни измерителни и помощни апаратури, които са в помощ на цялостната дейност на клуба. След пускането на УКВ ретранслаторите са построени и преработени множество УКВ приемо-предаватели – Красимир Кунев, Петър Сашев, Кирил Стефанов, Атанас Славев.

КВ И УКВ ДЕЙНОСТ

Безспорно, в тази дейност клуба бележи най-големи успехи. Трябва да отдаде дължимото на Илия Кирилов /LZ1IKY/, Иван Павлов, на студентите Златко, Любчо, Стефан, на Петър Ангелов, Красимир Лазаров и много други.

• УКВ радиостанцията е лидер в участието си в Републикански състезания. УКВ маратон – Димитър Блажев.
• Върхов успех е провеждането на първата връзка ЕМЕ на 432 MHz през 1984 година = LZ2KSQ-DL9KR. Впоследствие YU, F, G, SM, PA.
• Със званието “Майстор на спорта” са удостоени 7 активиста на клуба.
• Открити и работили 2 клубни радиостанции и 9 лични.
• От участие в Републикански и Международни състезания, прегледи на ТНТМ, Национални радиоконструкторски изложби Общинския радиоклуб гр. Свищов е завоювал 134 златни, сребърни и бронзови медали. 22 дипломи и международни плакети.

Стефан Христов е началник радиоклуб Свищов по това време.

Лични радиостанции в Свищов :

LZ2AKW Красимир Василев Киселов

LZ2DS Атанас Иванов Славев

LZ2SSB Петър Сашев Петров

LZ2TK (sk) Тодор Колев

LZ2BZ Здравко Тодоров Петков

LZ4PA Петър Николов Ангелов

LZ4SU Красимир Лазаров Лазаров (sk)

LZ2AGA Андрей Георгиев Андреев

Материалът LZ2KSQ – самодеен клуб в град Свищов е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

През същата 1965 г. участвах заедно с още двама радиолюбители Ник Писаров (LZ2JF) и Ангел Личев (LZ2UG) в републикански шампионат за установяване на радиовръзки по радиотелеграфия. На този шампионат ние завоювахме първо място в България с LZ2KBA и според регламента на състезанието тогава ние получихме тримата звание “МАЙСТОР НА РАДИОЛЮБИТЕЛСКИЯ СПОРТ“.

След завършване на гимназиалното ми образование през 1962 г. както всеки тогава и аз трябваше да отида в казармата. Бях разпределен за гр. Кърджали в един свързочен взвод. Още от самото начало командира на взвода след като ме провери като радиотелеграфист ми възложи задача аз да обучавам младите и старите войници по радио-телеграфия, освен това аз трябваше да започна да работя на радиостанцията и да поддържам радиовръзка със дивизията в Хасково. След като се върнах от казармата през 1964 г. започнах да работя в радиозавода във В. Търново и за мен беше напълно ясно че радиотехниката ще бъде моята професия в живота. Една година по късно се записах да уча радиотехника в Техникума В. Ломоносов в Г. Оряховица. След завършване на радиотехническото ми образование през 1968 година ми беше поверено обучаването на бъдещите работници за радиозавода във В. Търново в радиоклуба. Междувременно получих разрешително за строеж на радиостанция и през 1971 година аз започнах да си строя кв. трансивър през свободното ми време в радиоклуба което продължи до 1972 година. На това място трябва да кажа че ми беше оказана малка материална помощ от радиоклуба за строежа на моят трансивър. По същото време аз сключих брак с германска гражданка и трябваше да замина окончателно да живея в Германия (по това време беше ГДР). През лятото на 1972 година моят трансивър беше изложен на ТНТМ в гр. Пловдив където беше награден и аз получих тогава като награда един съветски часовник и диплома. Това беше третият изработен трансивър в България. Първият трансивър в България беше изработен тогава от Кирил Дръндаров (LZ2ZK) също от радиоклуба във В. Търново. Вторият трансивър беше изработен по същото време в Казанлък от Николай С. Пастърмов (LZ1YI) и беше представен също на ТНТМ.

През 1972 г. построихме една малка къща на местността „Картала“ „за изнасяне“ на радиостанцията по време на състезания. По късно аз заминах в началото на декември заедно с моят трансивър за ГДР и след големи затруднения и задържане на границата за Румъния, поради което пристигнах с един ден закъснение в Лайпциг за разочарование и тревоги от страна на моята съпруга в Германия. По късно получих в ГДР , тогава моят първи германски инициал DM9BJM, a след официалната промяна на всички инициали получих вторият инициал Y29JM с който работих до 1988 г. от Лайпциг. През 1973 година представих моят трансивър на радиолюбителската среща на всички радиолюбители от ГДР в Лайпциг и тогава моят трансивър беше награден за втори път с диплома и отпечатан в немското списание Funkamateur 1974 г.

В Германия този трансивър беше класиран на четвърто място от всички германски експонати, за мен това беше една голяма награда. Разбира се получих и германска диплома (ГДР) с която за съжаление вече не разполагам. През лятото на 1988 г. аз се преместих с цялото си семейство в Западна Германия – Бавария, а моят трансивър трябваше да остане в Лайпциг. Едно изнасяне от ГДР беше абсолютно невъзможно. И така аз се разделих с моят трансивър, който строих почти една година във В. Търново. След като се устроихме в Нюрнберг по късно, получих нов инициал DJ0GB с който работя и до сега. Всичко това беше тогава много трудно според политическите условия по това време. В ГДР работих като електроинженер в „Karl Marx –Universität“ в Лайпциг a по късно като екскурзовод-преводач на руски език със съветски групи които идваха в ГДР на екскурзии. Тази работа беше много интересна и аз работих точно 10 години до като дойде „перестройката“, а след това започнах да работя в компютърният бранш като техник по поддръжка на изчислителна станция в една фирма в Лайпциг до 1988 г.

My Facebook-site is https://www.facebook.com/NikoAwramow

Материалът НИКО АВРАМОВ – DJ0GB (ex. LZ2DJ) е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Организирането на радиоклуба към младежкия дом в с. Поликраище е дело на Румен Сърнов LZ2DD, който става и отговорник на радиостанцията, и на Стефан Гецов LZ2PS – води учебната дейност по подготовка на деца от началните класове на местното училище. Радиоклуба разполага с две помещения – едното е малка радиозала с 10 работни места, а в другото е монтирана радиостанцията. Материалната част е подарена от окръжния радиоклуб В. Търново. Първоначално предавателя е един стар фабричен чешки „KUF“ за работа на CW, а впоследствие закупуват трансийвър UW3DI-I и крайно стъпало на една ГУ74. От провежданите учебни занятия по изучаване на морзовата азбука са подготвени добри радисти. От тях в радиолюбителското хоби остават Илиян Кушев LZ4AR и Иван Ангелов LZ2IAA.

Материалът LZ2KAB – радиоклуб към младежки дом е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

LZ2KAL – самодеен   радиоклуб с. Алеково

Някой някога /преди 1960/ създава самодеен клуб в селото и пуска в експлоатация любителска радиостанция с инициал LZ2KAL. Това вероятно е станало с помощта на окръжния радиоклуб във В. Търново. По спомени на Кирил Илиев LZ2JA, той през 1968/69 години е инструктор по радиоподготовка – спомага за преместването на стария предавател на LZ2KSQ и един концертен приемник в училището на с. Алеково с цел да се възроди дейността на LZ2KAL. Инициативата вероятно е пропаднала по неизвестни причини.

Материалът LZ2KAL – самодеен   радиоклуб с. Алеково е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 11 март т. г. във Велико Търново се състоя отчетно изборната конференция на радиоклубовете от окръга. Присъстваха представители на Окръжния и Градския комитет на Комсомола и много радиолюбители.

В доклада си секретарят на окръжния радиоклуб Иван Попов направи равносметка на дейността на клубовете през отчетния период, като подчерта повишената им активност по военно-патриотичното възпитание на младежта.

Сега в различните учебни звена на радиоклубовете се обучават 650 младежи и девойки, като над 200 от тях редовно участват в окръжните и град­ските състезание Подобрява се каче­ството на учебната работа, обогатява се материалната база, повишава се квалификацията на ръководителите на учебните групи, на треньорите н съдиите. През изминалата година осо­бено много се е увеличил броят на младежите-радиоконструктори, което се дължи не само на естествения им интерес към тази дисциплина, но и на добрата материална база на радиоклу­бовете.

За подобряване на учебно-възпитателната работа сред пионерите през изминалата година бе организиран пионерски лагер-школа по радиоподготовка, в който участваха 53 пионери от различни селища на окръга. По време на лагера те водиха занятия по радиотелеграфия, радиоконструкторство, радиозасичане и радиовръзки. Първият в страната пионерски лагер от подобен род недвусмислено показа, че пътят за обучение и пропагандиране на учебните форми е резултатен и пра­вилен.

През отчетния период постигна най-високи успехи н състезателната дейност на операторският колектив на окръжния радиоклуб, който се класира на I място в републиканския УКВ шампио­нат, а м. с. Иван Попов, м. с. Николай Писаров и к. м. с. Димитър Райков бяха включени в листата на най-добрите спортисти на страната за 1970 го­дина.

Великотърновските конструктори се представиха отлично на III и IV прег­лед на ТНТМ в Пловдив. За своите приемо-предаватели Иван Попов и Кирил Дръндаров получиха златни знач­ки и диплом, а конструкторският ко­лектив бе класиран на I място за раз­работената от него SSB радиостанция. Дейността на конструкторската секция не спира дотук. В резултат на системна и упорита дейност бе разработен и конструиран предавател за радиозасичане на 3,5 MHz с автоматично управление; в процес на разработка са приемник и предавател на 144 MHz за масово повторение от радиоклубовете от окръга и др.

Наред с тези положителни резулта­ти конференцията констатира редица слабости и все още нерешени проблеми в дейността на радиоклубовете. Идейно-възпитателната работа все още е бедна на форми и съдържание; отделни прояви и мероприятия не отговарят на изискванията, поставени от XI конгрес на ДКМС по военно-патриотичното възпитание на младежта; радиодисциплините все още не се пропагандират достатъчно и невинаги достигат до комсомолските организа­ции и дружества в училищата и пред­приятията, поради което е недостатъч­на и организационната помощ, която комитетите на Комсомола оказват за подготовката на учебната година в радиоклубовете; съществува голямо текучество в учебните групи, което спъва и принизява качеството на учеб­ната работа; в спортно-състезателната дейност все още са рядкост високите спортни постижения, което говори за незадоволителна треньорска работа.

Заслужават внимание и любителски­те радиостанции в окръга. За по-голямата част от младежите те са оная притегателна сила, която ги води в радиоклуба, свързва ги с неговия живот и задачи. За съжаление някои комитети явно подцениха тази тяхна роля. През изминалата година радиостанциите в окръга не работеха активно, а някои от тях бяха почти в QRT. Това доведе до схематични и „сухи“ занимания по радиотелеграфия и намали интереса на младежите към тази иначе интересна дисциплина. И все пак това е само едната страна на въпроса. Не можем да отминем и факта, че много станции не разполагат с необходимото количество QLS картички, със съвременна апаратура и добри оператори.

Важен проблем в дейността на ра­диоклубовете е и радиомногобоят, който на практика обединява почти всички учебни дисциплини. Не бива да се забравя, че скоростното приемане и предаване, обменът на ра­диограми и движението по азимут ле­жат в основата на бъдещия военен радист. Ето защо е необходимо пълно­ценно да се използва материалната база на клубовете и да се търси съдействието на военните поделения по места.

Учебната работа на окръжния ра­диоклуб чувствително ще бъде подо­брена след построяването на новата сграда и спортния комплекс по радиодисциплините.

Конференцията прие решения по идейно-възпитателната работа, военно-патриотичното възпитание, учебната и спортно-състезателната дейност и за подобряване на пропагандата и агитацията. Участниците в конференцията избраха с пълно болшинство нов клубен съвет и делегати за републиканската конференция в София.

Йордан М. Гайдаров

Материалът Радиоклубовете – място за патриотично възпитание на младежта е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора, поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.

В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/,

Боян Аджаров/SK/-активист на радиоклуба в Г. Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник „Орфей“, един морзов манипулатор и едно зумерче и „колелото се завърта“. Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов/LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.

Приемникът е същия „Орфей“, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с българския „Сигнал“. Вследствие на положителното въздействие сред младежите, самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.

Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна квадратна антена с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта, подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.

Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане „лов на лисици“. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.

Стига се само до участие в окръжни състезания. Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.

Радиолюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.

По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.

Милкo Пендов /LZ2UC/

Материалът Радиолюбителското село е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Който и когато  да почне да разказва за радиоклуба в Габрово , трябва да започне с  името на създателя му –  Инж. БОРИС КОНЯРОВ.

Спомени  на Любен Пенков (по-късно LZ2LF) от Балчик, един от ветераните на нашето радиолюбителско движение.

Той разказва: „ Роден съм на 5 август 1916 г. с радиолюбителство се занимавам от юношеските си години още като ученик в българската гимназия в Добрич. Все още пазя слушалките си „ Стандарт „ които закупих през 1935 г. за 250 леи. Тогава Южна Добруджа беше румънска. Четях румънски списания и виждах колко далече са отишли в тази област румънските радиолюбители. Те бяха създали своя организация, правеха радиовръзки с радиолюбители от целия свят. През есента на 1935 г. заедно с приятеля си Борис Коняров, той ми беше и ученик, решихме, че трябва да опитаме и ние. Конструирахме първия любителски предавател в Южна Добруджа – един еднолампов генератор „Хартли”, но при първите проби не се получи нищо, защото прекъсвахме не анодната верига а общия минус”.

=======================================================

Бончо Василев (по-късно LZ2AS) от Поликраище си спомня: „Моята радиолюбителска дейност започна от 1948 – 1949 г. Бях ученик в електротехникума в Габрово под ръководството на инж. Коняров, когото радиолюбителите в Габрово тачат като основател на радиолюбителското движение в този град. Една вечер той включи един обикновен приемник някъде на  къси вълни. Чуха се морзови сигнали, той записа нещо и каза: „pумънец работи с французин”. Това дълбоко ме впечатли и започнах да се интересувам. Научих морзовата азбука.

Кой е инж БОРИС КОНЯРОВ:

1927 година: На площада в гр. Добрич се тълпи народ. Погледите са отправени към един покрив където „жреците“ на едно ново фокусничество изопват жици. Чуват се откъслечни, странни думи: Радио!…Будапеща…Рим…Токио…Всички се блъскат.. В тълпата не без труд си пробива път едно сухо, слабовато момче, с прилежно сложена ученическа фуражка. Това е първата среща на Борис Коняров с чудния свят на радиовълните. Младия Коняров е много ученолюбив – чете буквално денонощно и достига по лекарски съвет да му бъде ограничено времето за четене. Няколко години след сеанса с радиото Борис се среща с книгата „Чудото на радиовълните“ от Е. Айзберг.

И тази среща е съдбовна. В книгата има приложена схема на черната кутия /приемник TELEFUNKEN/ , която някога показва майстора на сеанси. Книгата е на френски – за Борис достъпна и увлекателна: „Светът на радиовълните е достъпен за всички“. Борис с младежки ентусиазъм се втурва в този нов свят, всичко вече му е понятно и пътят до първия му приемник не е дълъг : тук кондензаторче, там бобинка… Няма кристалче, но… той ще настърже малко олово, ще сложи сяра на прах, ще запали спиртната лампа и – кристалчето е готово! Слушалката е скъпичка, ала добрата баба ще жертва още някой лев за амбициозния внук.

Приемникът е готов и той слуша предавания всеки ден. Книгите и опитът ми се увеличават всекидневно.

След години заедно с Йордан Боянов се опитват намерят място на радиолюбителското поприще. Но тогава това е невъзможно защото „Радиопредаванията“  са държавен монопол.

След края на WW-II , Коняров вече е инженер и е на работа в Габрово. Там още през 1946/47 година създава един от първите кръжоци по радиолюбителство към НССТ ,после и в Механо-електротехническото училище. Броят на радиолюбителите бързо расте. Между първите са Ботю Ботев /после ст. научен сътрудник при БАН/, Иван Мечев , Христо Хинов, Шкодрeв  – конструктори при ДИП „Електроника“ Габрово, Стефан Дунев-републикански първенец по „лов на лисици“ и много други.

1949-1950 година е изграден първия радиоклуб. Той носи името на А. С. Попов и е  гордост за габровци. През това време в страната, към НССТ има само секции и кръжоци от тоя род.

Воля, ентусиазъм, патриотични дела – това е в основата на дейността на клуба ръководен от Коняров.  Уреждат се изложби на творчеството на радиолюбителите, часове посветени на радиолюбителството по местната радиоуредба. В Габрово се започва трескава радиофикация, разширяване и подобряване на съществуващата радиоуредба по проект на инж. Коняров. Изпълнители са ентусиасти от радиоклуба – облечени в бригадирски дрехи, ръководени от Коняров , изправят стълбове, опъват жици, монтират радиоточки.

Инж. Борис Коняров освен дейността си в Габрово, е член на съвета на Търновския окръжен радиоклуб и член на Републиканската секция по радиолюбителство при ЦК на ДОСО.    В последствие е член на съвета на окръжния радиоклуб в Русе. В Русе най-напред е началник на ОСС, а после е директор на завода за печатни платки.

Времето на този човек , посветил се, извън отговорните си служебни задължения, на широка обществена дейност е твърде скъпо .  Колко време той посвещава на своите слушатели чрез изнасяне на лекции и беседи, на рационализаторите/ като и самият той е такъв/, на млади радиолюбители…

Поклон пред паметта на този титан-създател на радиолюбителското движение в нашия край.

За Габровския радиоклуб:

Според Румен Стефанов LZ2RS:

Радиоклуба е основан около 1946-48 г.

1. 1-ви н-к неизвестен /или Коняров…/.
2.Трифон Колев- до 1962
3.Атанас Гатев – до 1968
4.Иван Софрониев до около 1970
5.Кольо Колев
6 Иван Иванов

Материалът LZ2KAD – градски радиоклуб – Габрово е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.