История
Някога, преди много години, през III век от нашата ера, в Китай, чиновниците в двора били задължени да приготвят специални хартиени картончета (нали те, китайците, са си измислили хартията – що да не го направят). На тези картончета калиграфи изписвали имената и длъжностите на служителите. Така възникнали визитките.
На китайските селяни обаче им било изрично забранено да имат визитки. Интересно защо им било забранено, след като на тях и без това не са им трябвали. Сигурно така е възникнала бюрокрацията.
Европа се усетила доста по-късно. Естествено, французите се пъчат, че са първи – през XVII век. Всъщност първите доказателства са германски визитки от 1786 г.
Не открих сведения кога са се появили визитките в България, но предполагам почти веднага, след Освобождението й от турско робство.
През XIX век вече получават широко разпространение. По това време се оформят и протоколните правила – как се изготвят, как се разменят, кое какво символизира. Аристократска му работа!
Ама не винаги толкова изискана и аристократска. Още тогава хората са си мерили… имотите. Ей на, откривам визитки, на които пише колко са земите на собственика, колко коне или крави има. Малко тъпичко, ама… такива били някога нравите. То и днес в някои страни нравите се мерят с кравите – ако имаш десет и повече крави, слагаш си шапката на закачалката. Ако нямаш – долу, при обувките… странно, но е факт – видял съм го с очите си и ми обясниха защо е така.
Първоначално етикетът при създаване и размяна на визитки бил изключително сложен и с много символика. С времето надделява прагматизмът и намалява символиката, но е красиво в междуличностните взаимоотношения все пак да се спазва поне частично, колкото и архаично да звучи в наши дни. Вече никой, дори и историците не знаят какво означава, когато се сгъне горен или долен ляв ъгъл на картичката, но все пак е израз на двустранно уважение и почит един такъв проведен „разговор” с визитки при честване на важна годишнина или друг повод.
Възникването на визитките си остава все пак с чисто практичен замисъл. Какво става в „безвизитното” общуване? Подаваш ръка, казваш си името, чуваш другото и миг след това вече си забравил първото име, а следващия миг и второто. Поне с мен е така, а ако имате смелост да си признаете, и с вас. Размяната на визитки предотвратява тази конфузна ситуация.
Развитието и до днес продължава в две основни направления. Условно могат да се нарекат за „имидж” и за „функционалност”. Визитките за имидж обикновено са изготвени по скъпи и нетрадиционни технологии, с екзотични материали или самата им изработка е твърде сложна и необичайна. Визитките за функционалност са семпли, с изчистен стил, предоставят бързо най-важната и необходима информация за собственика. Аз лично предпочитам вторите. Има и друга крайност – когато са изписани 4-5 имейла и десетина мобилни телефона – това също не е добре – но кой имейл бихте пусна писмото? Нито пък сте телефонист да набирате цял ден телефони, за да откриете един човек на някой от тях. Освен това нормален човек обикновено говори само по един телефон едновременно. Важно е да го вдига (защото имам познати с по няколко мобилни телефона, но не можеш да ги откриеш в повечето случаи на ни един от тях). В краен случай за нормално приемам един служебен и един личен мобилен телефон.
В наши дни у хората се оформя вече някаква нагласа по аналогия с облеклото: „по визитката посрещат”… т.е. още от първата среща с визитката на човек към него могат да изпитат добри чувства, но могат да изпитат и неприязън. Всяка една визитка по същество е една рекламна „миникампания” – собственикът й рекламира себе си или учреждението, в което работи.
