Галина Михайлова & Антон Иванов

Любимата жена

Тя
Тя

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

Тя
Тя

Коментирай

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.