In a walnut orchard 39 years ago: The beginning of the space age in the Bulgarian Academy of Sciences army

• Place: Walnut orchard near the village of Botevo, Tundzha municipality, Yambol region.
• Time: May 24, 1987, exactly 39 years ago.
• Acting person: me – a rookie officer… lieutenant engineer.

The sun is fighting the dense walnut forest. The birds are welcoming the approaching summer with their songs. The air is fresh. It is lunchtime, but I don’t feel any hunger.

I am sitting on the steps of the space station. The equipment is humming softly behind me. I feel a little sad… My classmates are meeting today at the „Mother Bulgaria“ monument in Veliko Tarnovo to celebrate the 5th anniversary of the graduation of the Second High School „Vasil Drumev“… Where will they continue tonight? We have always been very close and together everywhere, and today I am not there… Will they understand me? After all, it was not by chance that I did not go with them.

At that time, I could neither boast nor even explain why I was not at the meeting. As a colleague says, simply „if the service requires it and does not contradict the statutes…“.

Sad, but happy! Why? Because we had just established

THE FIRST official space connection in the history of the Bulgarian Army.

The exact term is „satellite“, but for some reason „space“ gained greater popularity among us.

Our correspondent was the station of the Navy (VMF), with Chief Lieutenant Commander Emil Popov and Deputy Midshipman Pavel Pavlov (LZ4PV).

My crew was also somewhat thoughtful. These guys were Senior Sergeant Vasil Yordanov Vassilev (LZ3WW – now a reserve sergeant), Senior Sergeant Valentin Stanchev Tsanov (also a reserve), Private Emil Spasov Stoyanov, Private Toni Denchev Iliev and Private Stefan Iliev Stefanov. In just a few months, this crew had become like a well-oiled machine – a real „platoon of excellent guys“. Truly excellent fighters and men with whom we became friends and we can rely on each other.

I was warned that the brigade commander was approaching, along with other of my superiors. I prepared to meet them.

The order that went down in history

They were coming to greet us. The brigade chief of staff read out an order:

„… at 11:50 on May 24, 1987, the crew of the R-440 space station consisting of… established for the FIRST TIME in the history of the Armed Forces…“

I admit, I didn’t listen to the text

I didn’t even hear what the awards were. For me, the important thing was that everything had gone exactly as it should have, that we had succeeded. I was proud of my crew. The credit was shared.

And it wasn’t just my crew’s. I felt immense gratitude to:

• The then Chief of Staff of the battalion – Captain Nikola Lazarov (LZ5NL – now a colonel from the reserve);
• The head of the radio department – ​​Colonel Yanko Nikov (now in a better world);
• His assistant for radio and space communications – Colonel Dimitar Asenov Dimitrov (from the reserve);
• The head of the administration at the time – General Kirov.

The credit was equally due to our correspondents from the Navy, as well as to the people thanks to whom the channels were encrypted and put into use – Senior Sergeant Valentin Alexandrov, Lieutenant Tihomir Todorov and the then head of the department in the CIS management at the General Staff (later Brigadier General) Boyko Simitchiev. The fact that our connection was the first does not in any way diminish the merit of all the other “cosmonauts” (as we were called then) from the Land Forces in Nova Zagora, Suhodol, Plovdiv and Sliven – this was an entire national system for space communication, ensuring communication in the country and with the Supreme Command of the Armed Forces of the Republic of Bulgaria.

I am afraid of missing someone, so I will not list them all, but each of them is in my heart.

These were not just officers and sergeants from the “analog era”. These were the few servicemen at that time who were implementing and using digital communications – people with an innate sense of new technologies.

How the “stiffened” system was broken through

With my current experience (already as a former colonel, although still a teenager at heart), I appreciate what it cost my superiors to ensure this success. The army was an extremely conservative structure at the time, and it was almost absurd to break through with something new. That was the case for many years of my service.
I will never forget the words of one of my superiors when I “made up my mind” to go to a course on space communications (after all, I was one of the first to experience such a technique in person, which I initially understood nothing about):

“Hey, lieutenant, where are you going? At least twenty people in the USSR have already taken such a course! Grab your books and study, the station has documentation…”

Fortunately, there were also superiors who knew that without training there is no implementation. They managed to organize a course here, in Bulgaria, on their own. And the documentation (Soviet production) was fortunately detailed enough.

Where did we start from

To understand what level I was starting from, I will tell you how I found out what position I was assigned to. We were about ten officers, just assigned to the unit. We gathered at the entrance to the Ministry of Defense on Aksakov Street. The personnel officer came and told us to move a little to the side so as not to disturb the people passing by. We went to the then well-known confectionery „Kristal“.

He began to announce who was assigned where. He reached me. He read that I would be the head of… „Kristal“. I looked at him, I looked at the sign on the confectionery, him again, the sign again… The man sensed that something was wrong in my gaze and quickly corrected himself: „Not this one… head of R-440 – Kristal“. Only then did I understand what it was about. I had at least heard about R-440 at the Military School. It turned out that „Kristal“ was simply the conventional name of the station. Today its technical data can now be freely found on the Internet.

Our course was in Plovdiv

We studied, so to speak, together with our teachers. The first unofficial space communications were also carried out near Plovdiv. We were allowed to use a satellite with the conditional number “43”, which we joked about as “Model 43”, because it descended very low to the horizon. But even then we managed to maintain the connection in a mode below the noise level.

Satellite communication has always been an expensive pleasure, but it has enormous advantages. With our space station and the equipment for stable encryption, with a well-trained crew, it was possible to organize a connection to the final correspondents in less than a minute. The quality was measured by the number of errors in six months of continuous operation! It was possible to organize communication below the noise level in the air – practically invisible to enemy intelligence. We also managed to make an encrypted telephone conversation through a communication channel of only 600 bps with guaranteed stability. Anyone who has studied more theory will tell you that this is theoretically impossible. Yes, but we did it practically. An electronic computer constantly monitored the location of the satellites in an elliptical orbit and automatically moved the antenna towards them. Even today, not every modern station has such extras.

Innovations on the verge of the impossible: From space to Cambodia

It was difficult to implement innovations then. And now it seems that it is not much easier. I will never forget the words of another great military leader of ours. I demonstrated to him at the Radio Reception Center of the Ministry of Defense how we could transmit and receive documents to our contingent in Cambodia using a shortwave packet radio connection between computers:

“Very well, guys, bravo for your enthusiasm… but let the radio operators receive their reports by ear first, and then you continue to do your experiments…”

This statement actually made our further work meaningless… It’s no wonder that the radio operators received a report by ear for more than half an hour, while it passed through the packet modems in three minutes…

My correspondent in Cambodia was the same Petty Officer Vasil Yordanov Vassilev from the crew of the space station. With his help (and with a lot of ingenuity) we managed to build a working system from absolutely discarded products. Thanks to it, our soldiers in Cambodia could talk to their families in Bulgaria completely free of charge, with an alternative of 6 dollars per minute via an American satellite.

Lifelong lessons

During these years, I learned three most important things:

1. The most valuable thing is people. Even the most expensive equipment with a shoddy crew is just a pile of iron. And vice versa – even with scrapped equipment, but with quality, motivated and well-trained people, miracles can be achieved (as we proved with the connection in Cambodia).
2. The best investment is in people, in their knowledge and skills. It pays off many times over. Technologies become obsolete in days, and people improve. If you motivate them correctly, they can achieve much more than their own limits. If you fail to motivate them – you have lost the battle before it even begins.
3. Each person is a unique universe. Everyone is managed in their own way and requires extremely careful treatment. If you manage to find the key to a person, he respects you to the end. I learned that you can break through with your own authority, without „ties“. And that if you hold on to your authority, your subordinates are ready to step into the fire for you.

There is something to be proud of, that we are Bulgarians!

The successes achieved should be respected and celebrated. They are a historical fact and there is no need to invent them. When it comes to national pride, modesty is completely unnecessary. Today, a large part of NATO officers already know what we can do and what we are good at. We have earned their respect and trust as equal partners and friends. They know that they have something to learn from us.

The coincidence of this historical success of ours with the date May 24 may be coincidental, but it is deeply symbolic. For us, this was a real enlightenment in the world of communication and information systems.

Last but not least: AN APPEAL!

Friends, colleagues, crew members and commanders! Now, on May 24, 2026, it is 39 years since that memorable day in the walnut orchard.

Next year we have a big 40th anniversary coming up! The idea is to use the remaining year to find and gather absolutely everyone who was in one way or another connected to this historical event.

If you recognize yourself, a loved one or a colleague in this story, show it to them and let’s reconnect via the Internet! Let’s get together next year and raise a glass to what we did together!

Материалът In a walnut orchard 39 years ago: The beginning of the space age in BA е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

В една орехова градина преди 39 години: Началото на космическата ера в Българската армия

• Място: Орехова градина край с. Ботево, община Тунджа, Ямболска област.
• Време: 24 май 1987 г., точно преди 39 години.
• Действащо лице: аз – офицер-новобранец… лейтенант-инженер.

Слънцето се бори с плътната орехова шума. Птиците приветстват наближаващото лято с песните си. Въздухът е свеж. Обедно време е, но не чувствам никакъв глад.

Седя си на стълбичката на космическата станция. Апаратурата жужи кротко зад мен. Малко ми е тъжно… Моите съученици днес се срещат на паметника „Майка България” във Велико Търново, за да отбележат 5-годишнината от завършването на Втора гимназия „Васил Друмев”… Къде ли ще продължат довечера? Винаги сме били много сплотени и навсякъде заедно, а днес мен ме няма… Дали ще ме разберат? Все пак, не случайно не отидох с тях.

По това време нито можех да се похваля, нито дори да обясня защо не съм на срещата. Както казва един колега, просто „щом службата го изисква и не противоречи на уставите…”.

Тъжен, но щастлив! Защо ли? Защото току-що бяхме установили

ПЪРВАТА в историята на Българската армия официална космическа свръзка.

Точният термин е „спътникова”, но кой знае защо „космическа” придоби по-голяма популярност сред нас.

Кореспондент ни беше станцията на Военноморския флот (ВМФ), с началник капитан-лейтенант Емил Попов и заместник мичман Павел Павлов (LZ4PV).

Екипажът ми също беше някак си умислен. Тези момчета бяха старши сержант Васил Йорданов Василев (LZ3WW – сега старшина от резерва), старши сержант Валентин Станчев Цанов (също от резерва), редник Емил Спасов Стоянов, редник Тони Денчев Илиев и редник Стефан Илиев Стефанов. Само за няколко месеца този екипаж бе станал като добре смазана машина – истински „взвод от отличници”. Наистина отлични бойци и мъже, с които станахме приятели и можем да разчитаме един на друг.

Предупредиха ме, че наближава командирът на бригадата, заедно с други мои началници. Приготвих се да ги посрещна.

Заповедта, която остана в историята

Идваха да ни поздравят. Началникът на щаба на бригадата четеше заповедно:

„… в 11:50 часа на 24 май 1987 г. екипажът на космическата станция Р-440 в състав… установиха за ПЪРВИ ПЪТ в историята на Въоръжените сили…“

Признавам си, не слушах текста

Не чух дори какви са наградите. За мен важното беше, че всичко бе протекло точно както трябваше, че бяхме успели. Гордеех се с екипажа си. Заслугата беше обща.

И тя не беше само на моя екипаж. Чувствах огромна благодарност към:

• Тогавашния началник-щаб на батальона – капитан Никола Лазаров (LZ5NL – сега полковник от резерва);
• Началника на радио отдела – полковник Янко Ников (вече в един по-хубав свят);
• Неговия помощник по радиото и космическата свръзка – полковник Димитър Асенов Димитров (от резерва);
• Началника на управлението тогава – генерал Киров.

Заслугата беше също толкова и на кореспондентите ни от ВМФ, както и на хората, благодарение на които каналите бяха криптирани и сдадени за ползване – старши сержант Валентин Александров, лейтенант Тихомир Тодоров и тогавашния началник на отдел в управление КИС в ГЩ (впоследствие бригаден генерал) Бойко Симитчиев. Това, че нашата свръзка беше първата, по никакъв начин не омаловажава заслугата на всички останали „космонавти“ (както ни наричаха тогава) от Сухопътните войски в Нова Загора, Суходол, Пловдив и Сливен – това беше цяла национална система за космическа свръзка, осигуряваща комуникацията в страната и с Върховното главно командване на ВС на ВД.

Страхувам се да не пропусна някого, затова няма да изреждам всички, но всеки един от тях е в сърцето ми.

Това не бяха просто офицери и сержанти от „аналоговата ера”. Това бяха малкото военнослужещи тогава, които внедряваха и използващи цифрови комуникации – хора с вроден усет към новите технологии.

Как се пробиваше „закостенялата” система

Със сегашния си опит (вече като бивш полковник, макар и по душа все още тийнейджър), оценявам какво е коствало на моите началници да осигурят този успех. Армията тогава беше изключително консервативна структура и беше почти абсурдно да пробие някоя новост. Така беше през доста години от службата ми.

Никога няма да забравя думите на един мой началник, когато си „направих устата” да отида на курс за космическата свръзка (все пак бях от първите, докоснали се на живо до подобна техника, от която в началото нищо не разбирах):

„Абе, лейтенант, къде си тръгнал ти? На такъв курс в СССР ходиха вече поне двайсет човека! Я хващай книгите и учи, нали станцията има документация…”

За късмет, имаше и началници, които знаеха, че без обучение няма внедряване. Те успяха да организират курс тук, в България, със собствени сили. А документацията (съветско производство) за щастие беше достатъчно подробна.

Откъде тръгнахме

За да разберете от какво ниво тръгвах, ще ви разкажа как разбрах на каква длъжност съм назначен. Бяхме десетина офицери, току-що разпределени в поделението. Събрахме се на входа на Министерството на отбраната към ул. „Аксаков”. Дойде кадровикът и ни каза да се изместим малко по-настрани, за да не пречим на преминаващите хора. Отидохме към тогавашната небезизвестна сладкарница „Кристал”.

Той започна да съобщава кой къде е назначен. Стигна до мен. Прочете, че ще бъда началник на… „Кристал”. Гледах него, гледах табелата на сладкарницата, пак него, пак табелата… Човекът усети, че нещо в погледа ми не е наред и бързо се поправи: „Не на тази… началник на Р-440 – Кристал”. Чак тогава разбрах за какво става въпрос. За Р-440 поне бях чувал във Военното училище. Оказа се, че „Кристал” било просто условното наименование на станцията. Днес нейните технически данни вече могат свободно да се намерят в Интернет.

Курсът ни беше в Пловдив

Учихме се, кажи-речи, заедно с преподавателите си. Край Пловдив бяха и първите неофициално осъществени космически свръзки. Бяха ни разрешили за ползване един спътник с условен номер „43”, за който се шегувахме, че е „Образец 43-та година”, защото слизаше много ниско до хоризонта. Но дори тогава успявахме да поддържаме свръзката в режим под нивото на шума.

Сателитната връзка винаги е била скъпо удоволствие, но притежава огромни предимства. С космическата ни станция и апаратните за устойчиво криптиране, при добре подготвен екипаж, можеше да се организира свръзка до крайните кореспонденти за по-малко от минута. Качеството се измерваше с брой грешки на шестмесечна непрекъсната работа! Можеше да се организира комуникация под нивото на шума в ефира – на практика невидима за разузнаването на противника. Успявахме да осъществим и криптиран телефонен разговор през комуникационен канал от едва 600 bps със заложена гарантирана устойчивост. Всеки, който е учил повече теория, ще ви каже, че това е теоретически невъзможно. Да, но ние го правехме на практика. Електронно-изчислителна машина следеше непрекъснато местоположението на спътниците на елиптична орбита и автоматично движеше антената към тях. Дори днес не всяка модерна станция има подобни екстри.

Иновации на ръба на невъзможното: От космоса до Камбоджа

Трудно се внедряваха новости тогава. И сега май не е много по-лесно. Никога няма да забравя думите на един друг голям наш военачалник. Демонстрирах му в Радиоприемния център на МО как можем да предаваме и приемаме документи до нашия контингент в Камбоджа с помощта на пакетна радиосвръзка на къси вълни между компютри:

„Много добре, момчета, браво за ентусиазма ви… но нека първо радистите си приемат докладите на слух, пък после вие продължавайте да си правите експериментите…”

Това изказване всъщност обезсмисли по-нататъшната ни работа… Нищо, че радистите приемаха на слух един доклад за повече от половин час, докато през пакет-модемите той преминаваше за три минути…

Кореспондент в Камбоджа ми беше същият старшина Васил Йорданов Василев от екипажа на космическата станция. С негова помощ (и с много изобретателност) успяхме да изградим работеща система от абсолютно бракувани изделия. Благодарение на нея нашите бойци в Камбоджа можеха да говорят със семействата си в България напълно безплатно, при алтернатива от 6 долара на минута през американски сателит.

Уроците, които научих за цял живот

През тези години научих три най-важни неща:

1. Най-ценното нещо са хората. И най-скъпата техника с калпав екипаж е просто купчина желязо. И обратното – дори с бракувана техника, но с качествени, мотивирани и добре подготвени хора, могат да се постигнат чудеса (както доказахме с връзката в Камбоджа).
2. Най-добрата инвестиция е в хората, в техните знания и умения. Тя се отплаща многократно. Технологиите остаряват за дни, а хората се усъвършенстват. Ако ги мотивираш правилно, те могат да постигнат много повече от собствените си лимити. Не успееш ли да ги мотивираш – загубил си битката още преди да е започнала.
3. Всеки човек е уникална вселена. Всеки се управлява по свой собствен начин и изисква изключително внимателно отношение. Ако съумееш да намериш ключа към човека, той те уважава докрай. Научих се, че можеш да пробиваш със собствения си авторитет, без „връзки“. И че ако държиш на авторитета си, подчинените ти са готови да влязат в огъня заради теб.

Има с какво да се гордеем, че сме българи!

Постигнатите успехи трябва да се уважават и да се празнуват. Те са исторически факт и няма нужда да си ги измисляме. Когато става дума за национална гордост, скромността е напълно излишна. Днес голяма част от офицерите на НАТО вече знаят какво можем и какво умеем. Спечелили сме тяхното уважение и доверие като равноправни партньори и приятели. Знаят, че от нас има какво да научат.

Съвпадението на този наш исторически успех с датата 24 май може да е случайно, но е дълбоко символично. За нас това беше истинско просветление в света на комуникационно-информационните системи.

Накрая, но не по важност: ЕДИН АПЕЛ!

Приятели, колеги, бойци от екипажите и командири! Сега, на 24 май 2026 г., се навършват 39 години от онзи паметен ден в ореховата градина.

Догодина ни предстои голям 40-годишен юбилей! Идеята е да използваме оставащата една година, за да се издирим и да се съберем абсолютно всички, които по един или друг начин бяхме обвързани с това историческо събитие.

Ако разпознавате себе си, ваш близък или колега в този разказ, покажете му го и да възстановим връзка и през Интернет! Нека догодина се съберем и вдигнем чаша за това, което направихме заедно!

Материалът В една орехова градина преди 39 години: Началото на космическата ера в БА е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Who invented the radio? Popov, Marconi or Tesla?

Radio: A puzzle pieced together by many geniuses

In the history of science, few questions are as electrifying as the one about the „father of radio.“ Depending on where you studied, the answer is different. But if we put aside political biases, the truth turns out to be much more complex and interesting – radio is not the work of one person, but an evolution of ideas. It is not an „instantaneous“ discovery, but rather the culmination of a series of discoveries by different people at the same time.

Alexander Popov: The Pragmatic Scientist

On May 7, 1895, Alexander Popov demonstrated to the Russian Physico-Chemical Society the world’s first radio receiver, equipped with an antenna and a coherer with automatic recovery. Popov’s contribution was fundamental, because he transformed Hertz’s theoretical waves into a working device.

• Why he’s important: He created the first system that responded to electromagnetic signals in real time.
• Context: Working for the Russian Navy under strict secrecy, he was slow to patent, which cost him official recognition in the West.

Guglielmo Marconi: The Visionary Entrepreneur

The Italian Marconi was the man who „took“ radio out of the labs and sent it across the ocean. In 1896, he received the first patent for wireless telegraphy.

• Why he’s important: Marconi had a brilliant business acumen. In 1896, he received the first patent for „wireless telegraphy.“ He succeeded in sending a signal across the Atlantic (1901) and proved that radio could be used for global communication and was not just a laboratory experiment.
• Context: Although he used ideas from his predecessors, without his energy the technology would have developed much more slowly. Many of his early patents were based on the work of others (Hertz, Lodge, Tesla). In 1943, the US Supreme Court even invalidated some of his patents in favor of Tesla.

Nikola Tesla: The Theoretical Giant

Tesla is the man whose contributions are often overshadowed by his more eccentric ideas. But at the heart of every modern radio are his „resonant circuits“ (tuning to a specific frequency). Today his contributions are considered fundamental.

• Why he’s important: As early as 1893, he demonstrated the principles of radio and used resonant circuits (tuning to a specific frequency)—something without which radio today is impossible. In 1943, the U.S. Supreme Court invalidated key Marconi patents, recognizing them as Tesla’s work.
• Context: Tesla saw much further than simple telegraphy—he dreamed of wireless transmission of energy and information around the world. His ideas were so far-reaching that they often remained misunderstood or unfinished.

The Objective Verdict

Can we name just one? It’s not fair. To be completely impartial, radio is a collective creation in which everyone had a role:

1. James Clark Maxwell predicted it mathematically.
2. Heinrich Hertz proved the existence of waves.
3. Alexander Popov created the first effective receiver.
4. Nikola Tesla gave the concept of resonance and tuning.
5. Guglielmo Marconi connected all this into a working commercial system and made it available to the world.

The Conclusion

Popov is the discoverer of science, Marconi – of business, and Tesla – of the future.

All three deserve their place in the Pantheon of Technology.

Bibliography and recommended sources:

1. Marconi, G. (1897). Improvements in Transmitting Electrical Impulses and Signals, and in Apparatus therefor. British Patent No. 12,039. (Marconi’s official patent).

2. Tesla, N. (1919). My Inventions: The Autobiography of Nikola Tesla. Electrical Experimenter magazine. (Tesla’s personal memoirs where he describes his ideas for wireless transmission).

3. Popov, A. S. (1896). Relation of metal powders to electrical oscillations. Journal of the Russian Physical and Chemical Society (ZRFHO). (The publication describing his „ugly flag“ – the first receiver).

4. U.S. Supreme Court (1943). Marconi Wireless Tel. Co. v. United States, 320 U.S. 1. (The U.S. Supreme Court decision that recognized the priority of Tesla’s patents over Marconi’s.)

5. Lodge, O. J. (1894). The Work of Hertz and Some of His Successors. London: „The Electrician“ Printing and Publishing Company. (An important source for the development of the coherer, used by both Popov and Marconi).

6. Süsskind, C. (1962). Popov and the Beginnings of Radiotelegraphy. Proceedings of the IRE. (One of the most objective Western studies of Popov’s contributions).

7. Aitken, Hugh G. J. (1985). The Continuous Wave: Technology and American Radio, 1900-1932. Princeton University Press. (A classic work on the technological evolution of radio).

Материалът Who invented the radio? Popov, Marconi or Tesla? е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Кой откри радиото? Попов, Маркони или Тесла?

Радиото: Един пъзел, подреден от много гении

В историята на науката малко въпроси са толкова наелектризирани, колкото този за „бащата на радиото“. В зависимост от това къде сте учили, отговорът е различен. Но ако оставим настрана политическите пристрастия, истината се оказва много по-сложна и интересна – радиото не е дело на един човек, а еволюция на идеи. Не е „моментално“ откритие, а по-скоро кулминация на поредица от открития на различни хора по едно и също време.

Александър Попов: Прагматичният учен

На 7 май 1895 г. Александър Попов демонстрира пред Руското физико-химическо дружество първия в света радиоприемник, оборудван с антена и кохерер с автоматично възстановяване. Приносът на Попов е фундаментален, защото той превръща теоретичните вълни на Херц в работещо устройство.

• Защо е важен: Той създава първата система, която реагира на електромагнитни сигнали в реално време.
• Контекст: Работейки за руския флот при строга секретност, той не бърза с патентоването, което му коства официалното признание на Запад.

Гулиелмо Маркони: Визионерът-предприемач

Италианецът Маркони е човекът, който „изважда“ радиото от лабораториите и го праща през океана. През 1896 г. той получава първия патент за безжична телеграфия.

• Защо е важен: Маркони има гениален бизнес нюх. През 1896 г. получава първия патент за „безжична телеграфия“. Той успява да изпрати сигнал през Атлантика (1901 г.) и доказва, че радиото може да се използва за глобална комуникация и не е просто лабораторен експеримент.
• Контекст: Макар да използва идеи на свои предшественици, без неговата енергия технологията щеше да се развива много по-бавно. Много от неговите ранни патенти се базират на работата на други (Херц, Лодж, Тесла). През 1943 г. Върховният съд на САЩ дори анулира част от неговите патенти в полза на Тесла.

Никола Тесла: Теоретичният гигант

Тесла е човекът, чийто принос често остава в сянката на неговите по-ексцентрични идеи. Но в основата на всяко съвременно радио стоят неговите „резонансни вериги“ (настройването на конкретна честота). Днес неговият принос се счита за фундаментален.

• Защо е важен: Още през 1893 г. той демонстрира принципите на радиото и използва резонансни вериги (настройване на конкретна честота) – нещо, без което радиото днес е невъзможно. През 1943 г. Върховният съд на САЩ анулира ключови патенти на Маркони, признавайки ги за дело на Тесла.
• Контекст: Тесла е гледал много по-далеч от простата телеграфия – той е мечтал за безжично предаване на енергия и информация по целия свят. Неговите идеи са били толкова мащабни, че често са оставали недоразбрани или недовършени.

Обективната присъда

Можем ли да посочим само един име? Не е справедливо. Ако трябва да сме напълно безпристрастни, радиото е колективно творение, в което всеки е имал своята роля:

1. Джеймс Кларк Максуел го предсказа математически.
2. Хайнрих Херц доказа съществуването на вълните.
3. Александър Попов създаде първия ефективен приемник.
4. Никола Тесла даде концепцията за резонанса и настройката.
5. Гулиелмо Маркони свърза всичко това в работеща търговска система и го направи достъпно за света.

Изводът

Попов е откривателят за науката, Маркони – за бизнеса, а Тесла – за бъдещето.

И тримата заслужават мястото си в Пантеона на технологиите.

Библиография и препоръчителни източници:

1. Marconi, G. (1897). Improvements in Transmitting Electrical Impulses and Signals, and in Apparatus therefor. British Patent No. 12,039. (Официалният патент на Маркони).

2. Tesla, N. (1919). My Inventions: The Autobiography of Nikola Tesla. Electrical Experimenter magazine. (Личните мемоари на Тесла, където описва идеите си за безжично предаване).

3. Попов, А. С. (1896). Отношение металлических порошков к электрическим колебаниям. Журнал Русского физико-химического общества (ЖРФХО). (Публикацията, описваща неговия „грозоотметчик“ – първият приемник).

4. U.S. Supreme Court (1943). Marconi Wireless Tel. Co. v. United States, 320 U.S. 1. (Решението на Върховния съд на САЩ, което признава предимството на патентите на Тесла над тези на Маркони).

5. Lodge, O. J. (1894). The Work of Hertz and Some of His Successors. London: „The Electrician“ Printing and Publishing Company. (Важен източник за развитието на кохерера, използван и от Попов, и от Маркони).

6. Süsskind, C. (1962). Popov and the Beginnings of Radiotelegraphy. Proceedings of the IRE. (Едно от най-обективните западни изследвания върху приноса на Попов).

7. Aitken, Hugh G. J. (1985). The Continuous Wave: Technology and American Radio, 1900-1932. Princeton University Press. (Класически труд за технологичната еволюция на радиото).

Материалът Кой откри радиото? Попов, Маркони или Тесла? е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Wandering through the jungle of fast charging protocols: Why „powerful“ is not always „fast“.

Once upon a time there were two wires and the most difficult part of charging was not to confuse plus with minus. Charging batteries today has nothing to do with that – along with plus and minus, there is a continuous conversation between the device being charged and the charging device. And this conversation, on top of everything, takes place in different languages, the so-called protocols.

And even before we get to this conversation, the hardware must be fully compatible: we use different chargers, cables, adapters from one standard to another… And even if we match everything, it may turn out that the charger provides the necessary protocol, but does not provide the full range of voltage and current for the most efficient charging. There are electronics in the cables themselves, some even have their own firmware that can be updated.

The wandering through the jungle of protocols for fast charging begins.

Cables are not what they used to be.

Of course, most users don’t care about this. For them, there are „branded“ chargers and cables, and „counterfeits“. They are willing to pay many times more for original chargers, thereby compensating for their ignorance. If you are one of these people, this article is not for you.

In fact, there are almost no counterfeits on the market

Hardware usually has a description, and it is true. The fact that someone does not understand what is written in the description does not make the hardware a „counterfeit“. A large part of users do not read what is written about the devices at all – be it cables, chargers or adapters. Yes, some manufacturers use marketing tricks to sell their products, but this does not make them guilty, nor their products – counterfeit.

Never forget that when you point your finger at someone, three other fingers are pointing at you! If you think the same way, I recommend that you continue reading and I hope that this reading will be useful to you, as I plan to try to explain everything simply, so that even I can understand it!

Let’s start with the cable

Plus and minus are no longer enough. You need at least two more, and for Type-C four more wires – D+, D- and CC1, CC2 (and let’s not forget one more – a common ground for everyone).

• D+ (Data Plus) and D- (Data Minus): These are the data signal lines in the old, classic USB standard (USB 2.0).
• CC1 (Configuration Channel 1) and CC2 (Configuration Channel 2): These are the configuration channels that are specific and critical only for the USB Type-C connector.

A detailed explanation of each of them:

A) The D+ and D- (Data Lines) pair

These lines were created to transfer data (for example, from a flash drive to a computer). However, in the pre-USB-C era, engineers found a way to use them for fast charging.

• How they work to charge: When you connect your old phone to a charger, they „negotiate“ for power using the voltage on these two lines. For example, if the charger outputs 3.3V on D+ and 0.6V on D-, the phone “knows” that it is a QC3.0 charger and can request 9V or 12V.
• Protocols that use D+ / D-:
  • BC1.2 (CDP): The oldest charging standard.
  • APPLE: Apple uses specific resistors on D+ and D- to indicate whether the charger is 5W, 10W or 12W.
  • Qualcomm Quick Charge (QC) 2.0 and 3.0: Rely entirely on the voltage levels on D+ and D-.
  • Samsung AFC: Same as QC2.0.
  • Huawei FCP: Uses a digital signal on the date lines.
  • OPPO/OnePlus/Realme (old versions VOOC / DASH / WARP): Uses a proprietary protocol on D+ and D-, which requires an original cable.

B) The CC1 and CC2 pair (Configuration Channels) 

This is the innovation in USB Type-C. These pins are the reason why USB-C is so smart and can be plugged in from both sides (reversible).

• How they work:
  • Orientation detection: When you plug in a USB-C cable, the charger measures which of the two CC pins is connected. This way it understands which side is “up” and which is “down” so it knows where to supply power.
  • Role detection: They allow the device to know whether it is plugged into a charger (Host) or another device (Peripheral).
  • USB Power Delivery (PD): This is where all the magic happens. The PD protocol doesn’t use the old data lines (D+/D-). Instead, it sends a digital code on the active CC pin (the other one is left for powering „active“ cables). Through this code, the charger and the phone talk to negotiate high voltage and high current (e.g. 20V @ 5A for laptops).
• Protocols that use CC lines:
  • USB Power Delivery (PD) 2.0 / 3.0 / 3.1: Fully digital signals on the CC line.
  • PPS (Programmable Power Supply): As part of PD.
  • Qualcomm Quick Charge 4.0 / 5.0: Since these standards are compatible with PD, they also use the CC line.
  • Chinese fast protocols (Huawei SuperCharge, OPPO VOOC) in modern USB-C versions: Some of them also use CC to recognize the original cable or for compatibility with PD.

The difference between BC1.2 DCP and CDP 

The BC1.2 (Battery Charging 1.2) protocol can be either DCP or CDP. Here’s what it means. There is a significant difference between DCP and CDP, but the commonality is that both allow charging with a higher current than the standard USB 2.0 (which is only 500mA).

DCP (Dedicated Charging Port) 

A port that is designed solely for power. It does not have digital logic to transfer photos or files.

• How it works: To tell the phone that it is a powerful charger, it simply „shorts“ the two data lines (D+ and D-) inside the port itself. When the phone „senses“ that D+ and D- are connected together, it knows that this is a DCP and can safely draw up to 1.5A of current at 5V.
• When it works: When you use devices that plug directly into a wall outlet or car cigarette lighter (old adapters, old and not so old power banks).

CDP (Charging Downstream Port) 

A much „smarter“ port. It allows your device (e.g. phone) to simultaneously charge quickly and be recognized by your computer as a data device (for file transfers, ADB debugging, etc.).

• How it works: The CDP contains specialized electronics. When you connect your phone, this port uses a complex series of signals on the data lines (D+/D-) to tell your phone, “I’m a USB data port, but I also have a powerful power supply. You can draw up to 1.5A while we talk.”
• When it works: When you’re testing the USB ports on a modern computer or an expensive docking station.

When the cable is smart: the E-Marker chip

I mentioned that some cables have a chip embedded in them. This is most often a microscopic chip embedded in one or both connectors of a USB Type-C to Type-C cable, and is called an E-Marker (Electronic Marker).

The E-marker can be likened to an “electronic ID” for the cable.

• What it is for: In the standard USB PD (Power Delivery) protocol without E-Marker, the charger is not allowed to deliver more than 3A of current (i.e. a maximum of 60W at 20V), so as not to overheat and ignite a thin or cheap cable.
• How it works: However, when the charger and the phone „talk“, they „ask“ the cable: „What are you?“.
  1. If the cable has an E-Marker, it responds digitally on the CC line: „I am a certified cable, I can withstand 5A of current and support USB 3.2 data.“
  2. Then the charger safely activates profiles from 60W to 100W (and even 240W in PD 3.1).

What about VOOC/SuperVOOC cables?

Some cables do not need E-Marker (for example, those from OPPO/OnePlus/Realme, which work on SuperVOOC protocols). They have their own proprietary chips. Their approach is different – in them the voltage is low (5V or 10.5V), but the current is significant (up to 6A-12A) to achieve the desired charging power.

• Different standard: E-Marker is an open standard of USB-IF. SuperVOOC is privately owned by OPPO. If the charger uses the PD protocol to „knock on the door“, the OPPO chip will not respond. That’s why the FNIRSI tester will write to you: „No E-Marker Found“.
• Hidden Hardware/Software: In older USB-A to USB-C cables for VOOC, recognition is often done in a purely hardware way – an additional, proprietary pin inside the USB-A connector that the phone detects. In modern OPPO USB-C to USB-C cables there is a chip, but it uses proprietary cryptographic keys to identify itself to the phone as „original“.

The original OPPO cable has a chip, but the PD protocol cannot read the information inside it because it is locked.

The difference in approaches (20V/5A vs. 10V/10A) 

• PD (Power Delivery): It uses high voltage (e.g. 20V) to transfer power. The chip (E-Marker) is needed to confirm that the cable can withstand high current (5A) so that it does not catch fire.
• SuperVOOC: It uses low voltage (5V or 10V) to transfer power, but with extremely high current (up to 6A-12A depending on the version). Here, the chip is not for voltage safety, but for authentication. OPPO wants to make sure that you are using their specific cable, which has thicker copper wires to transfer this high current without loss.

Most mass PD cables (without E-Marker), even if they are of good quality, cannot transfer 10-12A current at 5V-10V. The OPPO phone „knows“ this, „talks“ to the chip in the original cable and only then activates SuperVOOC. If the chip does not respond, the phone limits charging to the basic 5V/2A.

Systematizing the Jungle: A Table of Fast Charging Protocols

Here is my attempt to systematize the jungle in a table:

Conclusion

Please be lenient if there is a mistake somewhere – the jungle is a jungle for me too, although I am already quite successfully navigating. I will be happy to receive any constructive comments and additions – the comments are at your disposal!

Sources and useful information about the article

1. USB Implementers Forum (USB-IF):

   • Official technical specifications for USB Power Delivery (PD) 3.1, USB Type-C® Cable and Connector and Battery Charging (BC1.2) standards.

   • URL: https://www.usb.org/documents

2. Qualcomm Technologies, Inc.:

   • Technical information and overview of Quick Charge (QC) technology generations: QC 2.0, 3.0, 4, 4+ and QC 5.

   • URL: https://www.qualcomm.com/products/features/quick-charge

3. OPPO Global:

   • Official information about the patented VOOC and SuperVOOC fast charging technologies also used by the OnePlus brands and Realme.

   • URL: https://www.oppo.com/en/newsroom/press/oppo-supervooc-flash-charge/

4. Samsung Electronics:

   • Adaptive Support Information Fast Charging (AFC) in older models and the implementation of universal PD/PPS standards in new devices.

   • URL: https://www.samsung.com/global/galaxy/what-is-fast-charging/

5. Huawei Consumer BG:

   • Details of Huawei FastCharge Protocol (FCP) and SuperCharge Protocol (SCP) technologies.

   • URL: https://consumer.huawei.com/en/support/content/en-us00693997/

6. MediaTek Inc.:

   • Technical overview of the MediaTek Pump Express (PE) standard.

   • URL: https://www.mediatek.com/features/pump-express

7. FNIRSI Technology Co., Ltd.:

   • User manuals and specifications of the FNB58 and FNB-C2 USB testers used for diagnostics of the described protocols.

   • URL: https://www.fnirsi.com/download

Материалът Wandering through the jungle of fast charging protocols: Why „powerful“ isn’t always „fast“ е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

Лутане из джунглата на протоколите за бързо зареждане: Защо „мощно“ не винаги е „бързо“. 

Някога имаше две жици и най-сложната част от зареждането беше да не объркаш плюс с минус. Зареждането на батерии днес няма нищо общо с това – наред с плюса и минуса, върви един непрекъснат разговор между зарежданото и зареждащото устройство. И този разговор, на всичкото отгоре, става на различни езици, т.нар. протоколи.

И дори още преди да се стигне до този разговор, хардуерът трябва да е напълно съвместим: използваме различни зарядни, кабели, адаптери от един на друг стандарт… И дори като напаснем всичко, може да се окаже, че зарядното осигурява необходимия протокол, но не осигурява пълния диапазон от напрежение и ток, за да бъде най-ефективно зареждането. В самите кабели има електроника, някои дори имат свой фърмуер, който може да се ъпдейтва.

Лутането из джунглата на протоколите за бързо зареждане започва.

Кабелите не са това, което бяха. 

Разбира се, повечето потребители не се интересуват от това. За тях има „маркови“ зарядни и кабели, и „ментета“. Те са склонни да дадат в пъти повече пари за оригинални зарядни, с което компенсират своето незнание. Ако сте от този тип хора, тази статия не е за вас.

Всъщност, на пазара почти няма ментета 

Хардуерът обикновено има описание и то отговаря на истината. Това, че някой не разбира какво пише в описанието, не прави от хардуера „менте“. Голяма част от потребителите изобщо не четат какво пише за устройствата – било то кабели, зарядни или адаптери. Да, някои производители използват маркетингови трикове, за да си продадат стоката, но това не прави нито тях виновни, нито стоката им – менте.

Никога не забравяйте, че сочейки някого с показалеца за вина, други три пръста сочат вас! Ако мислите по същия начин, препоръчвам да продължите да четете и се надявам този прочит да ви е полезен, като мисля да се опитам да обясня всичко простичко, така че даже и аз да го разбера!

Нека започнем от кабела 

Плюс и минус вече не стигат. Трябват поне още две, а за Type-C още четири жички – D+, D- и CC1, CC2 (и да не забравяме още една – обща маса за всички).

• D+ (Data Plus) и D- (Data Minus): Това са сигналните линии за данни в стария, класически USB стандарт (USB 2.0).
• CC1 (Configuration Channel 1) и CC2 (Configuration Channel 2): Това са каналите за конфигуриране, които са специфични и критични само за USB Type-C конектора.

Подробно обяснение за всеки от тях:

А) Двойката D+ и D- (Дата линиите) 

Тези линии бяха създадени, за да пренасят данни (например от флашка към компютър). Въпреки това, в ерата преди USB-C, инженерите намериха начин да ги използват за бързо зареждане.

• Как работят за зареждане: Когато свържеш стария си телефон към зарядно, те се „договарят“ за мощността чрез напрежението по тези две линии. Например, ако зарядното подаде 3.3V по D+ и 0.6V по D-, телефонът „знае“, че това е QC3.0 зарядно и може да поиска 9V или 12V.
• Протоколи, които използват D+ / D-:
  • BC1.2 (CDP): Най-старият стандарт за зареждане.
  • APPLE: Apple използва специфични резистори на D+ и D-, за да покаже дали зарядното е 5W, 10W или 12W.
  • Qualcomm Quick Charge (QC) 2.0 и 3.0: Разчитат изцяло на нивата на напрежение по D+ и D-.
  • Samsung AFC: Също като QC2.0.
  • Huawei FCP: Използва цифров сигнал по дата линиите.
  • OPPO/OnePlus/Realme (старите версии VOOC / DASH / WARP): Използват патентован протокол по D+ и D-, който изисква оригинален кабел.

Б) Двойката CC1 и CC2 (Конфигурационните канали) 

Това е иновацията в USB Type-C. Тези пинове са причината USB-C да е толкова умен и да може да се включва и от двете страни (реверсивен).

• Как работят:
  • Откриване на ориентация: Когато включиш USB-C кабел, зарядното измерва кой от двата CC пина е свързан. Така разбира коя страна е „горе“ и коя „долу“, за да знае къде да подаде захранване.
  • Откриване на роля: Те позволяват на устройството да разбере дали е включено към зарядно (Host) или към друго устройство (Peripheral).
  • USB Power Delivery (PD): Тук се случва цялата магия. Протоколът PD не използва старите дата линии (D+/D-). Вместо това, той изпраща цифров код по активния CC пин (другият остава за захранване на „активни“ кабели). Чрез този код зарядното и телефонът разговарят, за да договорят високо напрежение и висок ток (напр. 20V @ 5A за лаптопи).
• Протоколи, които използват CC линиите:
  • USB Power Delivery (PD) 2.0 / 3.0 / 3.1: Изцяло цифрови сигнали по CC линията.
  • PPS (Programmable Power Supply): Като част от PD.
  • Qualcomm Quick Charge 4.0 / 5.0: Тъй като тези стандарти са съвместими с PD, те също използват CC линията.
  • Китайските бързи протоколи (Huawei SuperCharge, OPPO VOOC) в модерните USB-C версии: Някои от тях използват и CC за разпознаване на оригиналния кабел или за съвместимост с PD.

Разликата между BC1.2 DCP и CDP 

Протоколът BC1.2 (Battery Charging 1.2) може да бъде или DCP, или CDP. Ето какво означава това. Има съществена разлика между DCP и CDP, но общото е, че и двете позволяват зареждане с по-висок ток от стандартния за USB 2.0 (който е само 500mA).

DCP (Dedicated Charging Port) 

Порт, който е създаден само и единствено за захранване. На него няма цифрова логика, която да пренася снимки или файлове.

• Как работи: За да каже на телефона, че е мощно зарядно, то просто „окъсява“ двете линии за данни (D+ и D-) вътре в самия порт. Когато телефонът „усети“, че D+ и D- са свързани помежду си, той знае, че това е DCP и може безопасно да черпи до 1.5A ток на 5V.
• Кога работи: Когато ползвате устройства, които се включва директно в контакта или в запалката на колата (стари адаптери, стари и не толкова стари захранващи банки).

CDP (Charging Downstream Port) 

Много по-„умен“ порт. Той позволява на устройството ти (например телефон) едновременно да се зарежда бързо и да бъде разпознато от компютъра като устройство за данни (за прехвърляне на файлове, ADB дебъгване и т.н.).

• Как работи: CDP съдържа специализирана електроника. Когато свържеш телефона, този порт използва сложна поредица от сигнали по дата линиите (D+/D-), за да каже на телефона: „Аз съм USB порт за данни, но имам и мощен захранващ блок. Можеш да черпиш до 1.5A, докато си говорим.“
• Кога работи: Когато тествате USB портовете на модерен компютър или скъпа докинг станция.

Когато кабелът е умен: E-Marker чипът 

Споменах, че някои кабели имат в себе си вграден чип. Това най-често е микроскопичен чип, вграден в единия или и двата конектора на USB Type-C към Type-C кабел, и се нарича E-Marker (Electronic Marker).

E-marker-ът може да се оприличи на „електронна лична карта“ на кабела.

• За какво служи: В стандартния USB PD (Power Delivery) протокол без E-Marker, зарядното не смее да пусне повече от 3A ток (т.е. максимум 60W при 20V), за да не прегрее и запали някой тънък или евтин кабел.
• Как работи: Когато обаче зарядното и телефонът „разговарят“, те „питат“ кабела: „Ти какъв си?“.
  1. Ако кабелът има E-Marker, той отговаря цифрово по CC линията: „Аз съм сертифициран кабел, мога да издържа 5A ток и поддържам USB 3.2 данни.“
  2. Тогава зарядното безопасно активира профилите от 60W до 100W (и дори 240W в PD 3.1).

Ами VOOC/SuperVOOC кабелите? 

Някои кабели не се нуждаят от E-Marker (например тези на OPPO/OnePlus/Realme, които работят по SuperVOOC протоколи). Те имат собствени патентовани чипове. Техният подход е различен – при тях напрежението е ниско (5V или 10.5V), но токът е значителен (до 6A-12A), за да се постигне желаната зарядна мощност.

• Различен стандарт: E-Marker е отворен стандарт на USB-IF. SuperVOOC е частна собственост на OPPO. Ако зарядното използва PD протокола, за да „почука на вратата“, OPPO чипът няма да отговори. Затова тестерът FNIRSI ще ти напише: „No E-Marker Found“.
• Скрит хардуер/Софтуер: В по-старите USB-A към USB-C кабели за VOOC, разпознаването често става по чисто хардуерен начин – допълнителен, патентован пин вътре в USB-A конектора, който телефонът засича. В модерните USB-C към USB-C кабели на OPPO има чип, но той използва патентовани криптографски ключове, за да се идентифицира пред телефона като „оригинален“.

Оригиналният OPPO кабел има чип, но протоколът PD не може да прочете информацията вътре в него, защото тя е заключена.

Разликата в подходите (20V/5A vs. 10V/10A) 

• PD (Power Delivery): Използва високо напрежение (напр. 20V) за пренос на мощност. Чипът (E-Marker) е нужен, за да потвърди, че кабелът може да издържи висок ток (5A), за да не се запали.
• SuperVOOC: Използва ниско напрежение (5V или 10V) за пренос на мощност, но с екстремно висок ток (до 6A-12A в зависимост от версията). Тук чипът не е за безопасност на напрежението, а за автентификация. OPPO иска да е сигурен, че използваш техния специфичен кабел, който има по-дебели медни жила, за да пренесе този висок ток без загуби.

Повечето масови PD кабели (без E-Marker), дори и да са качествени, не могат да пренесат 10-12A ток на 5V-10V. Телефонът OPPO „знае“ това, „разговаря“ с чипа в оригиналния кабел и само тогава активира SuperVOOC. Ако чипът не отговори, телефонът ограничава зареждането до базовите 5V/2A.

Систематизиране на „джунглата“: Таблица с протоколите за бързо зареждане

Ето и един мой опит да систематизирам „джунглата“ в таблица:

Заключение

Моля да бъдете снизходителни, ако някъде има грешка – джунглата си е джунгла и за мен, макар че вече доста успешно се ориентирам. Ще се радвам на всякакви конструктивни забележки и допълнения – коментарите са на ваше разположение!

Източници и полезна информация за статията

1. USB Implementers Forum (USB-IF):

   • Официални технически спецификации за стандартите USB Power Delivery (PD) 3.1, USB Type-C® Cable and Connector и Battery Charging (BC1.2).

   • URL: https://www.usb.org/documents

2. Qualcomm Technologies, Inc.:

   • Техническа информация и преглед на поколенията Quick Charge (QC) технологии: QC 2.0, 3.0, 4, 4+ и QC 5.

   • URL: https://www.qualcomm.com/products/features/quick-charge

3. OPPO Global:

   • Официална информация за патентованите технологии за бързо зареждане VOOC и SuperVOOC, използвани и от брандовете OnePlus и Realme.

   • URL: https://www.oppo.com/en/newsroom/press/oppo-supervooc-flash-charge/

4. Samsung Electronics:

   • Информация за поддръжката на Adaptive Fast Charging (AFC) в по-стари модели и внедряването на универсалните PD/PPS стандарти в новите устройства.

   • URL: https://www.samsung.com/global/galaxy/what-is-fast-charging/

5. Huawei Consumer BG:

   • Детайли за технологиите Huawei FastCharge Protocol (FCP) и SuperCharge Protocol (SCP).

   • URL: https://consumer.huawei.com/en/support/content/en-us00693997/

6. MediaTek Inc.:

   • Технически преглед на стандарта MediaTek Pump Express (PE).

   • URL: https://www.mediatek.com/features/pump-express

7. FNIRSI Technology Co., Ltd.:

   • Ръководства за потребителя и спецификации на USB тестерите FNB58 и FNB-C2, използвани за диагностика на описаните протоколи.

   • URL: https://www.fnirsi.com/download

Материалът Лутане из джунглата на протоколите за бързо зареждане: Защо „мощно“ не винаги е „бързо“ е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

FNIRSI LCR-ST2 Master Class: A Practical Guide to Precise Measurements

Unlock the full potential of the FNIRSI LCR-ST2 Smart Tweezers with my practical tips and experience.

After going through the ins and outs of DeepVNA together, FTX-1F and FTDX10, it’s time to pay attention to a tool that has quickly become an indispensable assistant on my workbench – the FNIRSI LCR-ST2 smart tweezers.

This is my fourth book in the „Master Class“ series. In it, I decided to share not only dry technical data, but also real diagnostic methods that I use every day. In the world of miniature SMD components, a good tool is just the beginning. The real magic happens when you know how to decipher the „truth“ that the numbers on the screen are trying to tell you.

What will you find in this „Master Class“?

The manual is structured to take you from the first turn-on to the expert analysis of complex faults. In it I reveal:

• Dynamic Parameter Control: How to use the “hidden” joystick functions to see Q-factor, Impedance (Z) and phase shift directly on the main screen.
• Capacitor Diagnostics: My “Golden Rule” for measuring ESR (Rs) at 100kHz and why capacitance is often not the most important metric.
• Short Circuit Locator: The milliohm technique I use to find a blown component on a power rail without unsoldering everything.
• Frequency Analysis (SCAN): How to understand the behavior of coils and transformers in real operating conditions.

“Where “Numbers meet truth” is the motto for this guide.

My goal is to give you confidence in every measurement you make.

This book is the perfect complement to my previous „Master Classes“ for DeepVNA, FTDX10 and FTX-1F for practicing radio amateurs.

Download the book in PDF format

You can download the full version of the book „FNIRSI LCR-ST2 MASTER CLASS Complete guide to precise measurements with LCR-ST2“ completely free of charge from the link below:

[Download PDF: FNIRSI LCR-ST2 MASTER CLASS – LZ3AI]

Support the shared experience

„This manual is my contribution to the amateur radio community and will always be free to share. If the information in it was useful to you and you want to express your support for my work, you can buy me a cup of virtual coffee via the link below. Any such recognition motivates me to continue sharing practical advice and new ones on the site. Thank you and 73! “ — Tony, LZ3AI

Friends, creating these guides takes hundreds of hours of testing, researching, and describing every feature. If you find my work useful and it has helped you save time or solve a difficult repair, you can express your gratitude and support my future projects. Your support is the „fuel“ that gives me the strength to continue sharing knowledge with the amateur radio community.

Buy me a coffee

Your feedback is important!

Amateur radio is a hobby of shared experience. Do you use different settings for your device? Do you have a „secret recipe“ for easily measuring different components without removing them from the board?

I would be glad if you share your opinions, corrections or personal settings in the comments below the article or over a cup of coffee. Let’s make this guide even more useful for the amateur radio community!

73 and see you on the air!

Tony, LZ3AI

About the author (LZ3AI): „I believe that sharing experience is the basis of the amateur radio movement. My „Master Classes“ focus on the practical side of things to help you get the most out of your equipment.“

Literature and sources used

In preparing this „Master Class“ I relied on:

• FNIRSI Technology Co., Ltd. – Official documentation and specifications of firmware v1.5.1.
• H. W. Ott – “Noise Reduction Techniques in Electronic Systems”.
• Galanto Electronic Library – Materials for ESR diagnostics and internal resistance of batteries.
• Personal laboratory practice – Dozens of hours of tests with reference components.

Материалът FNIRSI LCR-ST2 Master Class: A Practical Guide to Precision Measurements е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

FNIRSI LCR-ST2 мастър клас: Практическо ръководство за прецизни измервания

Отключете пълния потенциал на интелигентната пинсета FNIRSI LCR-ST2 с моите практически съвети и натрупан опит.

След като преминахме заедно през тънкостите на DeepVNA, FTX-1F и FTDX10, дойде ред да обърнем внимание на един инструмент, който бързо се превърна в незаменим помощник на моята работна маса – интелигентната пинсета FNIRSI LCR-ST2.

Това е четвъртата ми книжка от серията „Майсторски клас“. В нея реших да споделя не само сухите технически данни, но и реалните методи за диагностика, които използвам всеки ден. В света на миниатюрните SMD компоненти, добрият инструмент е само началото. Истинската магия се случва, когато знаете как да разчетете „истината“, която цифрите на екрана се опитват да ви кажат.

Какво ще намерите в този „Майсторски клас“?

Ръководството е структурирано така, че да ви преведе от първото включване до експертния анализ на сложни повреди. В него разкривам:

• Динамично управление на параметрите: Как да използвате „скритите“ функции на джойстика, за да виждате Q-фактор, Impedance (Z) и фазово отместване директно на основния екран.
• Диагностика на кондензатори: Моето „Златно правило“ за измерване на ESR (Rs) при 100kHz и защо капацитетът често не е най-важният показател.
• Локализиране на къси съединения: Милиомната техника, с която откривам пробил компонент по захранваща шина, без да разпоявам всичко наред.
• Честотен анализ (SCAN): Как да разберете поведението на бобините и трансформаторите в реални работни условия.

„Там, където цифрите срещат истината“ – това е мотото за това ръководство.

Целта ми е да ви дам увереност във всяко ваше измерване.

Тази книга е перфектното допълнение към моите предишни „Майсторски класове“ за DeepVNA, FTDX10 и FTX-1F за радиолюбители-практици.

Изтеглете книгата в PDF формат

Можете да изтеглите пълната версия на книжката „FNIRSI LCR-ST2 МАЙСТОРСКИ КЛАС Пълно ръководство за прецизни измервания с LCR-ST2“ напълно безплатно от линка по-долу:

[Изтегли PDF: FNIRSI LCR-ST2 МАЙСТОРСКИ КЛАС – LZ3AI]

Подкрепете споделения опит

„Този наръчник е моят принос към радиолюбителската общност и винаги ще бъде свободен за споделяне. Ако информацията в него ви е била полезна и искате да изразите своята подкрепа за труда ми, можете да ме почерпите една чаша виртуално кафе през линка по-долу. Всяко подобно признание ме мотивира да продължавам да споделям практически съвети и нови на сайта. Благодаря ви и 73!“ — Тони, LZ3AI

Приятели, създаването на тези ръководства отнема стотици часове в тестване, проучване и описване на всяка функция. Ако намирате моя труд за полезен и той ви е помогнал да спестите време или да решите труден ремонт, можете да изразите своята благодарност и да подкрепите бъдещите ми проекти. Вашата подкрепа е „горивото“, което ми дава сили да продължавам да споделям знания с радиолюбителската общност.

Почерпете ме едно кафе

Вашата обратна връзка е важна!

Радиолюбителството е хоби на споделения опит. Използвате ли по-различни настройки за вашия уред? Имате ли „тайна рецепта“ за лесно измерване на различните компоненти, без да ги сваляте от платката?

Ще се радвам да споделите вашите мнения, корекции или лични настройки в коментарите под статията или в едно с кафето. Нека заедно направим това ръководство още по-полезно за радиолюбителската общност!

73 и до среща в ефира!

Тони, LZ3AI

За автора (LZ3AI): „Вярвам, че споделянето на опит е в основата на радиолюбителското движение. Моите „Майсторски класове“ се фокусират върху практическата страна на нещата, за да ви помогнат да извлечете максимума от вашето оборудване.“

Използвана литература и източници

При подготовката на този „Майсторски клас“ се доверих на:

• FNIRSI Technology Co., Ltd. – Официална документация и спецификации на фърмуер v1.5.1.
• H. W. Ott – „Noise Reduction Techniques in Electronic Systems“.
• Galanto Electronic Library – Материали за ESR диагностика и вътрешно съпротивление на батерии.
• Лична лабораторна практика – Десетки часове тестове с еталонни компоненти.

Материалът FNIRSI LCR-ST2 мастър клас: Практическо ръководство за прецизни измервания е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

April 18 – The Day the World Connects Without Borders

Every year on April 18, millions of people around the world tune in their transceivers to celebrate World Amateur Radio Day. This is not just a date on the calendar, but the anniversary of the founding of the International Amateur Radio Union (IARU) in Paris in 1925.

Today, with over 3,000,000 licensed operators worldwide, amateur radio is more vibrant than ever. The theme for 2026 – “Developing the Spirit of Amateur Radio through Innovation” – reminds us that we are not just consumers of technology, but creators of it.

Success Story: From Paris to the World

A century ago, skeptics believed that the shortwave spectrum was useless. However, pioneering amateur radio operators proved otherwise by discovering long-distance propagation. It was to protect these discoveries and preserve frequencies for the community that representatives from 25 countries founded the IARU. Today, the organization includes 160 countries in three regions, with Bulgaria being a proud part of Region 1.

The Bulgarian Footprint on the Air

Bulgarian radio amateurs have a long and distinguished history. From the first experimental signals in the 1930s to today’s high-tech DX expeditions and contest achievements, LZ operators have always been among the most active and technically prepared in Europe. The Bulgarian Federation of Radio Amateurs (BFRA) continues to maintain this spirit, uniting generations of enthusiasts who both preserve the traditions of Morse code (CW) and master the latest digital modes.

Innovations Born in the Ham Radio Den (Ham Radio Shack)

Few people know that many of the modern technologies we take for granted have their roots in amateur experiments:

• Mobile Communications and Cellular Networks: Early developments in the field of VHF/UHF repeaters laid the foundations of modern mobile telephony.
• Satellite Technologies: Amateur radio operators were among the first to design and launch small satellites (OSCAR) into orbit, demonstrating the capabilities of low-orbit communications.
• Digital Modes and Practical Applications: Amateur radio operators not only create protocols, but also successfully implement them in critical situations. A striking example from Bulgarian amateur radio history is the work of Toni (LZ3AI) and Vasil (LZ3WW). During the mission of the Bulgarian contingent in Cambodia, when official reports were transmitted slowly via telegraphy (CW), LZ3AI and LZ3WW demonstrated the power of Packet Radio on HF. They established a Sofia-Cambodia service link, where reports that previously took over half an hour were transmitted in a matter of minutes. This case clearly demonstrated to military authorities the advantages of amateur radio digital technologies for fast and reliable data exchange.
• The revolution in weak signals: Protocols such as FT8, developed by Nobel laureate Joe Taylor (K1JT), have revolutionized communication by allowing communication at extremely low signal levels (below the noise floor) – an innovation that finds application even in deep space.
• The next step: FT2. Today, in the spirit of the IARU theme for 2026, the amateur radio community is once again at the forefront of innovation with the experimental FT2 mode. Although not yet officially adopted as a standard, FT2 promises even better efficiency and resilience, proving that the search for better communication solutions on the air never stops.

Why is amateur radio important today?

In a world dependent on the internet and infrastructure, amateur radio remains the only community capable of establishing communication in global emergencies when all else fails. We are the „last line of defense“ and at the same time a laboratory for future engineers.

The story of LZ3AI and LZ3WW is proof that amateur radio is not just a hobby, but a powerful tool for innovation and practical help when it is most needed. Today, with modes like FT8 and experiments with FT2, we continue to pave the way for future communications.

Happy holiday, colleagues! May the air be clear, and the connections – far! 73!

Bibliography and sources:

• International Amateur Radio Union (IARU). (2025). World Amateur Radio Day 2026 Theme: Sustaining the Amateur Radio Spirit through Innovation. Source: www.iaru.org
• International Telecommunication Union (ITU). Amateur Service Regulations and History.
• Danev, P. (LZ1US), Radio Amateurism in Bulgaria. History, facts, memories, Sofia, 1998.
• Silver, H.W. (2023). The ARRL Handbook for Radio Communications. American Radio Relay League.

Материалът World Amateur Radio Day 2026: More than a century of innovation and global friendship е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.

18 април – Денят, в който светът се свързва без граници

Всяка година на 18 април милиони хора по света настройват своите трансивъри, за да отбележат Световния ден на радиолюбителството (World Amateur Radio Day). Това не е просто дата в календара, а годишнината от основаването на Международния съюз на радиолюбителите (IARU) в Париж през 1925 г.

Днес, с над 3 000 000 лицензирани оператори по света, любителското радио е по-живо от всякога. Темата за 2026 година – „Развиване на духа на радиолюбителството чрез иновации“ – ни напомня, че ние не сме просто потребители на технологии, а техни създатели.

История на успеха: От Париж до целия свят

Преди век скептиците вярваха, че късовълновият спектър е безполезен. Радиолюбителите-пионери обаче доказаха точно обратното, откривайки разпространението на вълните на дълги разстояния. Именно за да защитят тези открития и да запазят честотите за общността, представители на 25 държави създават IARU. Днес организацията включва 160 държави в три региона, като България е горда част от Регион 1.

Българската следа в ефира

Българските радиолюбители имат дълга и достойна история. От първите експериментални сигнали през 30-те години до днешните високотехнологични DX експедиции и контест постижения, LZ операторите винаги са били сред най-активните и технически подготвените в Европа. Българската федерация на радиолюбителите (БФРЛ) продължава да поддържа този дух, обединявайки поколения ентусиасти, които пазят и традициите на морза (CW), и усвояват най-новите цифрови режими.

Иновации, родени в радиолюбителската бърлога (радиолюбителския шак)

Малко хора знаят, че много от съвременните технологии, които приемаме за даденост, имат своите корени в любителските експерименти:

• Мобилни комуникации и клетъчни мрежи: Ранните разработки в областта на VHF/UHF репийтрите поставиха основите на съвременната мобилна телефония.
• Сателитни технологии: Радиолюбителите бяха сред първите, които проектираха и изведоха в орбита малки спътници (OSCAR), демонстрирайки възможностите на нискоорбиталните комуникации.
• Цифрови режими и практическо приложение: Радиолюбителите не само създават протоколи, но и ги внедряват успешно в критични ситуации. Ярък пример от българската радиолюбителска история е дейността на Тони (LZ3AI) и Васил (LZ3WW). По време на мисията на българския контингент в Камбоджа, когато официалните доклади се предаваха бавно чрез телеграфия (CW), LZ3AI и LZ3WW демонстрираха силата на Пакет Радиото (Packet Radio) на КВ. Те установиха служебна връзка София-Камбоджа, при която доклади, отнемащи досега над половин час, преминаваха за броени минути. Този случай показа нагледно на военните власти предимствата на радиолюбителските цифрови технологии за бърз и надежден обмен на данни.
• Революцията в слабите сигнали: Протоколи като FT8, разработени от нобеловия лауреат Джо Тейлър (K1JT), направиха революция, позволявайки комуникация при екстремно ниски нива на сигнала (под нивото на шума) – иновация, която намира приложение дори в дълбокия космос.
• Следващата стъпка: FT2. Днес, в духа на темата на IARU за 2026 г., радиолюбителската общност отново е в авангарда на иновациите с експерименталния режим FT2. Въпреки че все още не е приет официално като стандарт, FT2 обещава още по-добра ефективност и устойчивост, доказвайки, че търсенето на по-добри комуникационни решения в ефира никога не спира.

Защо любителското радио е важно днес?

В свят, зависим от интернет и инфраструктура, радиолюбителите остават единствената общност, способна да установи връзка при глобални извънредни ситуации, когато всичко друго откаже. Ние сме „последната линия на защита“ и същевременно лаборатория за бъдещи инженери.

Историята на LZ3AI и LZ3WW е доказателство, че радиолюбителството не е просто хоби, а мощен инструмент за иновации и практическа помощ, когато това е най-необходимо. Днес, с режими като FT8 и експерименти с FT2, ние продължаваме да проправяме път за бъдещите комуникации.

Честит празник, колеги! Нека ефирът бъде чист, а връзките – далечни! 73!

Библиография и източници:

• International Amateur Radio Union (IARU). (2025). World Amateur Radio Day 2026 Theme: Sustaining the Amateur Radio Spirit through Innovation. Източник: www.iaru.org
• International Telecommunication Union (ITU). Amateur Service Regulations and History.
• Данев, П. (LZ1US), Радиолюбителството в България. История, факти, спомени, София, 1998.
• Silver, H. W. (2023). The ARRL Handbook for Radio Communications. American Radio Relay League.

Материалът Световен ден на радиолюбителите 2026: Повече от век иновации и глобално приятелство е публикуван за пръв път на Галя и Тони - Галанто.