Какво представлява една типична радиовръзка на телефония (FM/SSB/AM QSO)?

Какво представлява една типична радиовръзка на телефония (FM/SSB/AM QSO)?

Първи стъпки в ефира на телефония

Спомняш ли си тръпката, когато вече издържа изпита за клас 2 и застана пред радиостанцията? Загърбил ученето за теста, трябва вече сам да прилагаш всичко на практика. Ръката ти леко трепери и не смееш да натиснеш бутона за предаване. Ужас! 😉

Вече може и да ти е смешно, но тогава хич не ти беше до смях… Или може би точно тази стъпка правиш сега? Спокойно, всичко е много лесно. Тази „сценична треска“ е минала през всеки от нас. Какво да направя сега? Няма ли да звучи глупаво гласът ми? Дали старите любители няма да ми се смеят?

Бъди сигурен, че ще се справиш! Никой няма да ти се подиграва – напротив, колегите ще се радват да чуят нов човек и ще ти помогнат, защото са минали по същия път. Радиолюбителството е като шофирането – теорията ти дава правото, но майсторството идва с първите километри (или първите връзки).

Ето как да преминеш през тях уверено.

Етап 1: Подготовка – Преди да натиснеш бутона PTT

1. Опознай техниката си

Запознай се максимално с ръководството на твоята радиостанция. Трябва да се чувстваш уверен, че я познаваш.

• Антената: Свържи я внимателно. Дори да имаш портативна, препоръчително е да използваш външна антена, качена максимално високо – на покрива или поне на балкона. Свържи се с местни радиолюбители – със сигурност ще ти помогнат със съвет или монтаж. Увери се, че КСВ (SWR) е в нормите (под 1.5 – 2.0), за да защитиш трансивъра си. „Гуменката“ (портативната антена) е компромис само за време на движение.
• Измерване: Настрой външната антената добре. КСВ (SWR) трябва да е възможно най-ниско за желаните честоти. Ако нямаш уред (КСВ-метър), общността ще ти помогне – това е „тайната“ на нашето хоби.

• Включване, изключване, заключване, честота, мощност, скуелч (шумоподавител): Научи как се задават всички тези неща. Първо проучи какво има в ефира в твоя район. Задай честота. Започни с ниска мощност, особено ако си на ретранслатор. Настрой шумоподавителя така, че шумът да изчезне, но да не „отрежеш“ слабите сигнали. Обърни внимание дали не трябва да настроиш тон за отпушването на скуелча, ако настройваш радиото за работа през ретранслатор. Наред със захранването, прочети за твоето радио как се заключва и отключва – полезна функция, която може да включиш и неволно.

Етап 2: Слушай, записвай, учи

Стъпка 2: Слушай!

Изключително лош маниер и „липса на възпитание“ е да се обадиш на честота, без да си я прослушал. Разходи се по целия диапазон, чуй как и за какво си говорят другите. Научи се да записваш позивните, имената и местоположението (QTH) на говорещите. Избери честота, убеди се, че е в позволения за теб диапазон и че не пречиш на никого.

Изключително важно правило: Слушай 10 минути, говори една.

Етап 3: Провеждане на радиовръзка  – практически примери

Стъпка 3: Идентифицирай се и обяви намеренията си

Настъпи големият момент. Представи се ясно и отчетливо. Спазвай наученото на изпита – спелувай инициала си. Не го съкращавай.

• На симплекс (директно): „CQ, CQ, CQ! Тук е Лима Зулу Три Алфа Индия (LZ3AI). LZ3AI вика всички и преминава на приемане.“
• На ретранслатор: „LZ3AI на R1. Добър вечер на всички, как минавам през ретранслатора?“

Стъпка 4: Разговорът и „Кръглата маса“

Когато ти отговорят, съобщи оценката, името си и местонахождението. Може да добавиш подробности за апаратурата, антената и времето. Очаква се отговорът да включва същата информация.

Работа в група (Кръгла маса)

Ако чуеш група от хора, изчакай пауза и кажи само своя инициал. Когато те поканят:

1. Бъди кратък.
2. Следвай установения ред на говорене.
3. Винаги прехвърляй микрофона към следващия или към водещия на групата, ако има такъв.

Пример: „…предавам микрофона към Иван, LZ1XXX. Тук е LZ3AI и група.“

Оценяване на сигнала

Оценката се различава според начина на работа:

• През ретранслатор: Използва се скалата Q1 до Q5 (оценка за качеството). Q5 е перфектно качество, Q1 е едва разбираем сигнал.
• Симплексна връзка (директно): Използва се системата RS (напр. 59). Първата цифра (1-5) е за разбираемост, втората (1-9) е за сила. Пример: „59“ (Пет-девет) означава перфектна връзка.

Стъпка 5: Международно спелуване (Фонетична азбука)

За да те разберат правилно, особено при шум или смущения, използвай стандартните за цял свят думи за спелуване. Това се налага при произнасяне на инициала, името, QTH или друга важна информация по време на връзката:

Стъпка 5: Етикет и кодекс на поведение

• Идентификация: Казвай инициала си достатъчно често (на всеки 5-10 минути), но без да досаждаш при всяка реплика.
• Забранени теми: В радиолюбителския ефир не се говори за политика, религия, или расова принадлежност, както и по всякакви теми, потенциален източник на конфликти. Не се говори за бизнес, с изключение на покупко-продажби на радиолюбителска апаратура, макар че и по тези въпроси се предпочита обмен на информация по телефон или имейл.
• Език: В България говорим на български, но за международни връзки английският е стандарт. Не се притеснявай от акцента си и грешките, които правиш – в ефира е важна информацията, а не граматиката.

Стъпка 6: Край на разговора и запис в дневника

Пожелайте си традиционните 73 (най-добри пожелания). Завърши със SK (Пълен край) или съобщи, че преставаш да работиш (QRT).

Задължително води дневник! Дневник се води по време на самата радиовръзка. Колкото и скоро да си чул всичко, заради вълнение или друго може да не помниш важни неща като инициал, име, QTH и след радиовръзката да се окаже късно. Записвай инициала, честотата, режима, времето (UTC), оценките и името на кореспондента. Дневникът е твоята история в ефира. Повечето радиолюбители записват времето в гринуичко време (GMT, UTC), за да има еднаквост в цял свят. Въпрос на предпочитание е дали ще се записва началото, края, началото и края или друго време от самата радиовръзка.

Преди години имаше някакво решение да не се записват връзките, направени през УКВ (VHF или UHF) ретранслатор. Подозирам, че някои колеги не записват и връзки, които са прераснали в „говорилня“ по какви ли не въпроси, но мисля че поне на HF се записват всички. Това е донякъде личен избор, но добрите практики изискват да се записва всичко в дневника. Нека не забравяме, че записите в дневника може да се окажат дори важно свидетелство в някое съдебно производство или да имат дори историческо значение.

Заключителни бележки

Същността на радиолюбителството е в социалните контакти. Присъедини се към местен клуб – познанството „на живо“ с хората, с които говориш по радиото, променя всичко. Спазвай традициите на общността и бъди уважителен.

💬 ТОП 10 Радиолюбителски съкращения (Q-кодове и други)

Тези кратки кодове помагат за по-бърза и точна комуникация.

1. QTH – Местоположение на станцията (напр. „Моят QTH е София“).
2. QSL – Потвърждение на връзката или на информацията („QSL, разбрах всичко“).
3. QRM – Изкуствени смущения от други станции или електроуреди.
4. QSB – Затихване на сигнала (често срещано при КВ връзки).
5. QRZ? – „Кой ме вика?“ (използва се, когато чуете някого, но не разберете инициала му).
6. QRT – Прекратявам работа, изключвам станцията.
7. QSO – Радиовръзка (напр. „Благодаря за приятното QSO“).
8. 73 – Най-добри пожелания (традиционен завършек на всяка връзка).
9. DX – Далечна станция (обикновено извън Вашия континент).
10. CQ (Си-Кю) – Общо повикване към всички („Викам всички станции“).

📢 Въпрос към читателите:

Спомняш ли си първата си радиовръзка и кой беше първият ти „учител“ в ефира? Сподели своята история в коментарите – тя може да бъде вдъхновението, от което някой нов колега се нуждае точно сега!

73 и до среща в ефира!