LZ2KAC / LZ2KBA — Историята на Окръжния радиоклуб във Велико Търново
Създаването на организираното радиолюбителско движение у нас започва през 1946 г. Тогава се основава Съюзът на радиотехниците в България. По-късно той се трансформира в Народен съюз за спорт и техника (НССТ), а след това в ДОСО.
През 1952 г. в страната започват работа първите колективни любителски радиостанции. Първата клубна станция извън София е търновската LZ2KAC (по-късно преименувана на LZ2KBA).
Пред Търновския радиоклуб (1965 г.): Христо Ценев (LZ2AA), Йордан Гайдаров (LZ1UC) и Николай Писаров (LZ2JF – sk)
1. Основаване и първите стъпки на LZ2KAC (1951–1952 г.)
На 25 октомври 1951 г. междуведомствена комисия провежда първия изпит за радиолюбителски клас „В“. Това позволява издаването на разрешителни за строеж на клубни радиостанции.
На 27 май 1952 г. Търновският радиоклуб получава официално разрешение за строеж на предавател. За пръв началник е утвърден Кирил Несторов (LZ2UK – sk).
Кирил Несторов (LZ2UK – sk) — основател и ръководител на Търновския радиоклуб до 1958 г.
Кирил Несторов дава началото на системата за именуване на радиоклубовете у нас. Станцията в Търново получава суфикс KAC. Впоследствие той кръщава и другите клубове в региона: Габрово (LZ2KAD), Елена (LZ2KAE), Горна Оряховица (LZ2KAF) и т.н.
На 11 април 1952 г. десет ентусиасти учредяват Търновския окръжен радиоклуб. Скоро членовете му нарастват на 41 души. Търновци подготвят шасито за предавателя по схема на Борис Коняров. На 5 август 1952 г. Кирил Несторов сяда зад ключа. В 18:30 ч. той осъществява първата радиовръзка на LZ2KAC с киевската станция UA3KFB.
Вляво: Първият предавател на LZ2KAC (1952 г.). Вдясно: Оператори в радиозалата през 1954 г.
2. Разширяване на дейността и нови активисти
През 1953 г. към клуба се присъединява Бончо Василев (LZ2AS – sk). Идващ от Габрово, той организира множество курсове по радиотехника и телеграфия. Той става конструктор на новите предаватели за радиоклубовете в окръга.
През 1953 г. от Свищов пристига и Христо Ценев (LZ2AA). От 1954 г. председател на клубния съвет става Стойко Дулев. Под негово ръководство от 1955 до 1957 г. Търновският радиоклуб е обявен за първенец в страната.
В края на 1955 г. Кирил Несторов придобива клас „А“. Изпит за клас „В“ издържат Пенчо Пенчев (LZ2AC – sk), Тодор Коларов и Михаил Бозгунов (LZ2BK – sk).
Занятия на открито с портативни станции, водени от Бончо Василев (LZ2AS – sk)
3. Радиоконструкторство и мощното стъпало с ГУ-80
През 1955–1956 г. конструкторската секция под ръководството на Бончо Василев изработва 13 предавателя. Те се раздават на новооткритите радиоклубове в Дряново, Севлиево, Елена, Трявна, Свищов, Павликени и Алеково.
През 1957 г. Николай Писаров (LZ2JF – sk) и Веселин Заяков (LZ3CQ – sk) изграждат мощно крайно стъпало с лампа ГУ-80 (1 kW). С този предавател те постигат високи спортни резултати и печелят титлата „Майстор на спорта“.
Кирил Дръндаров (LZ2ZK) и построения от него първи в България изцяло самоделен CW/SSB КВ трансивър (1968 г.)
През 1968 г. членът на клуба Кирил Дръндаров (LZ2ZK) конструира първия в България изцяло самоделен CW/SSB КВ трансивър за всички любителски обхвати. По-късно началник на Окръжния радиоклуб става Иван Попов (LZ2SA – sk).
Иван Попов (LZ2SA – sk) — дългогодишен секретар и началник на Окръжния радиоклуб LZ2KBA
През годините клубът излъчва и под юбилейни повиквателни знаци като LZ9CWY (Световен младежки фестивал 1968 г.), LZ13CWT и LZ40KBA.
