Галина Михайлова & Антон Иванов
Из Лунната долина Джек Лондон

Из Лунната долина Джек Лондон

Из Лунната долина Джек Лондон

Някои неща, които една жена
никога не трябва да забравя.
Не съм го писал аз, а Джек Лондон…
но едва ли имат давност тези неща:

“… Слушайте, млада женичке, и се учете. Разнообразието — в него е магията. То е златното ключе. То е играчката, която забавлява. Не намери ли разнообразие у жена си, мъжът става турчин; намери ли го — той става неин верен роб. Една жена трябва да бъде много жени едновременно. И ако искате вашият мъж да ви обича, за него вие трябва да въплъщавате всички жени. Бъдете винаги нова, като цвете, което всяка сутрин блести с пресни капки роса и никога не разцъфва напълно, затова и никога не увяхва. Трябва да бъдете градина с винаги нови, винаги свежи, винаги различни цветя. И в тази градина мъжът никога не бива да откъсва последния цвят.

Слушайте, млада женичке. В градината на любовта има змия. Тя се нарича баналност. Смажете главата ѝ, иначе ще разруши градината ви. Запомнете името ѝ: баналност.

Не бъдете никога прекалено откровена.

Мъжете само изглеждат груби. Жените всъщност са много по-груби от мъжете… Не, не, няма смисъл да спорите, млада женичке. Вие сте още дете. Жените са много по-малко деликатни, отколкото мъжете. Не знам ли аз? Те са готови да разкажат на другите жени и най-интимните тайни за любовта на мъжете си. Мъжете никога не разправят подобни неща за жените си. Как ще обяснете това? Има само един отговор: във всичко, което се отнася до любовта, жените са по-малко деликатни, отколкото мъжете. Това е тяхната грешка. Тя е бащата и майката на баналността, а баналността е отвратителен плужек, който осквернява и разрушава любовта.

Бъдете деликатна, малка съпруго. Никога не оставайте незабулена — имайте винаги не едно, а много була; забулвайте се в хиляди була и нека те бъдат от най-скъпа материя и да блестят като безцелни камъни. Не оставяйте никога да бъде смъкнато последното було. Бъдете всеки ден забулена с нови була — все нови и нови и така – безкрай. И все пак не бива да изглеждате премного забулена. Всяко було трябва да изглежда единствено между вас и жадния ви любовник, който иска да ви има цялата. И нека всеки път мисли, че е взел всичко, че е отхвърлил последното покривало, което ви забулва. Той трябва да си мисли така. Но не бива да е така. Тогава той няма да ви се насити, защото на другия ден ще намери друго, последно було, което не е забелязал.

Запомнете — всяко було трябва да изглежда последно и единствено. Всеки път трябва да изглежда, че сте отдала всичко в неговите ръце. Но винаги трябва да запазвате много повече, което да отдадете на другия ден и през следващите дни. И при това разнообразие и изненади вашият мъж вечно ще се стреми към вас – новото той ще търси у вас, а не у другите жени. Вие сте покорили вашия мъж с вашата красота и свежест, които са били нови за него, вие сте били за него неразбулена тайна. Когато мъжът е откъснал и вдъхнал целия аромат на едно цвете, той търси други цветя. Това е странното у мъжете. Вие трябва да останете почти откъснат цвят и все пак не напълно откъснат, неизчерпаем източник на сладост, която той е опитвал, и все пак винаги да му се струва, че я вкусва за първи път.

Глупавите жени – а те всички са глупави – считат първото си завоевание над мъжа за окончателна победа. След това се успокояват, отпущат се, надебеляват, стават безжизнени и нещастни. Уви, те са толкова глупави! Но вие, мило дете, след първата си победа трябва да направите любовните си отношения непрекъсната верига от победи. Всеки ден трябва отново да завладявате мъжа си. А когато спечелите последната победа и когато не намирате какво повече да покорявате _ тогава свършва любовта. И това е краят. Мъжът ви започва да броди из чужди градини. Запомнете – любовта трябва да бъде ненаситна. Тя трябва да чувствува глад, остър като нож — глад, който никога не е напълно задоволен. Трябва добре да храните вашия възлюбен, о, да, много добре, много, много добре; давайте му, давайте му и все пак го отпращайте гладен, за да дойде пак и да иска още…”

“… Всяка от тях си има своя красота, малка женичке. Още много неща има да научите. Понякога мъжете се завладяват с вино, а понякога се завладяват с песни, които ги опиват като вино. Страдащи са мъжете! О-ла-ла! Има толкова начини, толкова много! Ето, един от тях е вашето хубаво бельо, хубавите дрехи. Те са магическа мрежа. Никой рибар не е ловил със своите мрежи така успешно риба в морето, както ние улавяме мъжете с нашите труфила. Вие сте на прав път. Виждала съм мъже да губят ума си заради някое елече, не по-хубаво, не по-изящно от тези, които вие простирате на въжето…”

“… Нарекох прането на фино бельо изкуство, да, но то не е изкуство само за себе си. Най-висшето изкуство на света, това е изкуството да се покоряват мъжете. Любовта е живецът, на всички изкуства – тя осмисля тяхното съществуване. Чуйте. През всички времена, през всички векове е имало жени — велики, мъдри жени. За тях не е било необходимо да бъдат красиви. Тяхната мъдрост е била по-могъща от всяка женска красота. Принцове и монарси са се прекланяли пред тях. Цели народи са воювали и цели империи са загивали заради тях. Създавани са били религии в тяхно име. Афродита, Астарта — владетелка на нощта… Чуйте, мило дете, какво ще ви кажа за великите жени, които са властвували над милиони мъже…”

Е стига толкова, че вече става трудно различим хумора от сериозните неща…;-§))) не че няма мъдри жени де… 😉

Коментирай

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.