Защо ни викат „HAM“? От легендите за Харвард до първият български HAM

Защо ни викат „HAM“? От легендите за Харвард до първият български HAM

Чудили ли сте се някога защо радиолюбителите се наричат „HAM“ (което на английски означава „шунка“)? Звучи малко смешно, нали? В края на краищата, какво общо има пушеният бут с антените и трансивърите?

В това приключение ще разберем как една обида се превърна в почетна титла и как българите „пробиха“ ефира много преди интернет да бъде дори идея.

Легендите: Трима студенти и един Конгрес

Една от най-забавните (макар и малко разкрасени) истории ни отвежда в далечната 1908 г. в Харвардския университет. Казват, че трима студенти – Хайман (Hyman), Алми (Almy) и Мъри (Murray) – основали една от първите любителски станции. Те я нарекли просто HAM (от инициалите си).

Историята разказва, че когато през 1911 г. правителството на САЩ решило да сложи ръка на ефира, младият Хайман държал толкова пламенна реч пред Конгреса, че политиците се трогнали и оставили честоти за аматьорите. Оттогава целият свят започнал да нарича операторите „HAM-ове“. Хубава история, нали? Почти като за Холивуд!

Истината: Ръце като шунки и „зацапан“ ефир

Ако попитате сериозните историци обаче, версията е малко по-прозаична и… хаплива. В началото на XX век професионалните телеграфисти били истински „аристократи“ на ефира. Те наричали всеки начинаещ оператор, който предава Морзовата азбука тромаво и с грешки, „ham-fisted“ (с ръце като шунки – дебели и непохватни).

Когато радиолюбителите започнали да строят предаватели в мазетата си и да „пречат“ на сериозните военни станции, професионалистите гневно викали: „Тия шунки (hams) пак ни задръстиха сигналите!“. Вместо да се разсърдят, радиолюбителите си казали: „Ей, това звучи готино!“ и гордо приели името.

Българската следа: Истинските пионери на LZ

Докато по света са се наричали „шунки“, у нас историята се пише с много ентусиазъм и малко подръчни материали. Ето как се случи всичко:

• Началото (1926 г.): Всичко започва в Софийското градско казино, където 38 смелчаци основават първия „Български радиоклуб“. Целта им? Да обединят всички, които се интересуват от „невидимите вълни“.
• Първият повик (1938 г.): Легендарният Иван Джаков конструира предавател в София и на 24 април 1938 г. изпраща първото радиолюбителско повикване от България: „CQ de LZ1ID“. Джаков става толкова популярен в чужбина, че е бил „желана плячка“ за всеки световен радиолюбител! През 1945 г. Иван Джаков подновява радиолюбителската си дейност от София с инициал LZ1XX, а по-късно LZ1RF.
• Първата клубна станция (1949 г.): На самия връх на Коледа (25 декември) през 1949 г. започва работа LZ1AA с оператор Огнян Кукуров.
• LZ1KAB и ерата на ДОСО (1952 г.): На пл. „Славейков“ е открит Централният радиоклуб. Първата официална връзка е на 7 MHz, отново от Огнян Кукуров. Оттук нататък българските радиолюбители стават едни от най-добрите в света в „лова на лисици“ и високоскоростната телеграфия.

Защо сме HAM-ове днес?

Независимо дали името идва от „непохватни ръце“ или от трима студенти, днес да си HAM означава, че си част от глобална мрежа. Ние сме хората, които поддържат връзка, когато всичко друго спре. Ние сме тези, които организирахме първите радио връзки между компютри, когато Интернет още не беше навлязъл в ежедневието ни, включително до военния контингент в Камбоджа (Антон Иванов – LZ3AI тук и Васил Василев – LZ3WW там). Ние сме експериментаторите, които отразяват сигнали от Луната и си говорят с Антарктида (с инициал LZ0A, благодарение на Мико Миков – LZ1RR и Йордан Янков – LZ1UU).

Така че, ако чуете „HAM“, не мислете за сандвич. Мислете за 100 години иновации и приятелство в ефира!

73 и дочуване в ефира!

Tony, LZ3AI

Библиография и източници

1. Данев, П. (LZ1US), Радиолюбителството в България. История, факти, спомени, София, 1998.
2. Бояджиев, С., Македония в моя живот. Спомени, София, 2013.
3. Уикипедия, История на радиолюбителството в България (свободна енциклопедия).
4. Списание „Радио“ (архиви), орган на ДОСО/НССТ.
5. ARRL (American Radio Relay League), Etymology of the term ‘HAM’.