Световен ден на авиацията и космонавтиката

12.04.2018 by: lz3ai

Днес, 12 април, честваме Световния ден на авиацията и космонавтиката.

Спътник

Спътник

Отбелязваме и 54 години от полета на Юрий Гагарин в Космоса.

На 12 април 1961 г. в 9.07 часа московско време от космодрума „Байконур“ излита космическият кораб „Восток“ с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята за 108 минути. Два дни по-късно Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора дошли да го видят.

Значителен принос в теорията и практиката на полета внася германският учен Ото Лилиентал. Между 1891 и 1896 година той проектира, построява и облита няколко планера. На 17 декември 1903 година се извършва първият успешен полет на самолет от американските механици Братя Райт с двигател с вътрешно горене, работещ с авиогориво.

Терминът „космонавтика“ въвежда Г. Е. Лангемак. Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 година със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Следващият етап в овладяването на космоса идва само месец по-късно – на 4 ноември с.г. със „Спутник – 2“ във Вселената е изпратено първото живо същество – кучето Лайка. Неговата участ е била предопределена, тъй като не се е предвиждало корабът да се върне на Земята.

Ето и някои от най-значимите космически събития:

  • 4 октомври 1957 — първият изстрелян ИСЗ (СССР)
  • 12 април 1961 — първият полет на човек в космоса (Юрий Гагарин, СССР)
  • 18 март 1965 — първо излизане на човек в откритият космос (Алексей Леонов, СССР)
  • 21 юли 1969 — стъпване на човек на Луната (Нийл Армстронг, САЩ)
  • 19 април 1971 — първата орбитална станция (СССР), по-късно съвместно със САЩ, създаване на международната станция
  • 3 март 1972 — старт на първия апарат, напуснал впоследствие пределите на Слънчевата система („Пионер-10“, САЩ)
  • 12 април 1981 — извеждане на орбита на първия кораб за многократно използване („Колумбия“, САЩ)

На 19 юли 1960 година в Космоса е изведен съветския кораб „Спутник 5“ с кучетата Белка и Стрелка. Целта на експеримента е да се провери ефективността на системата за сигурност на живота в Космоса и изследване на влиянието на космическите лъчи върху живите организми. Кучетата Белка и Стрелка са първите живи същества завърнали се благополучно на Земята.
Върховият момент в усвояването на Космоса настъпва на 12 април 1961 година, когато във Вселената е изпратен първият човек, съветският космонавт Юрий Гагарин и по-късно този ден е обявен за Международен ден на космонавтиката.

Космическата история на България

Започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на Народна република България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. През 1964 г. това обаче е невъзможно. Съветският съюз все още няма подходящ космически кораб за подобни полети.

Мечтата става реалност през 1977 г. когато в рамките на програмата “Интеркосмос”, когато втората група страни (след първата Чехословакия, Полска народна република и ГДР) състояща се от Народна република България, Куба, Унгарска народна република, Монголска народна република иСоциалистическа република Румъния изпраща своите кандидати за космонавти в Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.

Стриктен подбор съкращава кандидатите до 4 души:

  • Александър Панайотов Александров
  • Георги Любенов Йовчев
  • Георги Иванов Какалов
  • Иван Наков

Заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът – Александър Александров. Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава да бъде използвано бащиното му Иванов.

Георги Иванов

Георги Иванов

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.

Решено е финансирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара по тогавашния курс), което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души:

  • Александър Александров
  • Пламен Александров
  • Николай Райков
  • Красимир Стоянов

В Москва съветските лекари откриват проблеми на Пламен Александров и групата остава в състав от 3 души. Окончателно са избрани 2 кандидати:

  • Александър Александров – основен кандидат
  • Красимир Стоянов – дубльор.
Александър Александров

Александър Александров

Космическите постижения на България ѝ отредиха място на една от водещите космически сили в света през 20 век.

Огромен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, изключителни са оригиналните продукти на българската космическа апаратура и факт е, че България е третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветският съюз и първа по създаване на космически оранжерии. Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.

Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Полетът беше изключително драматичен – поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията Салют и беше под въпрос завръщането на самите космонавти на земята! Те проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно. Едно от най-значимите научни постижения изследвания бе програмата“България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския „Дайнамик Експлорър“, който летеше по същото време. След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс „Фрегат.

През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5“ полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров. За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии .Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати. През 1982 г. започна работата по големите проекти „Интербол“ и „Космическата оранжерия СВЕТ“, чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г, приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения, в които участваха много международни екипажи с различни видове култури. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.

Космическата наука в България не свършва дотук, свършва само необходимото за нормалното й развитие финансиране.

Български растения и храна в космоса

Доказано е, че безтегловността не е пречка за пълен цикъл на развитие и от семена, засети на борда, да се родят „космически растения” и те да бъдат използвани за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите продължителни полети на човека първоначално до Марс.. И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Едно от престижните достижения на българската наука е създаването на космическото меню. Нашата космическа храна е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и исушаване на биологични материали във вакуум. В резултат на което водното съдържание у тях се намалява до равнището от 2 до 5 процента., т.е. те са сублимирани. В списъка на нашите космически храни са включени кисело мляко с овесено брашно,няколко вида ядки,набор от лиофилизирани плодове – ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш, и други. Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски,обяд и вечеря. Характерно за този вид храни е,че те имат продължителност на съхранение до 5 години. Те покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.

Космическа (спътникова) свръзка

Заповед за първата космическа свръзка в историята на Българската армия

Заповед за първата космическа свръзка в историята на Българската армия

На 24 май 1987 година се провежда първата в историята на Българската армия спътникова свръзка между станцията на ГЩ с началник Антон Иванов от София, с екипаж: Васил Йорданов Василев – заместник, Валентин Станчев Цанов, Емил Спасов Стоянов, Тони Денчев Илиев и Стефан Илиев Стефанов, и станцията на ВМФ с началник Емил Попов от Варна, с екипаж Павел Павлов, заместник.

Антон Иванов и Емил Попов

Антон Иванов и Емил Попов

Заради риска да пропусна някого, няма да изреждам всички останали, допринесли по един или друг начин за това постижение.

Trackbacks

Leave a Reply