Първа официална спътникова свръзка в историята на Въоръжените сили на РБ

24.05.2007 by: lz3ai

В една орехова градина преди 20 години

Място: орехова градина край с. Ботево, община Тунджа, Ямболска област.

Време: точно преди 20 години.

Р-440-О

Р-440-О

Аз: офицер-новобранец… Лейтенант.

Слънцето се бори с плътната орехова шума. Птиците приветстват наближаващото лято с песните си. Въздухът – свеж. Обедно време, но не чувствам глад.

Седя си на стълбичката на космическата станция. Апаратурата жужи кротко зад мен. Малко тъжен. Съучениците ми днес се срещат на паметника „Майка България” във Велико Търново,  да отбележат 5 годишнината от завършване на II гимназия „Васил Друмев”… Къде ли ще продължат довечера? Винаги сме били много сплотени и навсякъде заедно, а днес мен ме няма…

Дали ще ме разберат? Все пак не случайно не съм отишъл с тях…

По това време нито можех да се похваля, нито дори да обясня защо не съм на срещата. Както казва един колега, просто „службата го изисква, а и не противоречи на уставите”.

Тъжен, но щастлив. Току що сме установили ПЪРВАТА в историята на БА официална космическа свръзка. Точният термин е „спътникова”, но кой знае защо „космическа” придоби по-голяма популярност.  Кореспондент ни бе станцията на ВМФ, с началник Емил Попов и заместник Павел Павлов (LZ4PV).

Екипажът ми също е някак си умислен. Това бяха старши сержант Васил Йорданов Василев (сега старшина от резерва), старши сержант Валентин Станчев Цанов (също), редник Емил Спасов Стоянов, редник Тони Денчев Илиев и редник Стефан Илиев Стефанов. Само за няколко месеца екипажът бе станал като добре смазана машина и „взвод от отличници”. Наистина отлични бойци и мъже, с които и сега сме приятели и можем да разчитаме един на друг.

Предупредиха ме, че наближава командира на бригадата, с него и други мои началници. Приготвих се да ги посрещна.

Заповедта

Идваха да ни поздравят. Началникът на щаба на бригадата четеше заповедта: „… в 11,50 часа на 24 май 1987 г. екипажът на космическата станция Р-440 в състав … установиха за ПЪРВИ ПЪТ в историята на Въоръжените сили…“

Заповед по случай първата спътникова свръзка в БА

Заповед по случай първата спътникова свръзка в БА

Не слушах текста. Не чух дори какви са наградите. За мен важно бе, че всичко бе протекло както трябваше, че сме успели.  Гордеех се с екипажа си. Заслугата бе обща.

Заслугата бе не само на моя екипаж. Чувствах благодарност към тогавашния началник щаб на батальона, капитан Никола Лазаров (сега полковник от резерва); началника на радио отдела полковник Янко Ников (също  в резерва) и неговия помощник по радиото и космическата свръзка полковник Димитър Асенов Димитров (от резерва); началника на управлението тогава, генерал Киров (също) . Заслугата беше също толкова и на кореспондентите ни от ВМФ , както и на хората, благодарение на които каналите бяха криптирани и сдадени за ползване – старши сержант Валентин Александров, лейтенант Тихомир Тодоров, сегашния началник на управление КИС в ГЩ – бригаден генерал Бойко Симитчиев. Страхувам се да не пропусна някого, та няма да изреждам всички…

Това не бяха вече от „аналоговите” офицери и сержанти. Това бяха малкото военнослужещи тогава, внедряващи и използващи цифрови комуникации, хора с усет към новите технологии.

Трудно се внедряваха новости в армията тогава

Със сегашния си опит (вече полковник, макар и по душа тийнейджър), оценявам какво им е коствало и на моите началници да успеят и да осигурят моя успех. Армията тогава беше най-„закостенялата” структура, почти абсурдно бе да пробие някоя новост. Така беше доста години и от моята служба. Може би едва наскоро започва да се променя това статукво, но много бавно и трудно. Дано някой ден все пак се промени…

Никога няма да забравя думите на един мой началник, когато си „направих устата” да отида на курс за космическата свръзка – все пак бях от първите, докоснал се на живо до подобна техника и нищо не разбиращ от нея: „Абе, лейтенант, къде си тръгнал ти? На такъв курс в СССР ходиха вече поне двайсет човека! Я хващай книгите и учи, нали станцията има документация…” (б.а. станцията бе производство на тогавашния СССР). За късмет имаше и началници, които знаят, че без обучение няма внедряване и успяха да организират курс тук, в България, със собствени сили. И документацията беше достатъчно подробна.

Антон Иванов (LZ3AI) и Васил Василев (LZ3WW) по време на учение в Германия

Антон Иванов (LZ3AI) и Васил Василев (LZ3WW) по време на учение в Германия

За да стане ясно от какво ниво тръгвах, ще ви разкажа как разбрах на каква длъжност съм назначен. За поделението бяхме разпределени десетина офицера. Събрали се бяхме на входа на МО към ул. Аксаков. Дойде кадровикът и каза да се изместим малко по-настрани… минаваха много хора край нас, да не пречим и те да не ни пречат. Отидохме към тогавашната небезизвестна сладкарница „Кристал”. Съобщаваше кой къде е назначен. Стигна до мен. Прочете, че ще съм началник на „Кристал”. Гледах него, гледах табелата на „Кристал”  и пак него и пак табелата… той усети, че нещо не е наред и каза „Не на тази…началник на Р-440”… чак тогава разбрах за какво става реч…  Р-440 поне бях чувал във Военното училище.” Кристал” било условното й наименование.

Сега вече има публикувани данните на тази станция за космическа свръзка и в Интернет.

Курсът бе в Пловдив. Учихме се, кажи-речи, заедно с преподавателите си. Край Пловдив бяха и първите неофициално осъществени космически свръзки, по време на курса. Бяха ни разрешили за ползване един спътник с условен номер „43”, за който се шегувахме, че е „Образец 43 година”, защото слизаше много ниско до хоризонта, но и тогава успявахме да поддържаме свръзката, дори в режим под нивото на шума.

Трудно се внедряваха новости в армията тогава. И сега не е много по-лесно.

Никога няма да забравя думите на един друг голям наш военно началник, когато му демонстрирах в Радиоприемния център на МО как може да се предават и приемат документи до нашия контингент в Камбоджа с помощта на пакетна радиосвръзка : „Много добре, момчета… но нека първо радистите си приемат докладите на слух, пък после вие продължавайте да правите експериментите си…” Което всъщност обезсмисли по-нататъшната ни работа… макар че радистите приемаха за повече от половин час доклад, преминаващ през пакет-модемите за три минути. Кореспондент в Камбоджа ми бе същият старшина Васил Йорданов Василев от екипажа на космическата станция.  С негова помощ успяхме да изградим и „система” (от бракувани изделия), с помощта на която нашите бойци в Камбоджа можеха да говорят със семействата си безплатно (при алтернатива $ 6 за минута през американски сателит).

Комуникационен спътник

Комуникационен спътник

Станцията беше нова, но и новите неща понякога се повреждат. Дори ремонта извършвахме пак със собствени сили в началото – малко бяха хората, които разбират от тези „паяци”, както наричахме интегралните схеми, с които бяха изпълнени блоковете и апаратурите.

 „Скъпо удоволствие” е сателитна връзка. Но качествено и с много предимства.

С космическата станция и апаратните за устойчиво криптиране, при добре подготвен екипаж можеше да се организира свръзка до крайните кореспонденти за по-малко от минута. Качеството се измерваше с брой грешки на шестмесечна непрекъсната работа. Можеше да се организира комуникация под нивото на шума в ефира – на практика невидима от апаратурите и разузнаването на противника. Можеше да осъществи телефонен разговор през комуникационен канал 600 bps, при това колегите успяваха да го засекретят с гарантирана устойчивост. Електронно-изчислителна машина следеше непрекъснато местоположението на спътниците на елиптична орбита и движеше антената към тях. Дори днес не всяка станция за спътникова свръзка има подобни екстри.

Научих важни неща

Научих, че най-ценното нещо са хората. И с най-скъпата техника, с калпав екипаж нищо не става. Както и с бракувана техника, но с „качествени” и добре подготвени хора пак може да се постигне много.

Научих, че най-добрата инвестиция е също в хората, в техните знания и умения. И тя се отплаща многократно. Технологиите остаряват с  дни, а хората се усъвършенстват, знаят и могат много повече от вчера. Ако ги мотивираш, могат да постигнат много повече от собствените си възможности. Но ако не успееш да ги мотивираш… загубил си „битката” още преди да е започнала. Всеки човек е уникална „вселена” и се управлява по своему и в същото време трябва да е много внимателно… Ако съумееш това, този човек те уважава докрай.

Научих се, че може да пробиваш и със собствения си авторитет, без „връзки”. Че ако държиш на авторитета си, подчинените могат да се „хвърлят и в огъня” заради теб.

Има с какво да се гордеем, че сме българи!

Постигнатите успехи трябва да се уважават и празнуват. Те са факт и не е необходимо да си ги измисляме, както правят голяма част от чуждите държави. Когато става дума за национална гордост, скромността е излишна. Вече голяма част от офицерите на НАТО знаят какво знаем и умеем. Спечелили сме тяхното уважение и доверие. Знаят, че на нас може да се разчита като на равноправни партньори и приятели. Знаят, че от нас могат и да научат много неща.

Има с какво да се гордеем, че сме българи! Нека не пропускаме повод да го направим! Съвпадението с тази дата – 24 май – е случайно, но символично… просветление в света на комуникационно информационните системи.

Антон Иванов като полковник-инженер

Антон Иванов като полковник-инженер

Comments

3 коментара to “Първа официална спътникова свръзка в историята на Въоръжените сили на РБ”
  1. Цифров служител каза:

    Трудно се внедряваха новости в армията тогава

    Със сегашния си опит (вече полковник, макар и по душа тийнейджър), оценявам какво им е коствало и на моите началници да успеят и да осигурят моя успех. Армията тогава беше най-„закостенялата” структура, почти абсурдно бе да пробие някоя новост. Така беше доста години и от моята служба. Може би едва наскоро започва да се променя това статукво, но много бавно и трудно. Дано някой ден все пак се промени…

    Явно сме служили в различни армии, в моята по същото време имаше постоянно нови неща – тропосферните системи, нови системи специална апаратура, системите за адаптивна радиосвръзка, системите за оповестяване, уплътнителни системи, системата за радиотелефонна свръзка, системата за автоматизирано управление на войските и други. Да, учат се рядко на курсове, а по-често на място с документацията.

  2. Ivan Staykov каза:

    Космически привет на ПЪРВИТЕ!!!! От началника на втората Р-440-У 😉
    У =узловая; О=оконечная
    Оставаме с утехата, че ако и да не бяхме първи, поне бяхме с по-голяма антена от вашите 😛
    Иван Стайков

  3. tihomir каза:

    Подрави за първата спътникова свръзка, но при нас имаше Р-440-У не знам какво означава! Първият и началник беше старши лейтенант и мой съвипусник и още е на служба! Поздрави Диче!

Trackbacks

Leave a Reply