Как да се държим в църква?

15.10.2007 by: lz3ai

Откъси и доработки от едноименна брошура на Иван Николов

Как да се държим в църква?

Как да се държим в църква?

Извадки от църковните правила за храма и богослужението:

„Не трябва да се извършват така наречените трапези на братолюбие в места, посветени на Господа или в църкви, и да не се яде и постила легло вътре в храма. Ония които дръзнат да извършват това или нека престанат, или да бъдат отлъчени.“ (74 правило на Шести Вселенски събор)

„Относно жени, когато са във време на очистване (месечно течение) дали им е позволено, докато са в това състояние, да влизат в Божия дом, мисля, че е излишно да се пита, понеже не допускам, че и самите те, ако са вярващи и благочестиви, ще си позволят в такова положение да пристъпят до светата трапеза или да приемат тялото и кръвта Христови… Никак не е забранено да се молим в каквото и състояние и в каквото разположение да се намираме, …но стъпването в светая светих на всекиго, който не е досущ чист и по душа и по тяло, трябва да се забрани“ (Второ правило на св. Дионисий Александрийски)

КОМЕНТАР: Това правило не бива да се разбира в смисъл че забранява на жените, когато са в месечно неразположение да влизат в църква и да посещават богослужение. Те могат да правят това, но трябва да стоят по-назад, да не целуват иконите и да не се причестяват.

„Никой да не въвежда вътре в светия олтар никакво животно…“ (88 правило на Шести Вселенски събор)

КОМЕНТАР: Тълкуването на това правило гласи, че в храма не може да се занася никаква храна (освен вино, пшеница и елей[1]), особено месо.

Богородица

Богородица

Бог е наш баща, а ние – Негови деца. Всеки храм е Негов дом, чиито врати са отворени за всички, които желаят да му гостуват и да го посетят. Господ кани на драго сърце бедни и богати, щастливи и нещастни, учени и прости, праведни и грешни… Които Го обичат истински, се отзовават често на поканите Му и когато забие църковната камбана оставят земните си грижи и с радост отиват на църква. Които обаче се ленят [2] да посещават Божиите служби, са християни само по име. Затова Църквата справедливо е наредила, който християнин не отиде в продължение на три недели на света литургия, освен ако има извинителна причина за това, да се Отстранява от църковно общение“.

Какво трябва да бъде нашето държане в Божия храм? Достатъчно ли е за спасението ни посещаването на църква, когато това се прави единствено по силата на навика, а не се изпълняват църковните предписания за правилно стоене и поведение в Божия храм?

Истинският християнин се подготвя за празнична служба още привечер, защото църковните празници започват след залез слънце предишния ден. Той запалва кандилото пред иконостаса си, вечеря лека храна, казва вечерните молитви и си ляга с мир.

На другия ден не закусва и не пие вода, за да може да си вземе нафора [3], а на път за храма си казва на ум Иисусовата молитва – „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния!“.

Чуе ли камбанния звън, той се моли с Ангелската възхвала към Божията Майка – „Богородице, Дево, радвай се!…“

В храма влиза навреме, още на утренната[4]. Грях е, когато отиваме късно на богослужение и светата литургия вече е започнала. Човек, който закъснява за църква прилича на слуга, поканен на царско угощение в точно определен час, а отиващ в двореца, когато всички са насядали на трапезата и царят приятелски разговаря с гостите. В първите християнски времена, когато литургията започвала, храмовите врати се затваряли и закъснелите не се допускали вътре, за да не смущават богослужението и молещите се.

Влизането в църква трябва да се отличи от влизането в къщи, в магазина, в която и да е било обществена сграда. Благочестивият християнин се прекръства, като събира изравнените краища на първите три пръста ма дясната ръка (палец, показалец и среден), а другите два прибира към дланта. След това осенява (докосва) най-напред челото – за освещаване на ума, после долната част на гърдите – за освещаване на чувствата и накрая от дясно на ляво – плещите – за освещаване на телесните сили.

Трите събрани пръста изобразяват Света Троица и равенството на Нейните Лица, а двата прибрани към дланта – Божествената и човешка природа на Господ Иисус Христос.

Богородица

Богородица

Прекръстването трябва да става бавно и с благоговение!

След това прави лек поклон и си казва на ум специално определената за случая молитва при влизане в Божия дом.

Това е един вид поздрав към Стопанина на Дома, Който посещава – Господ Бог, в Троица прославян – Отец, Син и Свети Дух. Мъжете влизат с непокрита глава, жените с покрита. Така учи св. ап. Павел (1 Коринт 11:3-15) и този обичай е много древен. Облеклото трябва да е прилично. Жените не бива да са облечени в панталон, нито в къси рокли или поли, нито в дрехи с дълбоко деколте и изобщо в неприлични дрехи. Те отиват в Божия дом неначервени, непарфюмирани и без грим, помнейки думите на апостола: „Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават в благочестие“ (1 Тим. 2:9-10). И наистина, Божият храм не е нито модна къща, нито дом за модни ревюта, а убежище за покаяние и молитва.

Влизайки в храма, християнинът си купува свещи, записва имена да живи и починали и се миросва [5]. Свещите той запалва на определените за целта свещници: най-напред пред Иисусовата икона, след това пред св. Богородица, и накрая – за упокой. Хубаво е, ако при това действие се произнасят следните молитви:

Господи, Иисусе Христе, приеми тази малка моя жертва за всичко, което е добро и полезно за мене, грешния, за моите роднини, приятели и близки!“

Пред иконата на св. Богородица: „Майко Божия, защити ме под твоя покров!“

За упокой[6]: „Господи, успокой душите на Твоите починали раби (имената) и направи вечна тяхната памет!“

Голям грях извършва богомолецът, когато приказва в църква! Ще си послужим с гореприведения пример. Говорещия в църква и през време на богослужение прилича на човек, поканен от царя за важен разговор, отива в двореца му, застава пред престола, но не слуша царските думи, а разговаря с неговите слуги. Ако ние благоговеем пред нашите началници и благолепно мълчим в тяхно присъствие, то колко повече подобава да мълчим в присъствието на Началника на началниците – Господ Бог! Който не може да сдържи езика си по време на богослужение, много по-добре ще постъпи, ако си стои в къщи, вместо да отива и смущава молещите се. Такъв човек трябва да оставя за разрешаване проблемите се не в храма, а за дома, при приятели, на улицата… Срам и позор за всички бъбривци, които говорят и тършуват в църква, сменяйки всяка минута мястото си. Към такива Господ ще се отнесе така, както се отнесе с търгуващите в храма: ще ги прогони от дома Си с бич в десница и ще им каже: „Домът Ми дом за молитва ще се нарече, вие го направихте разбойнически вертеп.“ (Мат. 21:13)

По въпроса кога трябва да се коленичи, да се стои прав и да се седи през време на богослужение, Църквата се произнася така: онези, които са здрави и прави, редно е да стоят през цялото време на службата и особено по време на св. литургия; които са стари, болни и маломощни могат и да седят, като при четенето на Евангелието, при Малкия и Великия вход, при пеенето на „Тебе поем…“ и „Отче наш…” стават.

Допуска се сядане при четене на Апостола, при пеене па причастния [7], както и през време на проповед. При пеенето на причастния трябва да става събирането на доброволни пожертвувания от храмовия клисар или църковен настоятел, но това трябва да става колкото може по-незабележимо и безшумно, за да не се смущава богослужението.

Коленичи се на „Тебе поем…“ и „Отче наш…“. Правило 20 на Първия Вселенски събор (325 г.) забранява да се коленичи в неделя, тъй като този ден е станало радостното събитие на Христовото възкресение, колениченето с израз на съкрушение и скръб; по същата причина не се коленичи и от Великден до Възкресение Господне, както и през време на Рождественските празници.

Колениченето да става правилно – с двете колена, тялото изправено и главата леко приведена. В никакъв случай не бива да се коленичи с един крак. На немощните се позволява да присядат на глезените си или просто да остават прави, но с изпънати крака. Заболи ли ни повече, нека си спомним болките, които е изтърпял нашият Господ Иисус Христос на Кръста и тогава ще изтърпим.

През цялото време на богослужението и най-вече на светата литургия, благочестивият християнин стои на едно място, освен в ония моменти, когато трябва да целуне Евангелието (на възкресната утренна, но в никакъв случай не и на литургията), Кръста (на празниците в негова чест), при миросване и др. Грешат смъртно онези богомолци, които поради невежество или ревност, „ала не по разум“ (Римл. 10:2) се навират в служещите свещеници да целуват одеждите им или хукват след прочитане па литургийното Евангелие да го целуват. В първия случай те могат да бутнат чашата и дискоса[8] със светите Дарове и да разлеят причастието, а при втория – пречат на свещеника да продължи службата. Който иска да целуне Евангелието, нека отива по време ла църква, още на утренната, и тогава да стори това, а който желае да се доближи до свещеническите одежди, нека помоли служащия иерей, след литургия да снеме фелона[9] и стихара[10] си върху него; това се прави за здраве.

Кога черкуващият трябва да се кръсти и покланя?

Трябва да се знае, че и тези молитвени действия се извършват в определено време, а не произволно и безразборно. Богомолецът трябва да се прекръства в началото и в края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите [11](напр. „Яко подобает Тебе всякая слава, чест и поклонение… „), в началото и края на песнопенията и въобще всеки път, когато чуе, че се чете или пее трисветото Божие име – на Отец, Син и Свети Дух. Поклони се извършват, когато в богослужебното четиво или песен се споменава глагола „покланям се“, взет във всичките му граматически форми (напр. „Прийдите поклонимся Цареви, нашему Богу…”); още – при целуване на иконите, Евангелието, Кръста, свети мощи и пр. Уместно е да се правят леки и поясни поклони, като дясната ръка допира земята.

Земните (или по-дълбоки) поклони християните нека да употребяват в частната си молитва у дома, да не би в църква да съблазнят някого или да помислят високо за себе си.

След светата литургия богомолците се подреждат чинно и си вземат нафора. Първо минават мъжете, а след тях жените. Мнозина християни се блъскат при вземане на нафора и особено при поръсване и черпене на светена вода и така погубват всичко, което са придобили до този момент, загубват цялата си награда, с която Бог удостоява отзовалите се на поканата Му, да посетят Неговия дом. Такива хора не правят разлика между вземането на нафора и реденето на опашка в магазина за някоя рядка стока. Когато му дойде редът, богомолецът поема осветения хляб с дясната шепа, под която с сложил кръстообразно лявата, отдръпва се от множеството, навежда уста и поема осветения антидор [12]. При това той гледа, да не падат трохи на земята и внимателно взема с език частичките, останали в шепата му.

Свето причастие

Свето причастие

Ако е подготвен за свето Причастие, първом се причестява и след това взема нафора, но без да целува ръка на свещеника, изплаква устата си с глътка вино и се пази да не плюе до вечерта. При положение, че е време на Богоявленските празници, най-напред пие светена вода, а след това изяжда нафората си. После отпуст[13] богомолецът не остава в църквата, за да си побъбри с приятели и познати, както за съжаление често се случва по нашите храмове, а целува някои от иконите, прекръства се на изхода и си отива в къщи, за да занесе църковното благословение и на своите домашни. У дома той разказва всичко, което е чул и разбрал от Апостолското и Евангелското четиво, както и от проповедта на свещеника.

Външното благостоене в храма трябва напълно да отговаря на вътрешното духовно настроение на богомолеца. От начало до край той следи внимателно с ума си песнопенията и четенията от клироса[14], както и възгласите на свещеника от олтара, старае се да вникне в техния смисъл и по този начин дейно участвува в общата молитва. Ако е музикален и знае песнопенията, пее в хора. При възгласите на свещеника, приканващи богомолците да усилят вниманието си (напр. „Вонмем“); да застанат благоговейно („Премудрост прости!“) или да преклонят глави, те изпълняват с готовност и навременно всичко това. Не се разсейват нито за минута от житейските си работи, забравят всички земни грижи („Отложим нине попечение!“) и предоставят себе си изцяло на Бога.

Един прозорлив свещеник-светец, когато кадял, нарочно отминавал много богомолци, без да ги прекади, а някои празни тронове, напротив, усърдно прекадявал, защото виждал с духовните си очи, че първите въобще не внимавали и не следели богослужението улисани със светските си дела, докато вторите, макар и да отсъствали телом по извинителни причини, с мисъл и дух били по своите места в храма и с болка си представяли в този момент всичко онова, което се извършва там.

Ако някой не разбира всичко, което се чете или пее през време на служба, да не унива, но да се моли със сърцето си, като се умилява от невидимото Божие присъствие и от съзнанието за своята греховност.

Изпълнявайки тези предписания на Църквата за това, как да стоим и се държим в църква, ние ще спомогнем за укрепване на църковната дисциплина и благолепие и за собственото си спасение, спасението на нашите ближни…

„Зарадвах се, когато ми казаха: „да идем в дома Господен… Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро“ (Пс. 121:1,9). „Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище“ (Пс. 131:13) Амин.

КРАЙ И СЛАВА НА БОГА!

Image Речник на непознатите термини:

[1] Елей – смес от пет съставки: ароматна смола от мирово дърво, кора от кафяво дърво, благовонна тръстика, кора от лаврово дърво, маслиново масло, която се вари и се използва за помазване, освещаване и други християнски обреди.

[2] Ленят се – не правят нещо поради мързел и безделие.

[3] Нафора – благословена и осветена частичка пшеничен хляб, която се дава от свещеника в края на литургията за духовно и телесно здраве.

[4] Утренната – сутрешна служба

[5] Миросва се – бива помазван кръстообразно с клей – миро по челото от свещеника.

[6] Упокой – спокойствие за мъртвите

[7] Причастния – литургийна песен, през време на която служащите в олтара се причестяват.

[8] Дискос – метално блюдо за събиране на помощи.

[9] Фелон – част от църковното облекло.

[10] Стихар – Дълга дяконска или свещеническа богослужебна дреха, ушита от тънка сърма.

[11] Ектения – Молитва в християнското богослужение, произнасяна гласно и провлечено от духовник.

[12] Антидор – нафора – благословена и осветена частичка пшеничен хляб, която се дава от свещеника в края на литургията за духовно и телесно здраве.

[13] Отпуст – освобождаване на богомолците от службата.

[14] Клирос – низшите църковни служители – четци и певци.

Trackbacks

Leave a Reply