СТАНДАРТИ, ПРОТОКОЛИ, КОМАНДИ

За изграждане на архитектурно съвместими технически и програмни средства, предлагани от различни производители и изпълнени на базата на различни платформи, са необходими международни стандарти. Основно дейностите по международната стандартизация в областта на комуникациите се извършва от Международния консултативен комитет по телефония и телеграфия (CCITT, а от началото на 1996 година носи името Международна телекомуникационна общност - ITU или МТО) и Международната организация по стандартизация (ISO - International Standard Organization).

CCITT (ITU) ратифицира редица препоръки X и V серии.

ISO предлага еталонен модел за взаимодействие на отворени системи OSI (Open System Interconnection).

OSI моделът предлага концепция за разработване на универсални правила и архитектура на взаимодействие на компютри и мрежи с различна собствена архитектура и платформи на различни производители. Концепцията се състои в разслояване на функциите по управление и взаимодействие между потребителите на отделни нива (слоеве). Всяко ниво, използвайки услугите на по-долното ниво, предлага определен брой услуги на по-горното ниво.

Правилата за взаимодействие между отделните слоеве се наричат интерфейси, а между едноименните - протоколи.

В еталонния модел OSI подробно са разработени правилата, в съответствие с които се разработват протоколите и интерфейсите, без да се регламентират средствата за апаратна и програмна реализация. Всяко по-висше ниво обвива получената информация от по-низшето, без да се интересува от начина и на формиране, със своеобразна обвивка от служебна информация. Следващото ниво добавя своята обвивка и т.н. При приемането става разопаковането на тези обвивки по обратния път. По този начин сами по себе си напълно несъвместими системи могат да се свързват и обменят данни помежду си.

Такива компютърни системи, които отговарят на изискванията на модела OSI, се наричат отворени системи.  Функциите за свързване на отворени системи се разделят на 7 нива. Всяко ниво взаимодейства непосредствено само със съседните си нива (слоеве).

Физическият слой осъществява предаване на битове между станциите по определена физическа среда. Той единствен притежава реална физическа свръзка между отделните системи и има средства за установяване, поддържане и разпадане на линията. При използване на радиовълни като физическа среда този слой се определя от протоколите ISO 802.3 и X.21. Той осигурява:

- физическа свръзка - дуплексна или полудуплексна;

- обмен на битове (данни и служебни битове);

- идентификация на станциите;

- подреждане на битовете в нужния ред;

- откриване на грешно състояние;

- модулация и демодулация;

- осигурява исканата скорост за обмен;

- определя характеристиките на средата за извършване на свръзката.

Каналният слой реализира свръзка на логическо ниво, без да се интересува от начина, по който информацията се преобразува в електрически сигнали от по-долния слой. Грижи се за откриване и корегиране на грешки, възникнали на физическо ниво. Подрежда битовете в кадри. Реализира се основно чрез протокола HDLC (ISO 3309) и осигурява:

- установяване и прекратяване на една или повече свръзки;

- обмен на служебни кадри;

- идентификация на крайните потребители;

- подрежда кадрите в правилна последователност;

- издава предупреждение в мрежата при откриване на грешки;

- контролира потока от данни;

- подбира оптимални параметри за качествена свръзка.

Разделя се на две независими помежду си поднива.

Поднивото за достъп до съобщителната среда MAC (Media Access Control) управлява заемането на тази среда и зависи от нейния тип. Пакетната радиосвръзка е съобразена с протокола CSMA/CD - многостанционен достъп с контрол на носещата и разпознаване на конфликтите. При получаване на зявка за предаване от по-висшите слоеве на това ниво се сформират кадри. Критерият за започване на предаването е липсата на носеща честота (свободен канал) в средата за разпространение. Но тъй като отделните слоеве са независими и равноправни, по същото време съобразно същия критерий предаване може да започне и друга станция. Получава се конфликт с изкривяване на иформацията. Участвалите в конфликта компютри изчакват случайно изчислено време, отново проверяват канала за наличие на носеща и в случай, че е свободен, подновяват предаването. Предават се определен брой кадри и всичко се повтаря. Практически използвания алгоритъм може да се справи с много големи натоварвания в мрежата и може да се изобрази по начина, изобразен на фигурата (вж. приложенията).

Отговаря на спецификацията ISO 802.3.

Поднивото за логическо управление на канала LLC (Logical Link Control) осъществява адресирането, предаването на данните, откриването на грешките, последователността на кадрите, корегиране на грешките. Осигурява три типа услуги:

- предаване на данни между станции без установяване на свръзка (дейтаграмен режим);

- предаване на данни между две станции с установяване на свръзка (виртуален режим);

- предаване на данни между две станции без установяване на свръзка, но с потвърждение.

Поднивото LLC се специфицира от ISO 802.2.

Всички по-висши слоеве се реализират предимно софтуерно.

Мрежовият слой организира маршрутизацията и оценка на качеството на обмена. Нарича се още пакетен слой, тъй като осигурява изискванията на протокола X.25 за формиране на пакети. Дефинира понятието мрежа и определя два типа услуги:

- с установяване на свръзка:

- установяване на свръзка;

- предаване на данни;

- ретранслиране на данни;

- потвърждение на приемането;

- повторна синхронизация;

- без установяване на свръзка - позволява обмен на информация, без да е установена предварително свръзка - подобно на IP,  IPX, различните протоколи за електронна поща и т.н.

Транспортният слой осигурява надеждно транспортиране на съобщението от подателя до получателя и оптимизира използването на мрежовите ресурси. Предлага същите два типа услуги. Освен това осигурява:

- предаване на съобщения за организиране на обмена;

- мултиплексиране и демултиплексиране - за съвместно използване на мрежовите ресурси от двама и повече потребители;

- откриване на грешки при транспортирането;

- корегиране на грешки.

Съгласно препоръката X.224 транспортните услуги са разделени на пет класа:

- клас 0 - базови функции;

- клас 1 - базови функции и функции по коригиране на грешки;

- клас 2 - функции по мултиплексиране и демултиплексиране;

- клас 3 - функции по възстановяване на грешки и мултиплексиране/ демултиплексиране;

- клас 4 - функции по откриване и корегиране на грешки.

Сесийният слой обслужва организирането и синхронизирането на диалога между кореспондента с различни системи. Предлага услуги с установяване на свръзка:

- осигуряване осъществяването на диалог между станциите;

- синхронизация и ресинхронизация на потока данни;

- запис на маршрутизации и адреси;

- постепенено или бързо преустановяване на свръзката;

- буфериране на данни.

Сесиите се реализират на три фази - установяване на свръзка, обмен на данни и преустановяване на свръзката.

Представителният слой осигурява синтаксическите преобразувания при използване на различни програми. Осигурява:

- синтактичните правила за обмен на символите, символните низове, формата за изобразяване, файлова организация и типове данни;

- кодиране, декодиране и компресиране на данните;

- интерпретиране на кодовата таблица;

- конвертиране на кодовете.

Приложният слой осъществява обработката на потребителските задачи, управлението на мрежата и потребителския интерфейс. Предлага множество разнообразни и постоянно умножаващи се услуги:

- запис на установяването, обмена и преустановяването на свръзката;

- осигуряване на санкциониран достъп чрез пароли и др. методи;

- заделяне на подходящо количество ресурси;

- определяне приемливото качество на услугите;

- синхронизация на приложните програми;

- избор на диалогови процедури;

- съгласуване на методите за откриване и корегиране на грешки между свързаните станции;

- процедури за контрол целостта на данните;

- идентификация на синтиксис-определящите конструкции.

Протоколите от приложния слой може да се класифицират в пет групи:

- протоколи за управление на системата;

- протоколи за управление на приложенията;

- системни протоколи;

- протоколи с индустриална насоченост;

- протоколи  с насоченост към образованието и предприемачеството. 

HDLC-ПРОТОКОЛ

Общи положения

Пакетната радиомрежа представлява отворена мрежа от компютри, различни по своята архитектура и производител. Тя успешно съчетава възможностите на компютърните и на комуникационните технологии. Всеки избира конкретно хардуерно решение, но съществуват стандартни софтуерни протоколи и интерфейси, които позволяват да се постигне  апаратна съвместимост - въпрос , който е ключов при изграждането на гъвкави информационни системи.

Дадените по-долу дефиниции и понятия са съгласно еталонния модел OSI HDLC кадри

Управлението на канала в мрежите с АХ. 25 пакетна комутация се извършва от протокола HDLC/LAPB (High-level Data Link Control / Link Access Procedure Balanced). HDLC кадърът има следната структура, състояща се от 6 полета:

FLAG ADDRESS CONTROL PID+DATA FCS FLAG

FLAG - това е уникална последователност от битове (01111110), която служи за определяне на границите на кадъра. Тази последователност е запазена само за тази цел и са взети мерки на друго място в кадъра да не се появява такава комбинация. В модема се използува метод на вмъкване на битове, който гарантира, че никъде няма да се появят повече от пет последователни бита 1 с изключение, разбира се, при предаването на този флаг.

ADDRESS -  Това поле определя адреса на получателя. АХ.25 използува минимум 14 и максимум 70 байта, съдържащи адреса на подателя (позивна), адрес на получателя (позивна на кореспондента) и при необходимост до 8 инициала на ретранслатори ( digipeaters ). За всяка позивна на ретранслатор са предоставени по седем байта.

CONTROL - Това е байт, който определя типа на кадъра. При протокол АХ. 25 това поле може да съдържа номерът на кадъра в едно или две трибитови полета.

PID - Идентификатор на протокола. Това е първият байт в полето за данни.

DATA -  Това поле съдържа данните, които трябва да бъдат предадени. Съществуването на това поле не е задължително, тъй като голяма част от предаваните пакети служат само за контрол на връзката и не  съдържат поле за данни в себе си.

FCS - Шестнадесетбитово поле за контрол.

Контролна сума.

Модемът открива началния и крайния флаг и предава полетата за адрес, контрол и данни към програмното осигуряване. Контролната сума се изчислява преди предаването и се включва в предавания пакет. Приемната страна изчислява контролната сума на постъпилите данни и ако няма съвпадение на изчислената и приетата контролна сума, то пакета се отхвърля като неправилнно приет.  Следващата таблица показва различните типове пакети, употребявани от АХ. 25 и обяснява техните функции. Всеки байт тук е показан по начина , по който се записва в паметта и който е общоприет т. е. най-старшият бит е вляво, а най-младшият вдясно. Това пояснение е необходимо, защото предаването започва с най-младшия бит първи.

х1         RR         Receive Ready - готовност за приемане

х5         RNR      Receive Not Ready - неготовност за приемане

х9         REJ        Reject - отхвърляне

03         UI          Unnumbered Info - неномерирана информация

0F         DM        Disconnect Mode - режим на преустановяване на    свръзката

2F         SABM     Connect Request - искане за свръзка

43         DISC      Disconnect Request - искане за преустановяване на    свръзката

63         UA         Unnumbered Acknoledge - неномерирано потвърждение

87         FRMR      Frame Reject - отхвърлен кадър

четно    I             Information - информация

"х" е номерът на пакета ( представен  с три бита ) и служи да осигури приемане на данните в правилна последователност (дейтаграмен режим), дори и при пропадане на някой от пакетите. Номерата на пакетите следват от 0 до 7 и затова не е възможно във всеки един момент да има повече от 7 пакета  изпратени, но непотвърдени.

RR - Пакет потвърждаващ, приемането на I пакет.

RNR - Употребява се когато приемния буфер е пълен и е невъзможно в момента да се приеме следващият пакет.

REJ - Употребява се като заявка за препредаване на пакети с номер  "х" и следващите.

UI - Пакет без номер. За този пакет не се очаква потвърждение. Адресът на получателят е например CQ, ALL  и т.н., изразяващ по някакъв начин, че е за всички.

DM - Изпраща се като отговор на всеки пакет (с изключение на SABM) от станция, с която TNC не е свързано в момента. Изпраща се и като отговор на SABM, ако виканата станция не е в състояние да се свърже. Например ако всичките и канали са заети с други кореспонденти.

SABM - Заявка за свръзка.

DISC - Заявка за прекратяване на свръзката.

UA - Изпраща се за потвърждение на SABM или DISC.

FRMR - Този тип пакет показва, че са открити обстоятелства като например: приетият контролен байт не е дефиниран или се използува неподходящ протокол.

I - Този тип и UI пакетите са единствените типове пакети, които съдържат информация за потребителите. 

X.25

X.25 е препоръка на ITU, дефинираща най-широко използвания едноименен протокол.

X.25 определя образуването на виртуални канали в съобщителната среда, формата на предаваните от тях кадри и алгоритъма на осъществяването на обмена на данни. Тъй като е почти идентичен с протокола AX.25, а разпространения софтуер е съобразен обикновено с AX.25, подробно ще бъде описан AX.25.

AX.25

Общи положения

Въз основа на X.25 е разработен и на 2 октомври 1984 година е одобрен от борда на директорите на ARRL радиолюбителски протокол за предаване на данни по пакет-радио AX.25 (Amateur Packet-Radio Link-Layer Protocol Version 2.0).

Различията от X.25 са, че е разширен форматът на адресното поле, съобразен е и с ANSI допълнения протокол  за управление на предаването на данни (ADDCP) и следва структурата на кадрите на протокола HDLC.

Протоколът AX.25 официално регламентира формата на пакет-радио кадрите и действията на пакет-радиостанциите, които трябва да се изпълняват при предаване и приемане на тези пакети. В HDLC слоя за свръзка всеки предаван пакет се нарича кадър. Всеки кадър съдържа няколко полета: адресно, за проверка, управляващо, информационно и флагове.

Адресното определя станциите подател, получател и ретранслатори (ако има такива). Тази техника на адресиране позволява многостанционно използване на една честота в едно и също време. Станциите могат да наблюдават и изобразяват на екрана цялата активност по канала, какви кадри преминават, от кого са и за кого са предназначени.

Полето за проверка е необходимо за проверка дали целия кадър е приет вярно или не. Ако е установена свръзка между две станции, при вярно приемане на кадър от едната тя изпраща потвърждение за приемането и готовност за приемане на следващия. Ако не го приеме вярно, преминава в режим на изчакване, докато другата предаде отново същия кадър.

AX.25 формат на слоя за свръзка

Обмена на данни в слоя за свръзка (каналния слой) на пакет-радио се осъществява на кадри. Всеки кадър е разделен на полета. Предаването на кадър обикновено се предхожда от 16 последователни противоположни бита за синхронизация. Кадърът съдържа

- начален флаг;

- адресно поле;

- поле за управление;

- мрежов протоколен идентификатор PID;

- информационно поле;

- поле, съдържащо последователност за проверка на кадъра FCS и

- краен флаг.

Всеки кадър започва и завършва с флаг. Това е последователност 01111110. Тази последователност може да се срещне единствено в началото и в края на кадъра. Ако някъде на друго място се получи комбинация с повече от 5 единици последователно, предаващата станция добавя една нула, а приемащата я отстранява. Това се осъществява от чипа, осигуряващ HDLC протокола.

Адресното поле съдържа 14 до 70 байта - 2 до 10 кодирани по определен начин радиолюбителски позивни. Първият адрес е на станцията-получател. Вторият инициал е на станцията-източник на кадъра. Ако двете станции са осъществили директна свръзка, това е цялото съдържание на адресното поле. Ако не е, в това поле могат да се включат от 1 до 8 инициали на диджипитри.  Всяка позивна може да има максимално до 6 символа. Ако са по-малко се допълват до 6 с празни интервали. Инициалите са зададени с ASCII кодове на главни буквени и цифрови символи и се допълват също с ASCII кода за интервал. Седмият байт след инициала е предназначен за вторичния идентификатор на станцията - SSID. Този идентификатор позволява няколко (до16) различни станции да работят с еднаки позивнии.

Примерно LZ0SOF-0 е цифровият ретранслатор SOF, LZ0SOF-2 е цифровия ретранслатор SOFIA, LZ0SOF-5 е цифров ретранслатор на друга честота SOF575 и т.н.

Правят се опити за стандартизация на тези идентификатори в зависимост от предназначението на станциите, но утвърдила се до момента такава няма. Те имат едно основно предначначение - за избягване на  конфликти (разпространен е и терминът "колизии") при преминаване през всеки ретранслатор този идентификатор автоматично се намалява с единица.

След SSID има два байта, които са предоставени за свободно използване от местни пакет-радиомрежи съобразно с техните нужди. Байтът, предназначен за SSID на последния ретранслатор (или на подателя, ако няма ретранслации) се различава от останалите с два бита- първия и последния. Първия специфицира дадения инициал като последен адрес и е 1, за разлика от останалите, които са 0. Последният бит на всеки ретранслатор в зависимост от това дали е 0 или 1 определя дали не е все още ретранслиран или вече е бил излъчен от съответния ретранслатор.

Полето за управление съдържа комбинация от битове, която определя типа на пакета - дали е информационен, дали служебен, евентуално номера на кадъра, който да се потвърди. Използва се при искане за установяване на свръзка, при определяне състоянието на станцията - готовност/неготовност за приемане, и друга специфична служебна информация.

Полето - идентификатор на протокола - PID - е част от информационното поле. То съществува само в кадри от типа "I" (информационни) и "UI" (неномерирани информационни). Показва какъв е типа на мрежовия протокол.

Информационното поле съдържа същинските данни, които се предават. Това поле може да съдържа до 256 байта информация.

Полето с последователност за проверка на кадрите (FCS) е 16-битово число, което се пресмята и при предаване, и при приемане. Алгоритъмът на пресмятане е регламентиран от ISO 3309 (HDLC). Пресмятането се извършва в процеса на формирането на кадъра и се сравнява с пресметнатото число при приемането, което по същество е критерият за правилно или неправилно приет кадър.

Това е последното поле от кадъра, след него е крайния флаг на кадъра, аналогичен на началния.

AX.25 процедури и състояния

Протоколът AX.25 обикновено се осигурява от интелигентен модем с микропроцесорно управление - терминално-възлов контролер или съкратено от английския израз TNC (Terminal Node Controller).

В някои случай може да се използва и обикновен модем, но с мощен софтуер, при който протоколът се осигурява от компютъра (софтуера).  Във всеки случай процедурите са автоматични и не изискват познания за протокола от страна на оператора. Това е въпрос на слоя за свръзка. Това, което се изобразява на компютърния екран, не винаги  наподобява това, което става в слоя за свръзка. Компютърният екран е елемент от представителния слой.

След включване на захранването станцията за пакет-радио обикновено е в несвързано състояние. Може да се наблюдава цялата активност на честотата. TNC може през определено време да излъчва определен текст - "бийкън". Този текст е от типа "UI". Очаква друга станция да я повика.

За установяване на свръзка едната станция предава на другата кадър-команда от типа SABM+ ("плюс" означава, че е команда, "минус" означава, че е отговор) и стартира тайм-аут таймер или брояч. Ако другата станция приеме тоя кадър, отговаря с кадър потвърждение UA-. Ако не успее да го приеме след определен брой повторения на командата, се връща в несвързано състояние.

След като се установи свръзка, TNC преминава в състояние на обмен на информация. В този случай TNC могат да обменят помежду си информационни кадри от типа "I"  и различни служебни кадри - RR, RNR, RRv, FRMRJ и др.). Обменът се извършва по различни протоколи за обмен в зависимост от обменяната информация. Може да се рездели най-общо на разговор между кореспондентите, обмен на текстови файлове или обмен на бинарни файлове.

Друга процедура е преустановяването на свръзката. Докато TNC се намират в състояние на обмен на информация, всяка една от двете станции може да подаде команда за преустановяване на свръзката DISC+. Другата станция потвърждава с UA- и двете станции преминават в несвързано състояние.

Нормалната свръзка между две станции не е удобна за осъществяване на разговор между няколко кореспондента. За целта е предвидено състоянието конферентен разговор, при което кадрите на всеки кореспондент се предават на всички включили се в разговора. Това, разбира се, може да се осъществи и с неномерирани кадри от типа "UI", но тогава няма гаранция, че всички кадри ще бъдат приети от всички.  Всеки кадър включва в контролното си поле номера на последния вярно приет кадър от другата станция. В случай, че вече е предаден примерно кадър №5, но се получи потвърждение за последен правилно приет кадър №4, TNC ще предаде отново кадър №5, докато получи потвърждение за правилното му приемане. 

TCP/IP - ПРОТОКОЛИ

В ранните дни на ползване на компютрите обменът на информация с тях се извършваше чрез директно свързани устройства.

По-късно итерактивния режим на работа наложи свързване на локални и отдалечени клиентски терминали - увеличи се разстоянието до потребителя. Това доведе до бързо развитие на комуникационния софтуер и хардуер.

В края на 70-те и началото на 80-те години производителите на изчислителна техника постигнаха значителни успехи в комуникациите между машините, но все още с доста неудобства. Такива бяха силната ориентация  към определени производители, поддържането на ограничен брой локални и дистанционно свързани машини, усложненото използване и обслужване на разнообразните комуникационни устройства и софтуер. Основния резултат бе липсата на гъвкавост, невъзможността за лесна и евтина комуникация между мрежи на различни производители.

Във втората половина на 80-те години започна да се налага нов потребителски модел на ползване на изчислителната техника, т. нар. "клиент-сървър". Същността му е в използване на евтини персонални компютри като работни станции, разположени на бюрата на потребителите. Мощен компютър - сървър осигурява обслужващите ресурси (дискови, файлови, принтерни) за работните станции. Комуникационното средство за свързване на сървъра и работните станции най-често е локална мрежа.

В началото на 90-те години стана осезаема нуждата от свързване на множество работни станции и сървъри в групи от локални мрежи, отдалечени на значително разстояние една от друга и изграждането на глобални мрежи. Работните станции и сървъри трябва да комуникират помежду си без ограничения, наложени от разстоянията и платформата, на която са изградени. По този начин са изглеждали изискванията, определени през 1970 г. от Defense Advanced Research Project Agency (DARPA) към Министерство на отбраната на САЩ. Фамилията протоколи TCP/IP за комуникация между изчислителни системи от различни производители и различни платформи са разработени и развити под наблюдението и финансирането от DAPRA. Първоначалните изисквания, дефинирани към TCP/IP фамилията протоколи са включвали терминален достъп до който и да е централен компютър (възприет е терминът HOST/хост/-компютър) в мрежата, копиране на файлове от един на друг компютър, електронна поща между произволни клиенти в мрежата. В процеса на развитие на TCP/IP са добавени множество удачни възможности, като
откриване на физическите адреси на възлите в една локална мрежа,
справочни услуги за определяне на мрежови адреси по имената на възлите и обратно,
прозрачен достъп до файлове и бази  данни, намиращи се други възли, по същия начин, както до локалните.

Развито е управление на възлите, маршрутизаторите и другите комуникационни устройства.

Фамилията протоколи TCP/IP притежава уникални характеристики като

силна комуникационна устойчивост,

независимост от платформите на различните производители на изчислителни системи,

жизнеспособност в комуникационни среди с голямо ниво на грешки и

прозрачна адаптивна маршрутизация при прекъсване на комуникационни линии или при претоварване на отделни трасета.

Началната разработка на DARPA за нови комуникационни технологии се е реализирала в ARPANET - първата в света мрежа с пакетна комутация, експериментално изградена от 4 възела през 1969 година.

През 1974 година Винтон Сърф и Робърт Кан предложиха пакет за ново множество от протоколи. Те създават основата на съвременните TCP/IP протоколи.

През 1978 г. се провежда първата демонстрация на TCP/IP с използването на сателитна комуникация. Хост компютър, намиращ се в Лондон, приема дистанционно включване (Remote login) от терминал, инсталиран в движещ се из Калифорния автомобил.

Като обобщение може да се каже: TCP/IP е транспортен протокол, разработен от специалистите, изградили мрежата ARPANet - първата глобална мрежа, спонсорирана от Агенцията за перспективни научни изследвания и проекти на отбраната на САЩ. Осигурява различни стандартни услуги: обмен на файлове, електронна поща и др. Ползва се от множество комуникационни програми за различни платформи, в резултат на което получава широко разпространение.

Конфигуриране на софтуер за TCP/IP по радио

След конфигурирането на софтуера, може да стартирате системата. Ако използвате TNC, не забравяйте предварително да го превключите в KISS-режим със съответната за вашето TNC команда (най често тази команда е KISS ON и <CR>). След превключване в KISS-режим, TNC се изключва и включва отново. Някои съвременни TNC допускат и по-елегантен начин за рестартиране - с команда Reset или Restart. Има вече и разработен софтуер за автоматично превключване, но работи само с новите версии на фърмуера. При това индикацията за инициализация в KISS-режим е трикратно примигване на светодиодите STA и CON на лицевия панел на TNC.

Следващата стъпка е стартиране на програмата, при което на екрана се появява промпт от типа на NET>

Въвежда се команда Finger (собствена позивна) @(собствена позивна) Системата ще прочете файл, създаден във вашата \FINGER-директория, съдържащ кратка информация за вас и вашата апаратура. Ще видите как ще изглежда вашата станция, когато излезете в ефир. При тази операция само ще разгледате файла, без да се излъчва нищо в ефир.

Опитайте се да се снабдите със завършени и работещи файлове DOMAIN.TXT или HOSTS.NET от друга действаща станция във вашия регион. Те съдържат таблица за маршрутизация с други TCP/IP станции. Това може да стане и с команда след установяване на свръзка примерно с LZ1NY. Командата би била: FTP LZ1NY Ако всичко стане както трябва, вашият компютър ще издаде съобщение, че сесията е "ESTABLISHED" и че "LZ1NY.AMPR.ORG FTP" е "READY" (готов) да работи с вас и ще ви поиска да се регистрирате. Въвеждате "ANONIMOUS", след което ще ви бъде поискана парола "Enter PASS command". Отговаряте с въвеждане на вашата позивна и получавате съобщение "Logged in", с което разбирате, че се намирате в потребителската директория на кореспондента ви. Изпращате "dir", за да получите списък на файловете в тази директория. Ако тя съдържа DOMAIN.TXT или HOSTS.NET, може да получите копие на тези файлове с изпращане на команда "get domain.txt" или "get hosts.net". При това получавате съобщение, показващо започването на трансфера. След успешното прехвърляне на файл се издава съобщение "GET COMPLETE", последвано от броя на обменените байтове и още едно съобщение "FILE SENT OK". След това съобщение и получаване на мрежовия промпт NET> въвеждаме команда CLOSE, преустановяваща FTP сесията с LZ1NY.

По всяко време с F10 може да получите промпта NET> и да подавате различни команди.

Списък с възможните команди се извежда на екрана с команда ? или H. 

FBB BBS - КОМАНДИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Следват някои стандартни команди за BBS.
 
Основната му функция:

Електронната поща - за индивидуални съобщения и бюлетини.

L [съобщение №] - листвате едно съобщение. Можете дa нaпишете няколко номерa,рaзделени с интервaл.

L - листвa новите съобщения след вaшaтa последнa L-комaндa

LM - листвa сaмо съобщения до вас

LL 10 - листвa последните 10 съобщения

R [съобщение №] - четете едно съобщение. Можете дa нaпишете няколко номерa,рaзделени с интервaл.

RM - четете всички съобщения aдресирaни до вaс.

K - комaндa зa изтривaне нa съобщения за или от вас.

K [съобщение №] - изривате специaлно съобщение.

KM - триете всички съобщения до вaс които сте прочели. Тaзи комaндa нямa дa изтрие непрочетено съобщение!

S[вид] [позивна] - изпрaщате съобщение до [позивни]. Видът може дa бъде P-зa персонaлно съобщение или B зa бюлетин.

S[вид] [позивна] @ [BBS] изпрaщате съобщение до стaнция в друг BBS.

TH - само за FBB 7.0 и по-нови - преминава в режим ТЕМИ - съобщения по рубрики, теми, интереси.

Допълнителни команди:

JK - покaзвa последните свързaни стaнции.

T - команда за повикване на системният оператор (SysOp). Ако SysOp може да ви отговори ,до 1 минута ще получите отговор. В противен случай BBS-а ще ви информира,че SysOp не отговаря.Ще се върнете обратно в команден режим да продължите нормално.

Шлюз и мост

Шлюзовете са входно изходни устройства, осигуряващи комуникации между мрежи с различни протоколи, различни преносни среди или различни хардуерни устройства. Шлюзът е възел на две мрежи едновременно, които са пряко несъвместими. Те могат да свързват локални с глобални мрежи, да прехвърлят предаването на данни от един честотен диапазон на друг или от радиоканали в проводни, влакнесто-оптични, спътникови или пък към АТЦ-линия. Шлюзовете са своеобразни "преводачи" между протоколи, кодове, команди, операционни системи, платформи, модулации и т.н. Те позволяват да се премине от една подсистема на мрежата в друга - примерно на друга честота, с друга скорост и т.н., като това става с команда.

Мостът изпълнява същите функции, но без допълнителна намеса от страна на оператора - т.е. това става прозрачно за оператора.

G - комaндaтa дaвa достъп до шлюз - GATEWAY (aко BBS рaзрешaвa и aко имa свободни кaнaли нa другият порт).

Сървер

В "server-режим" moжете дa прaвите следните нещa :

дa получите стaтистическa спрaвкa зa този BBS.

дa четете документaция

дa получите информaция зa всички потрбители нa този BBS

дa изчислявaте QTH-локaтори и рaзстояния между рaзлични QTH-локaтори.

дa изчислявaте треaктории нa рaзлични спътници

F - комaндa дaвa достъп до SERVER-режим и специaлни комaнди

Обществени комуникации - в случай на необходимост може да замени отчасти или напълно телеграфо-пощенския обмен.
Природни бедствия - доказана ефективност със своята бързина и достоверност. 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕЖИМ HOST

Описан е HOST-режим между GP (Graphic Packet) и TNC, но терминалната програма няма никакво значение, стига да осигурява този режим.

HOST е режим на TNC-2, при който обменът на данни между TNC и компютъра се осъществява по специален начин.  При него GP се явява "главна", а TNC - "подчинен".  Това означава, че TNC не изпраща никакви данни към терминалната програма, преди тази програма да изиска TNC да направи това.  Това е необходимо, за да могат всички данни да пристигнат до терминалната програма в определения за тях канал.

На практика програмата изпраща запитване до TNC за всеки канал последователно дали има данни или не.  Ако има, TNC ги изпраща към компютъра и терминалната програма.  При този метод може да минат няколко секунди след като бъдат приети пакетите за някой канал, докато бъдат изобразени на екрана. GP не знае по кой канал ще бъде получена информация и затова запитва последователно всички канали.  Освен това програмата изразходва време и за извършване на други дейности, примерно изобразяване на получената информация на екрана, преместването й и т.  н.  Ако бъде открита някаква грешка при това състояние на постоянен обмен на данни, програмата се опитва да възстанови равновесието.  Операторът ще бъде предупреден с поява на прозорец със съобщение за грешката при синхронизация.

Режима HOST не трябва да се бърка с протокола AX.25.

TNC се явява нещо като междинен склад, в който се приемат данни от радиото по протокол AX.25, преобразуват се в друг формат и временно се съхраняват, докато програмата ги поиска.  В другата посока данните от компютъра се предават към TNC в другия формат, временно се съхраняват и до получаване на информация от всички канали, преобразуват се по изискванията на AX.25 и се предават по радиото. Работата е разделена - към някои въпроси, като например броя на повторение до приемане на даден пакет без грешка от отсрещната станция, терминалната програма няма отношение.

Режимът HOST е създаден специално за интелигентни програми с възможност за многоканална работа и е неприложим за обикновените терминални програми.

За съжаление не всички TNC имат фърмуер, който осигурява режим HOST.  Само WA8DED фърмуерът (NORD><LINK) и софтуерът за него осигуряват този режим.  Представители на такъв софтуер са GP, SP, THP, FBB, VP и др.

За да могат да работят тези интелигентни програми с друг фърмуер за TNC са създадени помощни програми, като примерно TFPCR на DL1MEN за фърмуери, осигуряващи KISS режим, при което TNC работи в една разновидност - HOST-KISS режим; или TFPCX на DG0OFT, който игнорира всички интелигентни възможности на TNC и го използва като обикновен модем, а цялата трудоемка работа извършва самия компютър.  HOST режимът е предназначен да осигури на потребителя интерфейс, удобен за работа под управлението на централен процесор. Командите и операциите за TNC, както и състоянието и информацията от TNC, са несъмнено с възможност да определят последователността и достъпа на свръзките. За облекчаване на хардуерните и софтуерните изисквания, TNC не изпраща към централния процесор неопределени символи и всяка размяна е ограничена до 256 бита. Информационния обмен е напълно прозрачен.

Когато е разрешен HOST режим, първият изпратен към TNC символ е номерът на канала. Ако започне предаване на информация, вторият бит е двоична 0. Ако започне предаване на команда, втория бит е двоична 1. Третия бит трябва да бъде дължината на следващата информация или команда, предава се 1 (празна информация или команда не се допускат). Следва самата информация или команда. Информацията, изпратена от канал 0 е непотвърждаема. Информацията, предавана по несвързаните канали 1-4 няма да бъде излъчвана. TNC ще отговори и на информацията, и на командата с последователност от номера на канала първо, после двоична 0, 1 или 2, сигнализиращи за успех или неуспех при приемането. Ако е 1 или 2, съответния код ще бъде последван от празно съобщение.

Каналите могат да бъдат проверявани за пристигаща информация или състояние на свръзката чрез използването на команда ‘G’.

Мониторното заглавие и мониторната информация винаги ще бъдат изпращани към канал 0, заедно с съобщенията за искане установяването на свръзка. Всички други съобщения за състоянието на свръзката ще бъдат изпращани към екрана на съответния канал, включително със съобщенията за установена свръзка. В отговор на команда ‘G’, TNC ще изпрати последователност от първо номер на канала, след това двоична 0, ако нищо не е възможно, или бинарен код на числата 3-7, определящи количеството следващи байтове. Кодът 4 определя, че мониторната рамка не съдържа информационно поле и при следващата команда ‘G’ канал 0 ще върне информационно поле, предхождано от код 6.

HOST към TNC

n 0 Информация (предхождана от дължина-1)

n 1 Команда (предхождана от дължина-1)

TNC към HOST

n 0 Успех (нищо не следва)

n 1 Успех (следва съобщение, нула предадена)

n 2 Неуспех (следва съобщение, нула предадена)

n 3 Състояние на свръзката (нула предадена)

n 4 Мониторно заглавие (нула предадена)

n 5 Мониторно заглавие (нула предадена)

n 6 Мониторна информация (предхождана от дължина-1)

n 7 Информация за свръзка (предхождана от дължина-1)

Съобщения за успех

\състояние на канала\ \стойност на параметър\

CHANNEL NOT CONNECTED

Съобщения за неуспех  

INVALID CALLSIGN

MESSAGE TOO LONG

INVALID PARAMETER

INVALID BAUD RATE

NO SOURCE CALLSIGN

INVALID COMMAND: ?

NOT WHILE CONNECTED

INVALID VALUE: ?????

NO MESSAGE AVAILABLE

INVALID CHANNEL NUMBER

TNC BUSY - LINE IGNORED

CHANNEL ALREADY CONNECTED

STATION ALREADY CONNECTED

INVALID EXTENDED COMMAND: ?

Съобщения за състоянието на свръзката

BUSY fm \инициал\ via \диджипитър\

CONNECTED to \инициал\ via \диджипитри\

LINK RESET fm \инициал\ via \диджипитри\

LINK RESET to \инициал\ via \диджипитри\

DISCONNECTED fm \инициал\ via \диджипитри\

LINK FAILURE with \инициал\ via \диджипитри\

CONNECT REQUEST fm \инициал\ via \диджипитри\

FRAME REJECT fm \инициал\ via \диджипитри\ (x y z)

FRAME REJECT to \инициал\ via \диджипитри\ (x y z) x y z = FRMR информационни битове

Формат на мониторното заглавие

fm \инициал\ to \инициал\ via \диджипитри\ ctl \име\ pid \hex\

Формат на състоянието на канала

a b c d e f

a = брой на съобщенията за състоянието, които не са още показани

b = брой на приетите рамки, които още не са изобразени

c = брой на изпратените в буфера, но още неизлъчени рамки

d = брой на изпратените, но още непотвърдени рамки

e = брой опити за текущата операция

f = състояние на свръзката

Възможните състояния на свръзката са:

0 = Преустановена

1 = Установяване в прогрес

2 = Отказ на рамка

3 = Искане за преустановяване

4 = Обмен на информация

5 = Изпратен отказ на рамка

6 = Очакване на потвърждение

7 = Заето устройство

8 = Устройството на кореспондента е заето

9 = Двете устройства са заети

10 = Очакване на потвърждение и заето устройство

11 = Очакване на потвърждение и у-во на кореспондента заето

12 = Очакване на потвърждение и двете устройства заети

13 = Изпратен отказ на рамка и заето устройство

14 = Изпратен отказ на рамка и у-во на кореспондента заето

15 = Изпратен отказ на рамка и двете устройства заети

Забележка 1: За канал 0 се показват само a и b.

Забележка  2: Само състояния 0-4 са възможни при версия 1.