Изложба
декоративна керамика-сграфито 

Баща ми (13 март 1930 - 25 май 2003 г.) бе човек, когото помнят... все с хубави неща... и надявам се дълго да помнят.  В негова памет публикувам тук откъси от статии в различни вестници и списания.

Години наред художникът Христо Иванов амбициозно и неотстъпно разработва отколешната си мечта - керамиката. Затворен в уютното ателие в Малък Чифлик, той допуска малцина приятели до "светилището си", търси мнението и подкрепата им, радва се на куража, който му вдъхват тези непредубедени посветени.

 
Показа неголеми изложби в аулата на ВТУ и в София, видя резонанса, огледа се и продължи по пътя, жалониран от завоюваното. Така поривът му, оплоден от дългогодишния творчески труд, намери адекватен израз в изложбата, открита в залите на ул."Р.Михайлов" във В.Търново до 30 декември, която е събитие в културния живот на града!

Около 100 превъзходни съда, с високи художествени достойнства е сътворила ръката на майстора. Овладял уроците на традицията, усвоил технологията и не на последно място одухотворил занаята, той днес застава, според скромното ми мнение, сред първомайсторите в националната ни керамична школа. 

Този успех не идва случайно. Христо Иванов завършва Националната художествена академия през 1966 г. при професор Александър Поплилов. В продължение на 27 години преподава приложни изкуства във Факултета по изобразително изкуство при ВТУ. Настройката му към сграфито-керамиката идва още от студентските години, когато, за да заработи средства за учението си, той всяко лято рисува археологическите находки в музея в Хасково, между които има и много керамика.

По-късно целенасочено обикаля Троянския край - богат на стара и съвременна керамика, специализира в Института за приложни изкуства в гр.Лвов, където има катедра по керамика. Влияние също му оказват специализациите в Санкт Петербург и Германия.

Бъдещият керамик обогатява знанията си чрез общуване с известни специалисти от Великотърновския музей Богдан Султов и Атанас Писарев, които показват и тълкуват царствената трапезна сграфито-керамика. Изяснява си и общото, и различието в традиционните български школи на Плиска, Преслав и Царевград Търнов, на самобитната Бусинска народна школа и на по-гражданската троянска керамика.

В Асенова махала старателно проучва технологията, усъвършенства етапите й: от източването на майоликата и изпичането й на бисквит към поливането й с ангоба, след това гравирането и накрая глазирането. Особено благотворна е близостта му с доцент Никола Гелов, с някои от състудентите му керамици, които го консултират и окуражават. 

Така Христо Иванов, потопен в традицията на керамичната форма и в нейната технология, застава тематично на базата на средновековната ръкописна българска книга от ХІІІ-ХІV век.

Наред с книжовниците-просветители, зооморфните и орнаментални букви в неговата изложба широко и умело се застъпва централната композиция с орнаментален фриз.  
Кръстът, като геометричен център, сплавя и обединява структурата, но внушава и духовното християнско начало, спътник и вдъхновител на националната традиция.

Логиката на линеарния ритъм е в съзвучие с богатите вариации на колоритните хрумвания и тези дълбоки, земни, златисти и зеленикави, нюансирани стойности превръщат всяка вещ в уникат. Разнообразието от похвати, композиционните плетеници и цветност съдържат топлотата на модерен творец, продължител на здравата традиция в трапезната керамика. 

По материали на Георги Костов,
доктор по изкуствознание

в-к “Труд”

Търновец зографисва керамика като средновековен монах

Христо Иванов рисува керамичните си съдове,
следвайки древна традиция.

За дългогодишния преподавател във Великотърновския университет Христо Иванов линията на рисунъка е най-важната. Тя трябва да е красива, елегантна и чиста, иначе губи творбата. Художникът е завършил приложна графика при проф. Александър Поплилов, но от 15 години насам се увлича по керамиката.

Творбите от рисувана глина на Христо Иванов красят колекции в Германия и Франция.

Къщата, дворът и градината на “имението” му с. Малък Чифлик са превърнати в ателие за грънчарство. В декоративните чинии на художника керамик неизменно присъства елемент от древните християнски ръкописи - богословски символи и богати орнаменти, изографисани сякаш от средновековен монах. Мистика лъха от множеството плетеници, които Христо Иванов рисува по традицията на примитивното грънчарство - непрекъсната линия, опасваща целия съд, за да не се чупи.

Всички свои произведения той смята за експериментални - върху тях “още трябва да се пипа”. Ценителите обаче бързо изкупуват декоративните чинии, излизащи изпод майсторските ръце на художника.

Веселка Венкова

В-к “Борба”, бр.252 от 30 декември 1996 г.

Изложба на Христо Иванов 

Така Христо Иванов, потопен в традицията на керамичната форма и в нейната технология, застава тематично на базата на средновековната ръкописна българска книга от ХІІІ-ХIV век. Наред с книжовниците просветители, зооморфните и орнаментални букви в неговата изложба широко и умело се застъпва централната композиция с орнаментен фриз. Кръстът, като геометричен център, сплавя и обединява структурата, но внушава и духовното християнско начало, спътник и вдъхновител на националната традиция. Логиката на линеарния ритъм е в съзвучие с богатите вариации на колоритните хрумвания и тези дълбоки, земни, златисти и зеленикави, нюансирани стойности превръщат всяка вещ в уникат. Разнообразието от похвати, композиционните плетеници и цветност съдържат топлотата на модерен творец, продължител на здравата традиция в трапезната керамика.

Георги Костов
доктор по изкуствознание

В-к “Борба”, петък, 24 юни 1994 г.

„Не съм чепат, но не обичам да слугувам”

След житейската мелница на 60-те години художникът керамик Христо Иванов твърди, че вижда хора талантливи, но без самочувствие.

“Не съм чепат, но не обичам да слугувам”

И за да е свободен, преди 10 години пипнал длетото, но резбата му създала проблеми и тогава решил да се захване с керамиката.

Пет пъти кандидатствал в софийската Художествена академия търновският художник Христо Иванов, но все не го приемали, въпреки че бил от партизанско коляно. И не че рисунките му били калпави, а биографията, която тогава му пишели, хлопвала академичните порти под носа му. И след години, вече като преподавател във Великотърновския университет, получил изненадващо писмо от автора на характеристиките, който се разкайвал, пращал дъщеря си да учи във Велико Търново и молел за съдействие. Едва тогава разгадал сложната главоблъсканица за неуспехите си художникът-график.

Пречели му явно, защото повелята била да не пускат младите от село да се юрват в градовете. Пък може и от завист и простотия да е било, кой знае...

Затворил в себе си мъката и напуснал родното село Драгана

12 години живял в Хасково, създал семейство и станал художник в кинефикацията. После в Нармаг правел реклама, а през 1960 година отново потропал на портите в Художествената академия. Този път нямало кой да му мъти водата и шест години учил приложна графика в класа на професор Александър Поплилов. След това една година бил на свободна практика в София, дори искали в Народното събрание калиграф да го правят, но той отказал. През това време във Велико Търново в университета се отворило място за преподавател и Христо спечелил конкурса. Заедно със семейството се преместил в старата столица.

Започнал да учи студентите на изкуство. Но заедно с това талантливият декоратор изпълнявал и други поръчки на предприятия и организации. И така се усъвършенствал. Та, от Свищов поискали той да направи главата на Алековия Бай Ганьо. Пустият му нашенски герой, заради него така си изпатил. Привикали го в ОК на БКП и така го скастрили, че още го помни.

Цели 26 години му тровел живота негов колега

И за да се освободи от този ярем, решил да се преквалифицира, като твори изкуство, което не зависи от търновския художествен съвет. “Аз не обичам да слугувам на хората” - споделя пропатилия пенсионер.  И преди 10 години пипнал длетото, но резбата му създала проблеми. Трябвало да си набавя специално дърво, да си търси майстор, който да сглобява отделните композиции. Пък и си внушавал, че не бил добър пластик. Та така се отказал.

Тогава се захванал с керамиката

Всяко свободно време ходел в бившата керамична фабрика във Велико Търново и се учел на занаят от старите майстори. И за да работи това изкуство, трябвало да си има собствена база, която по-късно се появила в романтична селска къща в Малък Чифлик край старата столица.  Целият долен етаж на възрожденската обител Христо превърнал в работилница, оборудвана с модерни пособия за трудното изкуство. Тук ръцете на твореца  и ден, и нощ на грънчарското колело моделирали чудновати форми на керамични чинии, стомни, мини фонтани, часовници, вази и др., на които ангобирал и гравирал мотиви, взети от нашите евангелски книги.

“Българската декорация идва от Византия” - разказва художникът керамик - “но тя е стоплена от славянското човешко чувство. Липсва и студенината на гръцката гравюра. Преди години на едно биенале на световната керамика в Магдебург една немска изкуствоведка каза за българската керамика, че е тежка и грубовата, но топла. А нашият народ не е бездарен и аз мисля, че не трябва да се снишаваме. И виждам хора талантливи, а нямат самочувствие.  Ние има с какво да се гордеем, защото изкуството, което се е съхранило през вековете, говори за миналото величие на нашия народ”

На втория кат на къщата художникът е подредил готовите произведения в малка изложбица. Керамичните чинии, с различни размери, изпъстрени с винетки (плетеници) и старобългарски букви в различни тоналности, издават майсторството и неповторимото у твореца.

“Бягам от конфекцията. Всичко искам да правя с ръка”,

обяснява керамикът. И не случайно професор Аксиния Джурова, като видяла керамиката на Христо, пожелала в София изложба с негови творби да направи. “Искам да извадя от забвение потъналото в старобългарските книги и да го покажа на хората” - споделя търновският творец. - “Когато се срещнах с г-жа Джурова, я попитах направо, дали не бъркам нещо в изкуството, защото си мисля, че моята керамика е толкова объркана и авангардна, че дори някои казват, че прилича на китайската.”

Сега Христо Иванов казва, че има още какво да направи. Неговата керамика е станала известна и извън България и творбите му разнасят родното изкуство из Европа.

Но този нихилизъм, който съществува сега у нас и се надпреварва да унищожи всичко, което сме създали, и разсипва онова, което е оцеляло през вековете, жари силно душата на художника. И той си мечтае след години да остави сътвореното на поколенията. И търси млади хора, които да грабнат жаравата от сърцето му...

Вася Терзиева

В-к “Борба”, 1970 г.

В чест на великата годишнина

Плакатна изложба

Вчера в салона на СБХ бе открита окръжна плакатна изложба, посветена на 100-годишнината на Ленин. Тази първа по рода си проява е инициатива на плакатистите от великотърновската група на художниците.

Различни сюжети, свързани с личността и с годишнината от рождението на Ленин, са предмет на вниманието на художниците. Компетентно жури е определило следните награди: Първа - на Христо Иванов за плаката “Мисълта на века”, Втора - на Григор Спиридонов за “1870-1970”, Трета - на Марчо Караджов за плаката “Ленин - 1917”. Ангел Ботев - за “Електрификация” и колективът Христо Иванов и Спиридон Борисов за “Ленин и България”. Поощрения получава Георги Узунов за “Ленин - 1870-1970”.

Изложбата е нова, успешна проява на художниците, посветена на великия човек.

Открива се изложба на Христо Иванов

Днес от 17,30 часа в изложбения комплекс на улица “Рафаел Михайлов” във Велико Търново ще бъде открита третата самостоятелна изложба от керамика-сграфито на художника Христо Иванов. Ще бъдат представени над 100 декоративни чинии, стойки за саксии (кашпи), гърнета за боб, чадърници, гювечи, вази, решени майсторски след 10 годишния труд и собствено техническо изпълнение в стила на българската средновековна ръкописна книжнина от XIII-XIV век.

Експозицията ще открие кандидатът на изкуствознанието Георги Костов. Музикален поздрав към автора и гостите ще отправят деца от програма “Весел зодиак”.

В-к "Жълт труд", бр.7, 14 февруари 1997 г.

Атеист изплита кръстове върху керамични чинии

В къща със стая тип "циганска кошница", сред звънки родопски чанове и стотици керамични съдове живее търновецът Христо Иванов. Той е завършил приложна графика и я е преподавал на студентите по изобразително изкуство в университета "Св.Св. Кирил и Методий". Всички абсолвенти са гостували в дома му преди старта си в живота и професията.

Освен на графика почти 30 години Христо Иванов е учил младите и на изкуството на шрифта. Оттогава у него се е загнездило неизчерпаемото любопитство към винетките и заглавните букви в старобългарските книги. После художникът почнал да събира календари. От тази страст са му останали редки образци, истински художествени произведения.

В един момент Христо Иванов разбрал, че от специалността си няма да може да се прехранва в старата столица. Затова се преориентира към сграфито-керамиката. Това е вид декорация, която се прави върху керамични съдове, а терминът е от италиански произход и буквално означава "изрязване". Вече 10 години художникът прави своите по-малки и по-големи открития в тази област, която според него е неизчерпаема. Спомня си как в началото поработил на разкопките край Павликени, за да може да рисува археологическите находки.

Христо Иванов обича да пие вино в собственоръчно изработени чаши

Най-често изпод ръцете на приложника се раждат чинии с красиви старобългарски букви. Количествено превъзходство имат "Р" и "Д". Тях керамикът композира в средата на чинията предимно, но се случва и по периферията. Признава, че е атеист, но това не пречи в неговото изкуство да присъстват огромен брой кръстове. Не споделя лансираните в последните години теории за космическия произход на глаголицата и за неземните сили, събрани в буквите. "Не усещам нищо неестествено в тях." - усмихва се художникът.

Без да е ексцентричен, Христо Иванов предпочита да се храни в собственоръчно изработените си керамични чинии и да пие вино от калени чаши. Последната му приумица е да направи малка окарина. Предизвикателството в нея е, че звукът ще излиза от гущерчета.

Велико Търново, Сашка Александрова
Снимки Христо Тенджерков

"Борба"

Плакатна изложба на Христо Иванов

Значението на Велико Търново с неговия неповторим облик като център на изобразителните изкуства все повече нараства. Успоредно с естествената ориентировка на художниците към историческата тема, тук живеят и работят много графици, съставляващи значителна част от групата на СБХ.

Наред с артистичната графика се развива и приложната. Доказателство за това е изложбата на приложника график Христо Иванов. Тя предлага разнообразие на творчески изяви - плакати на различни теми, запазени марки, други видове печатни произведения. Характерно е, че в плаката художникът застъпва ярко историята. Цяла серия умело осъществени творби е посветена на наши видни революционни дейци - Димитър Благоев, Георги Кирков, Гаврил Георгиев, Георги Димитров, Никола Габровски, Димитър Найденов. Твърде актуална е и серията, посветена на годишнината от рождението на Леонид Брежнев.

Христо Иванов проявява траен интерес към трудната област на политическия плакат и несъмнено едни от най-значителните постижения в изложбата са именно творби като "Утрото над Чили" и "Хелзинки-76". Други бихме нарекли "обществени", посветени на различни важни и вълнуващи нашето общество, пък и цялото съвременно човечество проблеми, какъвто е "За чиста планета!". "Водата е живот" е плакат с подобна проблематика, особено популяризирана на Биеналето на плаката във Варшава.  Твърде навременен е и друг плакат - за жизнената среда.

Пак така, като нишка, по която можем да проследим развитието на майсторството на художника в една повтаряща се тема (нещо като проверка на изобретателността) е серията плакати за ТНТМ за 1974, 1975 и 1976 г., разрешени различно, но всеки път по подходящ начин.

Христо Иванов е автор и на запазени марки и на екслибриси. Между показаните на изложбата следва да отбележим тези на Димитър Филипов, Христина Станева, Спиридон Борисов и други. В експозицията са включени и други проекти и изпълнения като знака на ОНС - Велико Търново, медала на ВТУ "Кирил и Методий" - едно значително постижение в тази област, както и различни значки за отличия.

Цялостно изложбата свидетелства за постоянството на художника в създаването на образи с високи художествени и комуникативни качества, направени с вкус и сами въздействащи в полза на естетическото възпитание. От друга страна, тя е израз на ангажираността на художника с конкретни обществени поръчки за Велико Търново и университета. Впрочем, Христо Иванов е тясно свързан с Великотърновския университет. Тук той развива педагогическа дейност и дава приноса си за увеличаване на кадрите в областта на приложната графика - една отговорна и обществено полезна задача.

Това е необходимо да се отбележи, защото дейността на приложните графици винаги е конкретно адресирана и творбите се създават в отговор на пряка обществена поръчка, по определени поводи. Затова Христо Иванов, като всеки друг график приложник, е обвързан със задължения към своя град, към университета като важна културна и художествена институция.

(снимки: "Димитър Найденов - редакторът","Никола Габровски")

Димитър Димитров

В-к "Борба"

Модерен творец продължава традицията

Изложбата на Христо Иванов - събитие в културния живот на Велико Търново

Години наред художникът Христо Иванов амбициозно и неотстъпно разработва отколешната си мечта - керамиката. Затворен в уютното ателие в Малък Чифлик, той допускаше малцина приятели до "светилището си", търсеше мнението и подкрепата им, радваше се на куража, който му вдъхваха тези непредубедени посветени. Показа неголеми изложби в аулата на ВТУ и в София, видя резонанса, огледа се и продължи по пътя, жалониран от завоюваното. Така поривът му, оплоден от дългогодишния творчески труд, намери адекватен израз в изложбата, открита в залите на ул."Р. Михайлов" във Велико Търново до 30 декември, която е събитие в културния живот на града!

Около 100 превъзходни съда, с високи художествени достойнства е сътворила ръката на майстора. Овладял уроците на традицията, усвоил технологията и не на последно място одухотворил занаята, той днес застава, според скромното ми мнение, сред първомайсторите в националната ни керамична школа.

Този успех не идва случайно. Христо Иванов завършва Националната художествена академия през 1966 г. при професор Александър Поплилов. В продължение на 27 години той преподава приложни изкуства във Факултета по изобразително изкуство при ВТУ. Настройката му към сграфито-керамиката идва още от студентските години, когато, за да заработи средства за учението си, той всяко лято рисува археологическите находки в музея в Хасково, между които има и много керамика. По-късно целенасочено обикаля Троянския край - богат на стара и съвременна керамика, специализира в Института за приложни изкуства - град Лвов, където има катедра по керамика. Влияние също му оказват и специализациите в Санкт Петербург и Германия.

Бъдещият керамик обогатява знанията си и чрез общуване с известните специалисти от Великотърновския музей Богдан Султов и Атанас Писарев, които показват и тълкуват царствената трапезна сграфито-керамика. Изяснява си и общото, и различието в традиционните български школи на Плиска, Преслав и Царевград Търнов, на самобитната Бусинска народна школа и на по-гражданската троянска керамика. В Асенова махала старателно проучва технологията, усъвършенства етапите й: от източването на майоликата и изпичането й на бисквит към поливането й с ангоба. След това гравирането и накрая глазирането и изпичането. Особено благотворна е близостта му с доцент Никола Гелов, с някои от състудентите му керамици, които го консултират и окуражават.

Така Христо Иванов, потопен в традицията на керамичната форма и в нейната технология, застава тематично на базата на средновековната ръкописна българска книга от XIII-XIV век. Наред с книжовниците просветители, зооморфните и орнаментални букви в неговата изложба широко и умело се застъпва централната композиция с орнаментален фриз. Кръстът, като геометричен център, сплавя и обединява структурата, но внушава и духовното християнско начало, спътник и вдъхновител на националната традиция. Логиката на линеарния ритъм е в съзвучие с богатите вариации на колоритните хрумвания и тези дълбоки, земни, златисти и зеленикави, нюансирани стойности превръщат всяка вещ в уникат. Разнообразието от похвати, композиционните плетеници и цветност съдържат топлотата на модерен творец, продължител на здравата традиция в трапезната керамика.

Георги Костов,
доктор по изкуствознание

В-к "Борба", 19 януари 1999 г.

В ателието на майстора

Уникална керамична чиния бе закупена от известна търновка чрез "Интернет"

Днес българинът повече от всякога се нуждае от духовност, изповядва приложникът Христо Иванов.

По "здравословни причини" великотърновският художник Христо Иванов напоследък бе принуден да се отдаде на малката керамична пластика . А една весела приумица - две влюбени малки прасенца - солнички, му отвориха страница в "Интернет".

В края на лятото в къщата-ателие на приложника от Малък Чифлик го посетил небезизвестния политически мъж Петко Симеонов и чувството му за хумор било провокирано от оригиналното изделие. Направил голяма поръчка и сега повече от сто "чифтосани" двойки пиперо - солници се подвизават в софийски къщи и подслаждат залъка на елитни политици и интелектуалци. А в нарочната страница на "Интернет" от 2 септември, озаглавена "Керамика от царско потекло", нашият съгражданин е представен съвсем сериозно като един от малкото "избрани" майстори на сграфито-керамиката.

Още на следващия ден в къщи го посетила известна търновска дама и си поръчала най-красивата декоративна чиния, гравирана с орнаменти от български ръкописни книги от XIII-XIV век.

В момента Христо Иванов работи върху серия оригинални графични изображения на старопечатни букви. Уникатите ще бъдат показани на второто издание на фолклорния фестивал в началото на лятото.

Второто представяне на оригиналното приложно творчество на художника в "Интернет" бе в началото на декември. Още същия ден по факса се получило любезно писмо от представител на фирма "Тодоров" в Париж": "В момента съм на вашата страница и се радвам много на това, че още има хора, които произвеждат тези красиви неща. Аз живея във Франция и също се занимавам с керамика, притежавам възможността да продавам чрез нашите магазини във Франция някои от моделите, които имам желание да се произвеждат в България. В очакване на вашия отговор ви поздравявам сърдечно. Антон"

Дали и как ще осъществи делови контакт между двамата българи, е въпрос на време и технически подробности. Нашенският творец е наясно, че и в европейските държави, както и у нас, има рецесия и хората вече отдават значение на утилитарното изкуство. Ето защо красивата чиния вече не е само украса за стената, но и оригинален часовник, който съвсем точно отмерва времето и работи с батерии "Тошиба". А необходима и практична добавка към всяко домашно керамично иконостасче е малкото светилниче - кандилце, което се "захранва" с ароматизирана газ за осветление - вече я има и в търновските магазини. Същото миниатюрно светилниче ще държи будни и очите на бухалчето - символ на знанието и олецетворение на будната мисъл.

И дай боже, в повече български къщи да свети по едно ухаещо бухалче и да подканя към изповед, покаяние или молитва едно скромно иконостасче с кандилце. А на стената нека да отмерва времето ни един "вечен" часовник, сътворен от избрания майстор Христо Иванов. Защото в момента страшно много се нуждаем от тези духовни неща.

Художникът и неговите творения

Мария Качакова

Сами разбирате, че офертите на сайта му http://terra3.hit.bg вече не са актулни, но творбите и изкуството му са скъп спомен за много от нас.