
СЕДНАЛ МИ ДЖЕМО Седнал ми Джемо, разпашан Джемо под тая круша ситница. Майка му вели, вели ем говоре: - Не седи, Джемо, разпашан! Не седи, Джемо, разпашан, Джемо, Не ти йе мирна година, Не ти йе мирна година, Джемо. Каурин глава дигнал е. Джемо и вели, вели ем говоре: - Не жали, майко, не плачи. Каурска сабля не сече, майко. Каурска пушка не пука. Ошче ми дума не рекъл, Джемо, ете го Мицко войвода (2) Со пет стотини дружина. Пърсна ми Джемо да бега, Джемо, низ тая река Бистрица. Мицко му вели, вели ем говоре: - Брей стой, не бегай, бре, Джемо. Да видиш, Джемо, да чуеш, Джемо, каурска сабля как сече, (2) каурска пушка как пука.
|