Светецът

В Ново село, Щипско,
момък се роди.
Свойта младост чиста
с книга освети.

Български учител
с кирилско А Бе
родното ни слово
тръгна да чете.

Тодор Александров –
рало и орач
нивата браздеше
и денем,и в здрач.

Слушаха бащите –
минало било.
Душеше душите
робското тегло.

С пушки и пищови
дигнаха глава,
рушеха престоли,
стряскаха света.

Тодор Александров
робите зове:
„За Македония –
всичко да дадем!"

Гледа ни в очите,
стиска ни ръце
и на нас говори
с грейнало лице.

Ражда се зората,
идват светли дни,
виждам свободата,
ний ще победим.

Тодор Александров –
истински борец!
Падна, но възкръсна –
български светец