ПЕСЕН ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА ОХРИДСКАТА ПАТРИАРШИЯ

Хиляда и седъм стотин
шесдесет и второ лето
в Охрида от Цариграда
дошьл салаор.

Ся представил пред Арсенья,
наша патрика честнаго,
и му рекьл слово горко,
слово жалостно:

“Царска воля е де търгнеш денеска
за в Цариграда;
На тебе от върли гърци
голем поплак е.”

Събрал патрик свое стадо в църква
святий Климентова,
благослов му дал последен,
ръце заплетил.

Дълго време хлипал старец
во мълчанье всенародно,
и по бела брада ронил
сълзи горещи.

“Слушайте ме, мили чада,
аз ке ида в Цариграда;
на мене от върли гърци
голем поплак е.

Гръцкий патрик ке ни строши
славна Охридска столица,
и мене до смърт ке държи
в заточение.

Ке прати владици гърци,
лицем святци, сърдцем вълци,
ке ви давят, ке ви стрижат,
ке мълзат до кръв.

Мегю народа ке сеят
несъгласье и раздори,
да ся мрази син со татка,
и со брата брат.

И ке викнете до Бога,
и крило не ке найдете;
смирени ке наведете
глави до земи.

Ке ми бъдете сираци;
така било писано!
Елате ми да ви гушна
за последен път.”

Чърна тъга поразила
старо, младо, мъжи, жени,
вси со ръце заплетени
сълзи проливат.

Той ги гушка, тие тъжни
му целуват десна ръка,
и на ръка как от извор
сълзи се леят.

Вяхнал патрик бърза коня
и неволно упътил се,
тога гръмкий плач народен
небо процепил.

Умилил се честний патрик,
свали шапка навезана,
погледнал на сино небо,
люто прокълнал:

“Ох, послушай милий Боже!
Хаир никога да немат
Стамче бей и Буяр Лигдо,
Нийко челебий!”