ПЕСЕН ЗА ЛАЗАР ПОПТРАЙКОВ

Зашчо плачеш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец,
зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу.

Яз ке плачам, яз ке жалвам
дор до веки веков,
зашчо видоф как заклаа
Лазо Папатрайков.

Отрезаа му главата
за пендесет лири,
па я пратиа во Костур
з'бакшиш на деспото.

Колко жалко, срамно ести
за гръчкиот деспот,
шчо го плате дзверот Коте
да заколи Лазо.

Ай да кажем: „Бог да прости
Лазо Папатрайков!"
Първиот и най-големиот
костурски началник.