ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в малката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило;
зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.

Седнало да плаче
малкото юначе,
на кого да каже
път да му покаже?

Ей във тъмнината,
с лампичка в ръката
малката светулка,
на щуреца булка,

Зайчето видяла,
пътя му огряла…
Отишло при зайка-
Свойта мила майка.