|
Автор Стара градска песен
|
|
07 May 2007 |

ЦЕЛУВКАТА НА АНАЧервено вино снощи пих и капка не остана. И морно чело аз изтрих в къдриците на Ана. Не бих желал дори и щерка на султана на устните ми щом гори целувката на Ана. Съдът и църквата крещят крещят какъв да стана, по дяволите да вървят, а аз при мойта Ана. Да бях пред някой чародей, пред него да застана, ще му поискам 3 неща и първото е Ана. Скрий се, о, дневна светлина, ела, ти нощ желана, че имам среща аз тогаз със мойта мила Ана.
|