
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРОХубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост. /2 Който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее. /2 А комуто стане нужда веч да те остави, той не може дорде е жив да те заборави. /2 Твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти и цветята, и водите агнетата тлъсти. /2 И божурът, и тревите, и твойта прохлада, всичко казвам понякогаш като куршум пада /2 на сърцето, което е сякога готово да поплаче, кога види в природата ново. /2 Кога види как пролетта зимата изпраща и под студа, и под снега живот се захваща. /2
|