СЪДБА ЛОША

Съдба лоша, що събра ни
нази двама толкоз късно.
Защо Господ ни създаде
мене рано, тебе късно.

Та сърца и в ритъм бият,
щом очите ни се видят.
Ти изгряваш, аз залязвам,
страдам, мила, щом те видя.

Срещата за нас е пролет,
а раздяла - късна есен.
С друг и друга ний живеем,
един за друг ний копнеем.

Аз те срещнах, но защо ли,
сал сърцето да ме боли.
Откак, мила, в теб се влюбих,
аз живота си погубих.

Дълго търсих да намеря
руга мила като тебе.
И година след година,
много време как измина.