СКИТНИК

Нямам мило, нямам драго
и не искам и да знам,
като кораб без кормило
ще се скитам тук и там.

Ще се оплача на Венера,
на най-светлата звезда,
ще се оплача аз на нея,
що съм патил по света.

Ще се оплача на звездите,
тез небесни светила,
за да знаят и да чуят
как съм страдал по света.

Ще се оплача на цветята
и на полските треви,
ще се скитам из горите
дет' завърна, там ще спя.

Ще се скитам безнадеждно!
Без надежда и любов,
дордето най-подир намеря
нейде гроба си готов.