|
Автор Стара градска песен
|
|
07 May 2007 |

ПОД ЛИПИТЕПод липите сам - самичък, бродя бледен и посърнал, че любимото момиче няма нивга да се върне. Нощта бе тиха и безлунна, липите ронят златен прах. Тук нявга първи я целунах и нейна радост бях. Пада златен прах върху ми, ала в тая нощ самотен шепна безутешни думи: „Колко много я обичам!". И сам, притиснат до липата със болка съкрушена гръд, нали не виждат се сърцата нежно как туптят.
|