ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА

Малко цвете съм в полето,
аз съм синият синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея,
всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил до мене не расте.
Аз съм просто като радост,
аз съм мило кат дете.

Бог самичък ме посея,
и поля ме да раста.
На свобода аз живея,
на простора си цъфтя.

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.