НЕРАЗДЕЛНИ

Стройна се калина вие
край брега усамотени.
Кичест явор клони сплита
в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка
аз отбих се да почина.
И така ми тайната си
повери сама калина.

„Той ме е прегърнал с клони,
аз съм в него вейки вплела.
За сърцата, що се любят,
и смъртта не е раздяла".

Дълго аз стоях и слушах
там, под сянката унесен,
и това що чух, изпях го
в тази моя тъжна песен.