ГУРБЕТЧИЙСКА ПЕСЕН

Магда Петканова
http://booksbg.netfirms.com/Antolog/anto-petk.htm#mpetk

Няма ли за мене кой да замилее
няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме, завърни се, че с години черни
идат по-усилни, идат по-неверни. 

Свещи ти запалих пред трона небесен
поклони направих дор до девет пъти,
та дано се върнеш жив и здрав наесен –
и дано на тебе лек да ти е пътя.

В къщи се завърнах, пусто ми се стори;
погледнах детето – то вече заспало –
чух, че нещо в къщи майка ти мърмори
и заплаках клета като над умряло.

А теб те срещнали нашенци над село.
Казват весел бил си, карал си кат хала,
кривнал си калпака над бялото чело
и от твойта песен гората ехтяла.

В къщи ме остави с дете на ръцете
бяла и червена като китка цвете.
По печалби тръгна, по гурбет далечен –
и да се завърнеш не помисли вече.

Чаках те до днеска, ще чакам тепърва –
цял живот зарових тук при зла свекърва.
Дете ще израстне, младост ще прегърне,
ала мойта младост няма да се върне.

Всяка нощ изпридам две и три къдели;
от стан не излизам вече със недели –
а пак ми натякват и пак ми нареждат,
и пак деверите не ме и поглеждат.

Няма ли за мене кой да замилее
няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме завърни се, че с години черни
идат по-усилни, идат по-неверни.