ГУРБЕТЧИЯ

Мила мамо, напиши ми
пак за наше село.
От салкъма откъсни ми
едно цвете бело.

Напиши ми и кажи ми
дал' тъгува някой зарад мене?
И дали и друг е плакал
друг, о, майко, освен тебе.

Дали тънката топола
още е пред къщи?
И песните, що се пеят
дали са все същи.

Напиши за гъдуларя,
дали свири още по седенки?
Но за тази, що обичам,
не пиши, че зле боли ме.

Синко, гъдуларят гърбав
свири по седенки
и песните му се носят
чак до късни нощи.

Всяка къща дъх прелъхва
и салкъмът, сине, цял изсъхна,
а момата ти замина
на уста със твойто име.

Щом кат' тази, що обичам,
вече е умряла,
знай, че твойта стара къща
веч е запустяла.

Не ме чакай да се върна
тебе, стара майко, да прегърна.
Чер кръст гробът ми ще кичи,
кат' на моето момиче.