ЦВЕТЕ ЗА ОБИЧ

Тоника

Вървя, вървя сама по тази земя...

Тогава ти случайно ме срещна,
и с теб дойде като дълг неплатен
една любов и чиста и грешна,
една любов за теб и мен.

И таз любов бе нашето чудо,
изглежда стават добри чудеса.
Завивка беше твоята лудост,
постеля - моята коса.

Дай ми сила - по тревата вървя боса.
Търся биле - та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето.

Защо да съм сама на тази земя...

Какво, какво ли с тебе да правя,
аз знам ли ти на какво си решен?
Дали да стъпя в тая жарава,
която палиш ти за мен?

И замълчи, не искам да зная,
не бива всичко до края да знам.
Но знам че вече в твоята стая
не си премръзнал ти, и сам.

Дай ми сила - по тревата вървя боса.
Търся биле - та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето.
Защо да съм сама на тази земя...