БЯЛА КЪЩА, ДВОР ЗЕЛЕН...

Текст: Иван Ненков
Изпълнява: Тоника

Снощи мислех си за нас...
Дълъг път в далечен ден аз извървях -
дълъг път в далечен ден...
Своя първи дом съзрях,
сред смълчаните треви чух пъстър смях -
гонеха се две деца...
Припев:
И после нещо си казаха
почти без глас...
Дали това бяхме ти и аз,
бяхме ти и аз?
Снощи мислех си за нас...
Снощи мислех си за нас...
Тихо падаше над мен пролетен цвят
и тогава ти дойде...
Припев 2:
И после нещо си казахме
почти без глас...
Дали това бяхме ти и аз,
бяхме ти и аз?
Снощи мислех си за нас...
Бяла къща, двор зелен,
там, на прага беше ти плах и смутен -
там, на прага в този ден...
Припев 3:
И после нежно докосна ме - поне за миг,
поне за час стана светло в нас,
стана светло в нас -
сън сънувах снощи аз...