АЗ И МОЕТО МОМИЧЕ

Текст: Ваньо Вълчев
Изпълнява: Тоника

Странно нежна е тревата - топъл жив килим,
да затворим ний очите и да помълчим.
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми "обичам", но без слова.

Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице,
и ще слязат тогава звездите в нас,
нека всичко да кажем без звук, без глас.

Тази нощ, тази нощ,
само наша, наша тя е,
ще я помним ний до края.

Аз рисувам с устните, мен рисуваш ти,
от любов в тревите светлина трепти.
Светлина край нас трепти, ражда я любов.
Да, да, светлина.
Да, да, от любов.

Пазят ли тревите още нашите следи,
има ли звезди в очите, както и преди?
Все така те докосвам аз без слова,
все така те обичам, помни това.