ПОНЯКОГА…

Текст: Гергина Дворецка
Музика: Стефан Маринов
Изпълнява: Тони Димитрова

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, с които си живял.
Оставяш настрана венеца трънен,
днес си уморен, много уморен.

И знаеш, че след теб не ще извикат
дори да казват колко ги боли.
Може без престорена трагичност
просто ей така да се разделим, нали?

Но после още дълго ще съзнаваш,
когато безвъзвратно си поел,
че хората, които тук остават
може би, без теб ще имат
по-щастливи дни.