ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

Тангра

Да си вземем сбогом с онази любов,
без която никак не можем
не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш,
да се връщаш бездомен...

Спи булеварда след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти...
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства...

И все по далече и все по назад
стъпки остават, остават зад мен
и от просяк по-беден и от крал по-богат
аз вървя и раздавам надежда.