СЛЯП ДЕН

Сляп безумен ден беше, може би
деня, в който се докоснах до теб
и слях пръстите си
с молба към птици и светци.
Лумна в мен пожар,
сякаш с лятото
на клада бях и невиждах света,
а само теб, в шеметен танц
как те понацям на ръце.

Няма го денят безумен,
няма го и танца луд.
Няма я жената в този слуд.
Няма го морето бясно,
няма го брега горещ
и няма нищо, просто нищо.

Днес свалям свещ и отново се моля,
в моя живот пак дано се повтори
този сляп, този сляп ден.