СТЪЛБАТА

Безкрайна стълба от съдби и хора -
по нея всеки тича без умора.
Затичваш се и ти по
стъпалата,
за да се включиш бързо във
играта.

Височина започваш да набираш
ти.
Отваряш досега заключени
врати.
Догонваш, спъваш този с крак,
изместваш онзи с лакти и със
такт.

Мениш приятелите като
дрехи.
С етажи мериш своите
успехи.
Все още тичаш като луд
нагоре,
забравил хора, време и умора.

Височина все още гониш лудо
ти.
Отвори толкова заключени
врати.
Догони, спъна този с крак,
измести онзи с лакти и със
такт.

Дълъг път, а раменете ти
тежат.
Дълъг път, и спомените ти
тежат.
Но нека спомените спят.
Аз вървя по този път напред,
напред...

Височина все още гониш лудо
ти.
Отваряш толкова заключени
врати.
Догонваш, спъваш някой с
крак,
прегазваш друг и продължаваш
пак.

Мениш приятелите като
дрехи.
С етажи мериш своите
успехи.
Във този бяг намираш пак
утеха ти.
И още тичаш като луд нагоре,
забравил време и умора -
да бъдеш пръв, че пак си
втори ти.